Ком – Емине on the way

Идеята

Не съм спортист и никога не съм бил. Работя на бюро, от 9 до 6, и доскоро мразех физическото натоварване (не че сега много го обичам). Сутрин от леглото, през банята, в асансьора, в колата, оттам в офиса, на бюрото, после обратно по същия път. Биричка през лятото, червено вино през зимата – и дните си се търкаляха мързеливо. Не мога да кажа, че съм привързан към алкохола, но бих казал че съм малко чревоугодник – харесвам хубавата, качествена храна, гурме, ама в по-голями количества. Няма да изреждам за какво си мисля в момента, че ще ми се напълни устата със слюнка… И така, със средно голямо шкембе и килограми колебаещи се между дву- и три- цифрено число се радвах на сладостите на живота. Не се оплаквах – море в Гърция, ски в Австрия, командировки в западна Европа, ниво на живот малко над средната класа (ако въобще има такава в България) и живота си течеше мирно и планирано…

В годината, когато станах на 50, Дядо Коледда ми донесе книгите на Петър Ванев – изминал трите най-дълги пешеходни маршрута отвъд Океана. Много се впечатлих. Не че е ходил над 12,500 км, което си е сериозно постижение само по себе си, ами по скоро от факта, че така изведнъж решил, зарязал сигурна и доходна работа и „хванал пътя“ – доста смелост се иска за това…. Какво е мъжът на 50+ без работата си? Лесен въпрос с труден отговор стоящ в основата на “кризата на средната възраст” … Книгите на Ванев ми въздействаха може би и поради факта, че и на мен в този момент работата ми беше тотално писнала и изпитвах сериозно неудовлетворение всяка сутрин, когато трябваше да ходя в офиса, но нямах неговата смелостта да предприема толкова сериозна стъпка. В компанията, където работя всичко става по Процедура, всъщност си имаме разписани процедури за всичко. Има обаче частни случаи, когато нещо може да се направи бързо и лесно, но като не е описано в Процедурата – не може. Много ме дразнят такива неща, а и някои от колегите, с които пряко работя са такива “коне с капаци”, че понякога се питам как така ходят до тоалетна, като нямат специална процедура за това…. Не беше просто неудовлетворение, беше ми направо неприятно да ходя на работа. Така се чувствах в този момент и се запитах – дойде ли ми времето „да хващам пътя?“, ама нали съм си малко патриот си казах – защо пък трябва да се обикалят чуждите държави, като тук си имаме идеалния маршрут – Ком-Емине. Е, вярно не е 12,500 км, само 600, но пък е по билото на планината, и си е наше, и си е предизвикателство, даже голямо за такива като мен дето най-голямото им постижение на 100 м. гладко бягане е 37 м. И така тази мисъл ми влезе в главата – не да го минавам, не. Мисълта беше – Мога ли да го мина? Аз съм реалист, здраво стъпил на земята, без розови очила (всъщност нося очила, но не розови, а 5.5 диоптъра), и си казах – Абсурд, Няма начин ! Ти след 2-рия етаж по стълбите се задъхваш, тръгнал си Ком-Емине да минаваш…. ама нали съм инат, не чак като магаре на мост, щото и такива хора познавам, даже някой от тях са ми роднини… бих казал че съм инат в „добрия смисъл на думата“ и реших да си търся другарче. Казах на един, двама, трима – всички ми се изсмяха … и с право – с това тотално обездвижване шансовете са 0% и ми викат – а бе вместо Ком-Емине я да идем на кръчма, един купон да направим… и аз едвам се навих… ама на купона пак повдигнах темата и не щеш ли – един приятел (адаша) се нави и рече “I am in, правим го!!!“. Направо се уплаших – а бе адаш, как така го правим? Никаква подготовка, нито физическа, нито материална, никакво оборудване – обувки, дрехи – нищо.

