Тбилиси, градът на топлите извори и старите християни

Определено Грузия е доста интересна дестинация, поне по моя личен опит. Аз имах скромно пътуване от преди няколко години в Батуми (най-известният им черноморски курорт), но все ми се искаше да видя и какво се случва по навътре в тази държава, какви са планините ѝ, хората, да дегустирам на място прословутото грузинско вино. Много от моите познати, познавачи на Грузия, казват че много си приличаме и това исках да проверя така ли е?

Още от летището ни посрещнаха с препоръката, че най-добрата ваксинация е чача с вино ;-)) Чача е грузинската гроздова (или друг плод) ракия, за която доста песни са изпети, но най-вече много тостове са вдигани и то не каквито и да са, а Грузински! Нека не забравяме, че нашето поколение се е сблъсквало с информация за велики грузинци като другаря Йосиф Висарионович – СТАЛИН и сме гледали многократно „Кавказка пленница“. Така, че това, в общи линии ни е общото културно познание за Грузия.

Малко статистическа информация

Колкото и да ми беше чудно когато направих справка разбрах, че грузинците наброяват малко под 4 милиона (3 723 464 грузинци), трябваше да се примира с мисълта, че толкова малък народ има такава силно разпознаваема идентичност. Грузинците не могат да се сбъркат с никой друг, та бил той и кавказец със произход от някоя съседна република 😉 Те са около 83% православни християни и много характерно е че църквите са все на високо в планините.

В Тбилиси официално живеят около 1 100 000 души и естествено е колоритен и интересен град, столица на тази прекрасна кавказка държава. Името идва от горещите серни извори намиращи се тук (на грузински името на столицата означава „топъл извор“)

Паричната единица е лара. Към август 2021 курсът беше 1 евро = 3,64 лари

Малко история

Има данни за съществуването на града от 4-5 век, но става столица първо при цар Давид Строителя през 12-ти век. После, в динамичната история на Грузия, бореща се с мощните империи около нея, няколко пъти се сменят столиците.

Тук кръстове има навсякъде – в знамето на държавата, в герба и знамето на града и къде ли не – за да напомнят, че това е една от първите христиански държави.

Този древен град е важен, дори стратегически град за района на Кавказ, защото през него се кръстосват доста важни търговски пътища. И това стратегическо местоположение е трябвало да се защитава. Грузинците все с някой са се били за независимост – с персите, с арабския халифат, с монголците, с руснаците, с османската империя и пак с руснаците и …

Градината пред серните бани

Един от най-мирните и благоденстващи периоди е през 12-ти век, когато на престола се качва цар Давит Строителя, който прогонил и перси и араби и за грузинците настъпва тяхния златен век.

Интересна легенда е свързана с герба – древен грузински щит с изобразен сокол с формата на буква от грузинската азбука, под едното крило са букви от още по древна грузинска писменост и означава името на града, а дъбовата клонка е символ на вечност. И още един символ най-отдолу е на течащата река Кура (на грузински  Мтквари). Птицата е свързана с легенда (описана по надолу в разказа ми) и може да се види като статуя в района на серните бан – Абанотуба́ни.

Герб на град Тбилиси

Какво си заслужава да се види

Тук си имат от всичко – и съвременни модерни сгради и паркове, исторически стар град и панелни квартали. През града минава река Кура и около двата бряга има доста стръмни височини. Надморската височина е от 380м до 770м.

Стария град

Живописно място с паветирани улички с много кафенета и заведения, както и дегустациоони за вино. Имат много интересни къщи със причудливи тераси, като нашите чардаци. Но една от колоритните забележителности е часовниковата кула – странна композиция от ново и старо. Тук е и най-стария християнски, каменен храм Анчисхати. Има си и мейдан (централен площад) и на него може да видиш типични образи 😉

Крепост Нарикала

Старата крепост от монголско време е кацнала на възвишението над стария град. Крепостните стени са частично запазени и са атрактивна гледка. А в сърцето на крепоста има църква св. Николай от 11 век, разрушавана и въстановявана многократно, последно е възстановена през 2004г. От живописните руини на старата крепост се открива чудесен панорамен изглед към града.

Серни бани (THE TBILISI SULPHUR BATHS) Абанотуба́ни 

Това е визитната картичка на града – лековитите, миризливи, топли извори с минерална вода богата на сяра. Топлината и сярата имат лечебни свойства познати още от древноста и тук именно се е зародил града. Една весела легенда твърди, че царят отишъл на лов по тези места със сокола си и го пуснал да хване фазан. Соколът наранил фазана, той паднал в горещата вода, сварил се и когато го намерил ловецът вече бил готов за ядене :). Така решили там да построят селище. Легендите още твърдят, че чумните епидемии са подминавали Тбилиси, заради изискването всеки да мине през банята преди да влезе в града….. но според други е имало и обратен ефект. Ако имате възможност да отделите 2 -3ч. непременно посетете серните бани – преживяването е незабравимо. Има СПА удоволствия за бедни и богати – от общи бани до такива с индивидуални терапии ;-)). А може и само да се разходите в парка, да разгледате древните бани отвън и да стигнете до водопатчето в края на малката клисура, заобиколена с хотели и спа центрове. Тази малка клисура се нарича Смокиново ждрело (Инжирное ущелье, The Fig Gorge).

Модерни въведения в градския пейзаж

Гледайки градският пейзаж от високо (че и от по-ниско) не може да не ви направи впечатление модернистичните елементи на градската архитектура в центъра – Мостът на Мира (модерна конструкция от стомана и стъкло с ефектно диодно осветление) и странните тръби като рогове. Много ми беше любопитно какво е това и какво е тяхното практическо предназначения. Оказа се, че е творение на новите политици от след съветско време, които са развили творческата фантазия и са си постройли президенстки палат и съпътстващи конструкции, но без приложение днес.

На границата със Стария град може да разгледате площада на Свободата с позлатения Св. Георги, закрилник на Грузия (местните твърдят че св. Георги всъщност не убива дракона, а му взима проба за PCR тест 🙂 ). От там ако се разходите по една от основните улици Руставели ще имате удоволствието да видите доста модерни и не толкова модерни сгради.

Какво да не пропуснете да опитате

Вкусотиите на грузинската кухня заслужават цяла нова статия и аз обещавам да направя такава 😉

Това, което показвам на снимкте е най-популярното и не трябва да се пропуска, дори с риск за наддаване на някое и друго килце.

Ето някой термини:

  • Хинкали – това са тестени торбички, които може да са пълни с доста неща. Най-често е смес от свинско и телешко, може да са картофи, може да е зеле или сирене, гъби, картофи и доста още варианти.
  • Хачапури – много видове са разновидностите на грузинския хляб. С яйце е царят на хачапуритата от Аджария (хачапури по аджарски) , но има и варианти само със сирене, с двойно сирене и кашкавал, с масло, с плънка, без плънка и дори .. без нищо 😉
  • Шишлъци – навсякъде моше да ядете шишчета, но тук мръфките са с големината на юмрук и имат невероятен вкус.
  • Пиле с бял сос (и много чесън) – белият сос може да е само мляко, но чесанът е задължително много ….

Да ви е сладко ! На мен, само докато пиша тези редове, ми се напълни устата със слюнка 🙂

И наздраве ! Естествено с червено сухо вино от Азалската долина 🙂


Коментари

коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.