Копенхаген или има ли нещо гнило в Дания?

Малко статистически данни

Че е кралство Дания, се знае. Че има нещо гнило, също е известно. Но представете си преди да отида до Копенхаген не бях информирана (да си призная, че не знаех), че Гренландия била част от Кралство Дания! И така имат си кралица -Маргарет II, говорят си официално датски език. По територия са на 130-то място в света с 43 094 км², а по население 110-то с 5 693 085 души ( данните са от 2011г.) В столицата Копенхаген живеят около 1 300 000. Не са пожелали еврото като валута, макар че са в Европейския съюз и всичките му форми – официалната им валута си е датска крона.

Модерното метро

Още от летището бях изненадана от метрото. За 36 DКК (датски крони) около 5€ се качваме през двойни врати, в нормални, чисти вагончета с много големи стъкла и аз решавам да мина напред да гледам пейзажи (все още не беше под земята). Стигам в началото и гледам голямо чисто стъкло без водач, даже кормило си няма… Насреща идва друго влакче, в обратна посока и в него – никой на кормилото ( а то както Ви казах и кормило няма). И си викам бре, това ли е гнилото?

Оказа се, че се управлява без присъствието на човешки същества във вагоните, а от изнесен център за управление. И от както функционира тази система (метрото е пуснато в експлоатация 2001г.) злополуките са сведени до минимум. През 2008г. е обявено за най-доброто, не само в Европа, но и в световен мащаб. Това е само един от примерите как от малко рибарско селище Копенхаген се превръща в един от най-добрите градове за живеене, не само в Европа.

Какво да видите

Настанихме се и естествено хукнахме навън, за да усетим духът на града. Спокойно може да обиколите центърът и известният остров Кристияния на собствен ход – много е приятна разходката, особено ако не вали. Може да черпите вдъхновение от тук. Също препоръчвам да се запишете в Copenhagen Free Walking Tour – много приятни младежи разказват на английски, всичко най- важно. Разхождате се по възлови места, може да ги питате за всичко и дори да разчупите маршрута в рамките на 3 часа ;-))

Обикновено разходките стартират от сградата на Кметството, както разказа нашия гид – известно с първата гей сватба в Европа. Това е обяснимо, ако се загледате в The Lur Blowers – колона с двама мъже свирещи на лур (бронзов музикален инструмент, като тромпет). Но все пак площадът е хубав, вдъхновен е от прословутия градски площад на град Сиена. Има и прекрасен фонтан с дракони, хубава сграда на кметството и до нея една от много бронзови статуи на Ханс Кристиян Андерсен. А от тук се виждат и съоръженията на увеселителният парк с прекрасни градини Тиволи.

От него започва една от най-дългите пешеходни улици, естествено пълна с търговки обекти. Тя води до Nyhavn – ново пристанище. Тук са живописните цветни къщички, във фламандски стил. Това са най-сниманите за картичките от Копенхаген, заедно с другият символ – Малката русалка. Но важното е, че от тук може да се качите на лодка за разходка (около 1 ч.) и да направите една много приятна и интересна, обзорн обиколка по каналите. С лодката или пеша може да видите прекрасната сграда на операта, сгради от кралския дворец (Амалиенборг ), да стигнете до Малката Русалка, после да минете през основния канал на територията на хипитата – свободната зона Кристияния., а след това и забележителната сградата на кралската библиотека Черният диамант.

Свободната зона Кристияния

Тази зона е създадена от няколко хипита окупирали 1971 г., разположените на този остров свободни военни бараки ( след коментари в пресата, за какво могат да се използват празните помещения). Зоната е била обект на спорове относно свободните наклонности към анархизъм и употреба на леки наркотици (за тежките дори и тук не се гледа с добро око).

До днес още има хора от първите заселници и изгледа е като от 70те. Тук живеят около 1000 свободни жители – обявена е от някои правителства за „социален експеримент“ и все още има полулегален, независим статут. Земята е закупена от военните и сега е притежание на фондацията за запазване на Критияния. След доста опити за намесване на полицията и мирни и не толкова мирни демонстрации след това днес има някакво негласно споразумение – полицията не ги закача, при условие, че се спазва вътрешния ред.

Ние се разходихме съвсем спокойно из „свободния град“ , миришеш наистина на марихуана и с много работилници, кафенета и къщи приличащи на леко запуснати.

За замъка Розенбург и пътуване до Малмьо ще разкажа отделно, защото заслужават специално внимание.


Коментари

коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.