ГърчописиЕвропа: .euПътеписи

Мадрид 10К маратон – случи се!

Началото

След изкачването на Килиманжаро в мен се загнезди мисълта за Проект „7-те континентални първенци“, разбирайки напълно, че това ама въобще не е за мен. Обаче, нали съм си магарешки инат с аналитични наклонности (в добрия смисъл на думата), реших да направя проучване, което показа, че следващият възможен връх от тази поредица е Елбрус. Колкото повече се задълбочавах, толкова повече разбирах, че тази работа не е толкоз лесна. Проучването показа, че за Елбрус определено трябва сериозна физическа издръжливост и един от планинските водачи, специализирали се в този връх, каза нещо, което ми направи впечатление – „за да си готов за Елбрус, трябва да можеш да избягаш полумаратон“.

Полумаратон? Че това са 21,1 км. Абсурд! Аз, дето от вкъщи се качвам на колата, оттам в офиса, цял ден на бюро и после по обратния път до дивана, аз и полумаратон? – очевиден оксиморон. Но тази първа мисъл ме доведе до въпроса „Всъщност колко съм близо или по-скоро колко далече от тази стъпка?“. То е ясно, че Аз полумаратон не мога да избягам, но колко всъщност мога?“ Пробвах на следващия ден, резултатът беше умопомрачителен – 200 метра ! Мммда, реалността беше жестока, но воден от абсурдността на крайната цел започнах да тичам – през ден, през два, когато имах време. 200-те метра станаха 300, 500… Когато успях да пробягам 1 км. бях изключително горд със себе си, макар и бягането да беше по леко нанадолнище :).

Времето си минаваше, ден след ден, сезони, година, че и повече, аз тичах, но не постоянно, а някак си така – когато имах възможност. След около година и половина успях за първи път да избягам 5 км. без почивка за малко над 40 мин. – скоростта беше сравнително бавна, но чувството за удовлетвореност – огромно. Колкото „по-големи“ резултати постигах (дори само и в собствените си очи), толкоз повече се нахъсвах за още. След още 3 месеца успях да пробягам 10 км. без почивка – бавничко, но пък устойчиво.

Идеята

Тук в историята влиза един мой приятел, с над 13 маратона, триатлона и какво ли още не зад гърба си и той ми каза следното: „За да успееш, се запиши на реално състезание (маратон) и кажи за това на всичките си приятели, за да не можеш после да се откажеш 🙂 “. Той успя да ме убеди да се запиша на 10 км. маратон в Мадрид, защото той щял да ходи там, да бяга пълния маратон и така като сме „заедно“, макар и не на една и съща дистанция, ще чувствам неговата подкрепа. Идеята ми се стори добра и заради факта, че това е маратон от Rock’n’Roll серията.

Започнах да си организирам пътуването, обаче трябваше да изчакам официално шефът да ми одобри отпуската, защото точно тогава се падаше Великден и всички от отдела искаха да почиват по едно и също време. Минаха няколко седмици в пазарлъци с колегите докато накрая успях да „запазя“ точно тези дни в които беше маратона – за сметка на 1ви Май – все пак някой трябваше и да работи :).  Отворих страницата на маратона за да се запиша и …. за 10К нямаше места ! 🙁 ! 🙁 ! 🙁 ! За 21.1К местата също бяха свършили, само за цял маратон бяха останали някакви незапълнени бройки. Разочарованието беше неописуемо. Толкова тренировки, подготовка на пътуването, разгласяване на събитието на всички – и накрая нищо. Има една хасковска приказка „тръгнаха като аслани, върнаха се посрани“ – чувствах се по същия начин.

Дните и седмиците минаваха, аз обаче нямах никакво настроение, нито за бягане, нито за каквото и да било, когато един колега на когото се „оплаквах от съдбата“, ми каза – „че като искаш толкова, запиши се на цял маратон, пък бягай само 10 км.“ Вярно бе, как не се бях сетил по-рано. Ама таксата за цял маратон е тройна на тази за 10 км. 🙁 . Но нали съм си Теле (по зодия), с малките рогца напред и се записах . Започнах да обмислям възможностите – ако след 10 км. просто спра да бягам, ще бъда дисквалифициран, ако отида с групата за 10 км, въобще ако ме допуснат там – пак ще бъда дисквалифициран, ако тръгна с маратонците (за което съм си платил) а пък „завия“ по маршрута за полумаратон – пак ще ме дисквалифицират. Номерата и фланелките за различните дистанции се различават и по цвят и по големина – въобще никак не виждах вариант, при който да „пресека финалната линия“.

Обаче, приказката „когато някой много иска нещо и целият свят му помага“ май се оказа вярна. Отидох на регистрацията – имаше 50 (петдесет) гишета на които раздаваха номерата и един щанд “Информация” с 5 служители, обслужващи и обясняващи на неразбралите. Сред тези 5 видях едно бременно девойче и си казах – „това е моя човек“. Отидох при нея и й разказах най-сърцераздирателната история, на която бях способен, за желанието си, за първото си състезание, за трeнировките в Киев под руските бомбардировки, аз говорех, тя слушаше и кимаше, но важното е, че не преигравах, а всичко, което й казах наистина го чувствах. Тя започна с твърдо „Не“, мина през „Няма как“ и „Това е извън правилата“, но виждах как все повече ме разбираше и съпреживяваше проблема ми. Накрая каза: „Аз това не мога да го реша, но ще говоря със супервайзора на маратона“ и изчезна.