Уж подготовка

То това се случи през зимата, и после следващите месеци докато „работех“ в офиса започнах да планирам. Аз съм много добър в планирането – това ми е част от работата… изчетох къде каквото има писано за Ком-Емине, купих си и пътеводителя на Ойларипи, даже си размених няколко имейла с един от авторите, изгледах сигурно над 24 часа видеа по темата и направих списъци, таблици, графики, графици, финансови разчети…. пратих всичко на адаша с надеждата да го откажа, ама той вика – ОК. Ама как ОК бе? Мене ме хвана шубето – ще има страшна излагация, ще станем за смях пред всичките приятели.. ама като си се хванал на хорото, особено като си го повел – отказване няма. Тогава приложих един стар номер (не знам откъде го знам) – на всички започнах да разправям “ще правя Ком-Емине”, защото като им кажа предварително хем добивам самоувереност, хем после НЕ МОГА да се откажа – един вид “само мотивация”. И започнаха едни обиколки по специализираните магазини (като ще е гарга да е рошава) и си купих всичко необходимо по списъка и почнах да мисля – как аджеба да се подготвя физически – то това си е сериозна работа, особено за хора седящи по цял ден на бюро. За моя приятел не се притеснявах – макар че шкембето му е по-голямо от моето, той два пъти седмично играе тенис, а аз – нищо! Пържоли, паста, суши, глезотии разни, да не забравя торта Наполеон – любимата ми… Реших да се пробвам да ходя по 1 час след работа. Облякох се – последна мода в трекинга, даже и раницата си сложих с 2 бутилки вода вътре за тежест и тръгнах. Върнах се след час, на единия крак ме болеше глезена – явно обувките трябваше да се „разтъпчат“, но стигнах до извода че не обувките са проблем, ами краката ми не са много еднакви… както и да е. След този първи опит си казах – трябва по добро планиране и пак седнах да правя планове – къде, по колко и т.н. и реших – първо трябва да направя „Витоша 100“ – 15-20 дена ще отнеме сигурно (ама колкото толкова) и тогава ще съм готов за Ком-Емине. Да, ама не.

Началото

Нищо подобно не се случи, дойде месец Юни и ей така от нищото, пак на един купон го решихме – в Събота тръгваме ! Речено – сторено. Запалихме колата и рано сутринта – на хижа Ком. И оттам – газ нагоре, ама пеша. Вечерта бяхме в Петрохан, тези 17,33 км. ни отнеха 6:28 ч. Бяхме гроги. Сутринта имахме събрание – съвсем сериозно – обсъждане на единствената точка от дневния ред – Да продължим ли или да се откажем? Гласувахме с проценти, и накрая резултата беше 54/46 да продължим и … продължихме. На следващата вечер бяхме в село Гара Лакатник – нови 27.75 км. за 9:17 ч. Едвам се движех… зет ми дойде с колата да ни прибере до София. Следващите два дни буквално ходех като …… (няма да го кажа), не можех да изкача стълбите до 2-рия етаж на къщата, където е спалнята. Чак към края на седмицата взех да се оправям… и какво направихме – хайде в Събота сутрин с колите до Гара Лакатник и оттам – нататък пеша…

Няма да описвам подробно целия маршрут Ком-Емине, има толкоз много писания по темата, че каквото и да се напише все някой може да те обвини в плагиатство. Като обобщение само ще кажа, че минахме Ком-Емине за 24 дни (с прекъсвания). Сега всички „истински“ планинари ще кажат – да, ама като е с прекъсвания не се брои… така е – не се брои, ние не го направихме да го броим, ние не го броим въобще, даже нямаше и да го споменавам, но просто оттам тръгнаха нещата… за нас беше важно да Успеем да го направим – независимо за колко дни и с колко прекъсвания, ако трябваше и три и четири години да го вървим.. мисля си, ако четеш една книга, после спреш, после след време пак се сетиш за нея и прочетеш 2-3 глави и така няколко пъти, когато приключиш с последната страница – Ще си прочел ли книгата или не? Ще я „броиш ли“ в прочетени или не, е аз не знам в кой друг раздел да я класифицирам. Както и да е, за нас не е важно чуждото мнение, а факта че успяхме – хора на по 50+, по цял ден работили в офис, със шкембета … УСПЯХМЕ.

Статистиката (трекера) показа следното:

Изминати километри586.67
Дни24
Ходене (час:мин)191:49
Сумарно изкачване (метри)22854
Сумарни спускане (метри)23406
Повече статистика тук

Ето как аз видях нещата накратко:

Преди началото

Пред компютъра по 8 часа всеки ден,
И се почувствах някак изморен.
А като станах изведнъж на педесе,
Реших да правя Ком – Емине.
Ком Емине успех

Ден 1 х. Ком – вр. Ком – Петрохан

Тръгваме от София - вали,
Уж по вода да ни върви…
но след кафето в хижа Ком,
се объркахме на първия разклон.
  
