Одеса мама – градът, който съвсем очаквано ме очарова!
“Остановитесь! Улыбнитесь! Вы таки в Одессе!”
Този надпис може да се види на много места в Одеса и това е най – съдържателното и кратко описание на този морски град ;-)) Mоето описание няма да е кратко, няма друг град за който да съм искала да разказвам толкова много. Одеситите (одесситам) са едни много интересни хора с късмет, най-малкото, защото са създали това място такова каквото е и живеят, и се веселят тук.
Одеса е град, за който съм чувала доста истории още от ранна детска възраст. Родителите ми обичаха да разказват за пътуването си с кораб до там и в спомените ми е останал като интересно, леко гангстерско място с много литература, култура и музика. А след това през годините някак си мислих „Какво ли толко може да има в един бивш съветски град, създаден едва края на 1794 с указ на Екатерина II ?“ Да около два века не са кой знае какво за един град, но за Одеса се убедих на живо, че е повече от достатъчно. Та този град се е прочул с модерното си европейско излъчване и особения си свободолюбив дух едва 20 – 30 годишен ;-)), за което са спомогнали много фактори и исторически, и икономически, и най-вече човешки и личностни.
Ще ви представя малко история, нужна за да се усети пулса и многообразието на града. И поне за мен е ясно, че Европа по онова време е била малка (точно както сега) и Одеса е имала късмета да я управляват все чужденци. Турската крепост Хаджибей се е разполагала почти в центъра на сегашния град, за да пази турското присъствие на Отоманската империя пo тези земи. В тази безводна степ (наблизо нямало питейна вода) съществуването на голям град е било немислимо. По време на поредната руско-турската война (1787-1791) крепостта е превзета на 13.09.1789г. от отряд, командван от граф Хосе де Рибас (известен като Йосиф Дерибас). Този испанец, роден в Неапол и постъпил на служба в руската имперска армия, остава в историята като основател на порт Одеса. Изборът на име на града е също интересен и една от теориите сочи, че Дерибас е предложил по време на един бал в Петербург на Екатерина името Одесос, аргументирайки се, че това е древното гръцко пристанище Одесос, а Екатерина отговорила, „Нека да е с елинско име, но от женски род – Одеса“. Това се възприело много бързо и всички започнали да я наричат града така, макар че древния Одесос е нашата Варна ;-))
Малко история за развитието на този очарователен град
Първият архитект на Одеса, холандския военен инженер Франс де Болон, е дясната ръка на Дерибас. Та така европейци от където и да ги погледнеш ;-)) Следва бурен растеж (обяснението за което е, че Дерибас измолва от Екатерина да основе и търговски порт и то при условия, че 10 години се освобождава от данъци към империята…..) макар, че и тук има една история за едни мандарини, които все пак дават шанс на Одеса, след като Екатерина ги изяла. Следва леко затишие по времето на Павел I след, което Одеса разцъфтява отново след 1803г. (при Александър I) с губернатор Дюк де Решельо. Да има родствена връзка с прочутия кардинал, но за разлика от него е бил безкрайно отговорен и работлив за времето си човек. Започват строежи на широки улици, водоеми за прясна вода, градини с дървета и цветя, църкви – православни и католически, синагога, две болници, културни учреждения, лицей, търговска гимназия и невероятния за времето си трети по големина в Империята – театър. Но де Решельо се завръща в родната си Франция през 1815г. и е заместен от граф Лажерон (прекрасен плаж има сега на негово име- същия като на Слънчев бряг , но без пияните западняци), та той издейства за Одеса статут на порт- франко, така че повече от 25% от пристанищните приходи остават за града. А след него граф Воранцов (генерал – губернатор на Новорусия и Бесарабия) затвърждава Одеса, като един от основните Черноморски пристанища, красив и динамичен град. Въпреки прословутите му спорове в стихотворството на Пушкин (Пушкин за кратко отсяда в Одеса и написва тук няколко глави на Евгени Онегин и още доста произведения), графът е бил обичан от всички. Когато умира хората с прискърбие са казвали „ Бог – високо, Цар – далеко, а и Воронцов вече го няма“
Одеската опера
Малка част от пристанището на Одеса
Основана с не повече от 200 души, при честването на 100-ната си годишнина Одеса е четвъртия по големина град в Руската Империя след Петербург, Москва и … Варшава, сега е с над един милион жители. Но трябва да се подчертае, че от основаването си до днес е многонационален град с много толерантност и уважение на обикновените хора към различните националности и религии.
Одески фасади
Одески фасади
Разказвам ви толко много история, за да се убедите колко е европейски и многонационален този град. Всяка уличка има прекрасни сгради с невероятни орнаменти и неповторими стилове – малко класицизъм, малко барок, много смесени стилове, е… малко занемарени след присъствието на зрелия социализъм, но носещи един аристократичен дух, много различен от класическите западно европейски градове и в същото време носейки частица от тях. Все пак интересни подробности са (има доста такива истории), че още при основаването тук са идвали хора, за да избягат от крепостничеството и са успявали с работа, с хитрини, с ум или по друг начин ;)) Тук е бил културния и образователен център на много от балканските славянски народи, включително и на нас – българите. Булевардите, улиците и кварталите носят имена на различни градове и народи: Френски булевард, Лондонска, Бесарабска, Българска, Гръцка, Полска, Еврейска и т.н. улици, кварталите Молдованка, Италиански и т.н. само показват какво присъствие има в този град.