Стоях в очакване, минаха 2 мин., после 5, 10, 13.. започнах да се притеснявам, че ме е “отсвирила” и отишла някъде другаде да си върши работата, обаче от друга страна си мислех – колкото повече се бави, като че ли шансът за положително развитие се увеличава… На 16-тата минута се появи и започна с „you know, it’s out of any rules….”[i] . Тук вече направо изтръпнах, но когато продължи “but we will do only one extreme exception for you”[ii] – вече започнах да скачам от щастие. Накрая я попитах дали мога  да я разцелувам, но не дочаках отговора (добре че мъжът й е беше наблизо) .

Бях регистриран за 10 км, имах официален номер и фланелка.

Състезанието

Още в метрото започнаха да се събират маратонци, отличавахме се не само по облеклото, но и по грейналите лица. За разстоянието 10К имаше 8000 бегачи, разделени на 8 групи по 1000. Групите бяха разделени с ленти и всеки според номера си се подреждаше в своя блок, където загряваше. Рок музика звучеше отвсякъде (големи тонколони бяха монтирани по протежение на цялото пространство преди старта), коментаторът допълнително нажежаваше обстановката и преди старта бях готов да полетя.

Започна „масовото броене“ от 10 надолу и накрая прозвуча сирената – Старт. Лентите, които ограничаваха блоковете, бяха махнати в всички тръгнахме към старта, подтичвайки леко ,докато реално преминем стартовата линия. Оттам насетне всеки си търсеше „мястото“, тъй като бяга със своята скорост. Настроението беше „на макс“, духът ми летеше напред, а аз се опитвах да го догоня 🙂 Първите два километра бяха с лек наклон нагоре, но на втория километър, на самия път свиреше една рок-банда, която здраво поддържаше настроението високо, това ми даде допълнителна сила, а и нанагорнището свърши и като че ли пак полетях, на 3-тия километър даваха вода, успях да пия в движение, на 4-тия км. друга рок-банда забиваше яко. Няма начин да се отпуснеш 🙂

След 5-тия километър видях моята агитка, което още повече ме надъха, погледнах часовника си – 5 км за 37 мин – личен рекорд. Помислих си, че ако прeмина 7-мия км. поддържайки тази скорост, ще успея. Преди това, обаче трета рок банда забиваше яко AC/DC и всички минаващи покрай нея се кефеха неимоверно. На 8-мия км часовникът показваше час и малко и вече знаех, че ще успея да пресека финалната линия в определеното време. Малко преди финала 4-та рок банда свиреше, което вече даваше крила дори на тези, които ходеха. По протежение на цялото трасе, мадридчани подкрепяха бегачите и постоянно чувах отвсякъде “vamos, vamos”[iii], чувството е страхотно, подкрепата ти дава сили, които иначе нямаш.

Виждах вече финалната арка, когато отново чук и видях моята агитка, бяха успели да се преместят близо до финала, чуваше се коментаторът, който не спираше да говори, все едно коментираше финал на боксов мач в тежка категория. Пресякох финала! 1 час и 17 мин. – личен рекорд!

В Мадрид имаше хора, които пробягаха 10 км. за 30 мин., но аз не се съревновавах с тях, аз се съревновавах със себе си.  

Един месец по-късно

Това беше изключително преживяване, може би защото бе моят първи маратон, може би защото бе от „Rock’n’Roll running series”, заради атмосферата, духа, настроението, подкрепата, музиката – уникално! Вече знам какво искам – полумаратон в Rock’n’Roll series Мадрид на 28 Май 2024 🙂 и да завърша в определеното време. Записах се ! 🙂 🙂 🙂 А след това идва ред и на Елбрус, но той ще почака, докато свърши войната, грешка – специалната военна операция.

Прочети още:

[i] Знаете че това е извън всички правила

[ii] Но ше направим извънредно изключение само за вас

[iii] Хайде, хайде

Коментари

коментари

2 thoughts on “Мадрид 10К маратон – случи се!

  • Много забавно, доста ме развесели и вдъхнови разказа ти, това само телешки инат може да го сътвори. Аз опитах да тичам преди месец в местния парк, как не умраях, а уж съм в някаква спорна форма , направо бях разочарована от себе си и установих, че това не е мойто. Така че , мога само да ти се възхищавам и да ти стискам палци за полумаратона.
    Моя син участва миналата седмица в полумаратона в Единбург и е с резултат 1:38 и съм много горда с него. Пожелавам ти и на теб подобен резултат. Успех

    Отговор
  • Благодаря Тони,
    аз и на резултат 2:59 (при limit time 3:00) ще се радвам много 🙂

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.