После горе на върха
Страшен дъжд ни наваля,
Но надежда има една 
……ах, Морето……

Ден 2 Петрохан – х. Лакатник

 Още сутринта се загубихме,
 Хвойни и мочурища преплувахме.
 Надолнището на Пробойница не е приятно,
 Колената ми го напомняха многократно.
 После до Лакатник здравата се изморихме -
 да не казвам накрая що ракия изпихме. 

Ден 3 Лакатник – х. Лескова  

 От Лакатник до Тръстена е баир голям,
 Горе стигнах здраво запъхтян
 Но малиновото вино на Марчето,
 ми подейства като шестица от зарчето.
 Как стигнах до Лескова не знам,
 Но вечерта спах като заклан.

Ден 4 х. Лескова – разклон Врачеш

 От Лескова до Витиня за мен е далече -
 34 километра, човече.
 Мислехме да го направим наведнъж от сутринта,
 Но към обяд си загубихме увереността. 

Ден 5 разклон Врачеш – Арабаконак

 През Белия камък към Зла поляна е все нагорнище,
 Изпоти ми се цялото долнище.
 После до Арабаконак е песен,
 Предимно надолу – пътят е лесен. 

Ден 6 Арабаконак – х. Кашана

 Тръгнахме за Кашана 
 рано зарана,
 На Чавдар направихме short-cut
 Отцепихме наляво към върхът.
  
 А на връх Мара Гидия 
 пихме по капачка ракия,
 A времето беше по икиндия.
       
 Тук искам нещо да поясня –
 това е вече стара (6-дневна) традиция.
 На най-високата точка по пътя през деня -
 по капачка ракия – за кондиция. 

Ден 7 х. Кашана – х. Момина поляна

 От Кашана нагоре яко вертикално
 Слънцето ме бие дясно-фронтално
 Билото горе е сериозно минирано,
 С кравешки и конски тор циментирано.
 Но пък гледката ми дава сила
 През Средна гора, та чак до Рила. 

Ден 8 х. Момина поляна – х. Ехо

 На билото се върнахме за час и 25
 Напълнихме вода от чучур номер 5.
 После нагоре към Тетевенска баба
 с прекрасна панорама назад към Картала
  
 На Кончето бяхме към обяд,
 като в индианска нишка – на парад.
 То е Красота - една педя пътека,
 И се върви полека, лека полека.....
  
 Преди Вежен ми се изплези езика - 
 тая планина е много велика.
 Но поне пък горе пихме ракия,
 а до Ехо стигнахме като на магия. 

Ден 9 х. Ехо – з. Орлово гнездо

 Към Козя стена на пътеката е тясно
 Храсти те бият отляво-отдясно.
 По пътеката няма никакви пилони
 и въобще не е за къси панталони.
  
 За пръв път в живота си видях еделвайс,
 Верно – малък, но nice.
  
 Орлово гнездо е прекрасен заслон
 Заслужава да се дойде специално за купон
 По-добър от хижа – направо хотел.
 Собствена баня, картина с орел. 

Ден 10 з. Орлово гнездо – х. Добрила

 Днес преходът е кратък- добре
 Караме я от кафе на кафе,
 Първо Дерменка, после – Добрила.
 Баня, пране и почивка за сила.
  
 Добрила е най-луксозната хижа досега,
 Пак ще дойдем догодина пролетта.

Ден 11 х. Добрила – з. Ботев

 За час и десет стигнахме връх Левски,
 Мъгла и вятър, раниците тежки.
 После през Купена и Кръстците,
 Ни се разказа играта на прасците.
  
 Трудно е, но много красиво – 
 страховито, запленяващо и диво.
 На заслон Ботев видяхме диви кози.
 И песни пяхме, и хора до зори. 

Ден 12 заслон Ботев – х. Тъжа

 Връх Ботев е величествен, голям.
 Половин България – на длан.
 Дори , ако имах бинокъл-портмоне
 Щях да видя от Ком до Емине. 

Ден 13 х. Тъжа – Узана

 Тръгнахме от Тъжа рано сутринта
 През Гърмящата вода към Росоватец върха.
 Там задължителната капачка ракия
 Шипка и Бузлуджа са като на тепсия.
  
 На Пеещите скали е пълно със щурци
 Надпяват се взаимно от ранни зори.
 А след бисквитената торта на Мазалат с кафе
 Се запътихме към Узана за бира и мезе. 