По Дерибаска улица
Една одеска пресечка
Освен от историята съм изкушена и от плажовете и прекрасния морски бриз, а за творците на литературата, живели тук, какво да ви кажа само ще посоча имена: Пушкин, Гогол, Адам Мицкевич, Куприн, М.Мойхер-Сфорим, Ив. Вазов, Хр. Ботев, украинските даже няма да ги изброявам ….
Паметник на Христо Ботев в Одеса
По улица Пушкинска, пред музея
Разходка по най-интересните места
Ще ми се да ви разведа на една бърза разходка по Приморския булевард, за да усетите морския полъх на града. Тръгваме от Екатерининския площад (естествено, че има паметник на основателката на града императрица Екатерина II). Монумента е много интересен – Екатерина е издигната на пиедестал най – високо, а в подножието на краката ѝ, в четирите посоки са мъжките фигури на Дерибас, деВолон, генералите Потёмкин и Зубов. Паметникът е монтиран 1900г, след това е бил демонтиран през 1920г., за да се възстанови отново, след политически конфликти по възстановяването му, през 2007г. Спускайки се към морето, ще завием на ляво по малката пресечка Воронцовски провулак, за да видим прословутата сграда с една стена. Тук може да разкажа една история за одеските майстори: Легендата твърди, че собственикът на мястото имал план за прекрасна къща и наел майстор за построяването, само че му платил известна сума предварително и хоп майсторът успял да пропие част от сумата още първата вечер, след което започнал да строи и докъдето му стигнат парите – отпред сградата се вижда цяла, е в дълбочина е малко ( абе доста ) под ъгъл, ама какво да се прави, майсторът му казал, че сега това било модерно в строителството 😉 и собственика взел, че се съгласил, даже останал доволен .
Едностенната сграда
Още един поглед към Одеската опера
Освен тази къща с една стена по тази малка пресечка са снимани доста филмови продукции, дори сцени от 12те стола. Продължаваме още малко и излизаме на резиденцията за прием на граф Воронцов, сега е в реставрация, но си личи, че е имал вкус и поглед към морето ;-)) Тук е и бялата Воронцовска арка – колонада, за която се казва, че се вижда далече в морето, преди фаровете и е служела за ориентир на моряците. От тук поглеждайки на ляво можем да видим моста на тъщата. Отново история с одеско чувство за хумор – казват, че общинския чиновник започнал строежа искал просто по по-кратък път да стига до дома на тъщата щото правела много хубави пирожки (и какви ли не други истории има за този мост – ако някой мъж подскочи върху моста и моста се залюлее (има такава вероятност) значи работата му не е много чиста… ако разбирате какво искам да кажа. По свое желание мъжа ми скочи – моста не помръдна). И от арката на дясно тръгваме по Приморски булевард – може да се движим само пеша или с електобус… екологично нали ;-)). На всяка крачка къща след къща с архитектурни забележителности, паметници на културата или собственост на знатни богаташи разбира се. Стигаме до монумента на Дук де Решельо, представен като древногръцки мислител, за да увековечат одеситите признателността си към този мъдър и справедлив градоначалник. От тук имаш прекрасен поглед през Потёмкинская лестница (как да го кажа сега това на български) към съвременната морска гара, не работещият, но огромен хотел Одеса и целият морски залив. Тук, ако нямате снимка, все едно не сте били в Одеса 😉 Може да се спуснете по стълбите и да си направите една приятна разходка до Морската гара и пристана, или с лодка, кораб, катер, яхта и т.н. по море, но сега се отправяме по Приморския булевард към монумента на Пушкин и Одеския градски съвет – красива бяла сграда с две гръцки божества Меркурий и боцинята на плодородието. Зад съвета е Археологическият музей, но ние се отправяме през градинката с буйния фонтан към невероятната сграда на Одеската опера. Прекрасна е нали ;-)) Има само три такива сгради в Европа.
От там няма как да не отидете на централната улица (Дерибасовска разбира се)
да видите многообразието на сгради и хора и леко, по-леко да стигнете до първата зелена градска градина засадена в бившата за този регион степ. Тук е весело, и забавно, и зелено, и цветно, и пълно със заведения и … 12тият стол (за хората които знаят какво е това). Единственият паметник на нещо като литературен герой. Тук е мястото да отбележа, че Илф и Петров са родени в Одеса и действието се развива естествено тук, макар и литературното име на града да е Черноморец 😉 Тук е естествено да изпиете едно пиво и д слушате жива музика в ресторант Гамбримус – но това е един дълъг, весел, музикален и съвсем отделен разказ ;-))
Ако имате щастието да попаднете в Одеса направете си един подарък, спокойно без да бързате се разходете по улица Пушкинска, и ако сте като мен посетете скромния музей на Пушкин. Тук ще ви разкажат невероятни поетични истории и ще ви пренесат в едни романтични и борбени времена …..
Уморихте ли се от моя разказ? Аз четири дни скитах из Одеса, до плаж не стигнах въпреки хубавото време,
защото не можех да се наситя на забележителностите на този град и повярвайте ми спестих ви доста в разказа си 😉 ( Даже бившия паметник на Ленин, превърнат в Дарт Вейдър, видях). За по-любопитните обещавам лично да разкажа.
Запазвам си правото да напиша продължение за интересното и специфично одеско чувство за хумор за прословутите заведения с (блатние) песни като Гамбриус и да разтворя още малко завесата над този театрален град.
Още снимки може да видите тук
