Третият маратон
За Киевския маратон 2025 се записах почти случайно, без да имам нужната мотивация да го направя, просто ей така, щото нямаше какво да правя. А в началото (на подговотката) не го и вземах на сериозно. После през септември отидохме на море в Гърция, където „се раздадох“, а в замяна то ми се отблагодари с плюс 4.5 кг. за 10 дни. Като се върнах в Киев и осъзнах, че до маратона остава по-малко от месец и се стресирах. Бях тотално неподготвен, за сметка на което напълнял. Започнах (твърде късно) усилена подготовка и няколко дни преди маратона сериозно обмислях възможността да бягам само 21,1 км, но си казах: “тръгвам, пък докъдето стига – дотам, колкото – толкоз”.
След като почти цяла седмица валя, в деня на маратона изгря едно слънце, вятър никакъв, видимост – идеална, бях се подготвил с гелове и въглехидратни напитки – въобще “всичко беше против “ мен 🙂
Познавах трасето, защото често бягам там – старта е в началото е на Труханов остров, после пресича Днепър и влиза в парка „Наталка“, където се минава по втори мост над един ръкав на реката, оттам обратно към парка и назад към началната точка, и така два пъти. До към 18-тия км. нямаше никакви проблеми, даже започнах да си вярвам 🙂 но след първата обиколка (21.1 км) започнах да чувствам лека умора и темпото ми спадна.
И точно тогава се сблъкахме с една мадама. Как пък от целия път, 8 метра широк, тая мома се навря точно в мен, не разбрах. И като се сблъскахме си ударихме часовниците един в друг и някак си нейният часовник улучи моя точно по копчето за изключване и като го погледнах – нищо, показва си часа, а всички показатели, които следях по време на бягането вече ги нямаше – направо ми причерня, страшно се ядосах.
Успях някак си да стартирам приложението отново, но то започна да ми смята всичко отначало…. както и да е.. Часовникът, колкото и да е умен, не мести краката, тъй че се концентрирах обратно върху бягането. Стигнах до втория мост (в парка Наталка), откъдето „няма връщане назад“ и след като го минах знаех, че дори да вървя, накрая ще трябва да мина всичките 42.2 км. Темпото ми продължи да спада, но като си пресмятах времето, щях да финиширам за около 5:45 – не е кой знае какво, но все пак в контролното време.
Излязох от парка Наталка и тръгнах да се изкачвам по Северния мост (Пiвнiчний мiст). Мостът беше разделен с метални прегради – две платна за автомобилите и едно платно за бегачите. Точно подминах средата на моста, когато видях срещу мен един засилен камион ТИР, който закачи с гумите си металните заграждения и три от тях изхвърчаха със страшна сила в платното за бегачи, а едно препречи платното за автомобили, и това се случи буквално 2 метра пред мен. Ако бях няколко секунди по-бръз, сега нямаше да пиша това. Разминах се със сериозна контузия, а може би и с фатален край. Цялото движение спря. Хората започнаха да излизат от колите си да видят какво е станало, но аз нямах време да им обяснявам, просто продължих да бягам, слизайки от моста и насочвайки се към Труханов остров. Оставаха ми 5 км до края, вече знаех че ще го пробягам, но не знах за колко. Гледах си постоянно часовника, пресмятах колко ми остава – бях се забавил доста, но имах шанс да се включа в контролното време.
Пред мен имаше двама бегачи, но бяха далеч. Надявах се да не съм последен, но нямаше шанс да ги настигна. На Труханов остров трасето се отклонява в един тупик и после там се прави обратен завой, целта е да могат точно да се направят 42.2 км. Та, като направих обратния завой, с учудване и за собствено успокоение видях, че се разминавам с над 10 човека – осъзнах че зад мен има доста хора 🙂 Излязох на главната алея, оставаха ми по-малко от 2 км, но времето ме притискаше. По едно време забелязах, че започват да ме изпреварват – един, двама, после още двама… Какво става? Казах си „няма да бъда последен“ и газ, колкото мога (не че можех много в тоя момент), но до финала никой друг не ме изпревари.
Финал ! 5:55ч. Миналата година времето ми беше 5:05, въобще тия 5-ци ме преследват навсякъде 🙂 и започвам да си мисля как ли би изглеждал резултат 15:55ч. на Витоша 100 🙂 🙂 ;). Маратонът го изкарах на инат и гелове, но за Витоша 100 май ще трябва и още нещо.
- Третият маратон
- Неслучилият се Матерхорн
- Витоша 62
- Панчарево ултра – лепкавата кал
- Идеи за уикенда: Да се разходиш из Френската Ривиера