Ден 14 Узана – Бузлуджа

 Днес преходът е само 5 часа
 През Шипка към Бузлуджа-билетната каса.
 Паметникът се руши, билети вече няма.
 Продават чаши и знамена пред БКП-то храма.
 Но вместо да сложат лика на някой хайдутин
 От чашите те гледат Тодор Живков и Путин. 

Ден 15 Бузлуджа – Кръстец

 Да се ходи през Вятърния парк е гот
 Чувствам се направо като Дон Кихот
 На последната Перка пихме ракия
 А на Виканата скала бяхме по икиндия
 Там викахме  колкото ни глас държи,
 Да ни чуят през девет дерета и гори. 

Ден 16 Кръстец – Предела

 От Кръстец до Предела е кратко - 
 Биволско мляко с боровинково сладко.
 Ходи се предимно през гора,
 Приятно, прохладно – красота. 

ДЕН 17 Предела – х.Чумерна

 Днес нищо особено не се случи
 Вървим през букова гора,
 Пак си загубихме пътя,
 Но пък видяхме една сърна. 

ДЕН 18 х.Чумерна – Вратник

 В Темната гора не е никак тъмно
 И няма никакво стръмно
 Пътеката е добре маркирана,
 А след Агликина поляна – дори асфалтирана. 

ДЕН 19 Вратник – Котел

 Пътят към Котел е лесен
 Минава покрай Делирадева бука,
 Вървя и си тананикам песен,
 А една кукувица не престава да кука. 
Делиралевата бука
Котел

ДЕН 20 Котел – Върбишки проход

 През града, покрай краварника към реката,
 Пресичахме я сигурно десетина пъти,
 Естествено си намокрихме краката,
 И правихме брод с букови пръти.
  
 Право нагоре, поляни, стада, 
 стигнахме билото с мъка,
 Но за награда ракия с вода,
 точно до връх Арпалъка. 

ДЕН 21 Върбишки проход – Ришки проход

 16 километра след Върбица има табела
 “Следва ужасът на Риш!!!”
 Е, не се предлага кафенце с канела, 
 нито пък вафла  Престиж.
  
 Но въобще не е толкоз ужасно,
 Обрасла пътека, гора разредена.
 И съвсем не е толкоз опасно,
 не може да се сравни с трудностите на Купена. 

ДЕН 22 Ришки проход – с. Дъскотина

 Преходът до Дъскотна е лесен,
 Хубав горски път,
 Птичките пеят своята песен,
 Крави лениво пасат. 

ДЕН 23 с. Дъскотина – с. Козичино

 13 километра след Дъскотна има табела
 “От тук може да се види морето”
 Гнусна лъжа, изкусна, умела
 Демотивираща поради което. 

ДЕН 24 с. Козичино – нос Емине

 Заради снощния проливен дъжд
 Цяла сутрин газим в кал
 Но преди Гьозтепе изведнъж
 Се появи морето тотал
  
 И ето ни вече на нос Емине
 С камъчетата в ръка
 Хвърляме едното в синьото море
 А другото пазим в нашите сърца
  
 Вече всичко свърши, но като утеха
 В сърцата ни гореше радостта от успеха
 Осъществихме си една мечта
 И това породи друга една... :)

Кулинарни забе(ле)жки:

Да не се пропускат:

  1. Мекиците на леля Радка (хотел Петрохански Кристал)
  2. Малиновото вино на Марчето (хижа Тръстена)
  3. Пилешката супа на Еленко (хижа Момина поляна)
  4. Бисквитена торта (хижа Мазалат)
  5. Биволско мляко с боровинково сладко (Предела)
  6. Пица Прима в пицария Прима (гр. Котел)
  7. Бира с цаца на мокрия бряг 🙂

Хайде ЧАО и ще си пишем пак.

Коментари

коментари

2 thoughts on “Ком – Емине on the way

  • 09.07.2021 в 17:41
    Permalink

    Прекрасна илюстрация на рецептата на успеха:
    1. Силно и неотслабващо от трудности желание за крайния успех.
    2. Перфектно планиране.
    3. Теоретична и практическа подготовка.
    4. Смело напред.
    5. Никакво отказване.

    Адаш, благодаря ти за поканата и за доверието!
    Такива хубави изживявания не се случват всеки ден.

    Отговор
  • 19.07.2021 в 16:15
    Permalink

    Сдобивате се с последователи.
    И то в две направления. Последователи за Ком-Емине. И последователи – читатели!
    Поздравления за чудесния текст! Удоволствие е за четене, а добре премереното чувство за хумор прави разликата.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.