Братислава – заслужава ли си?

Още от времето на Чехословакия, като че ли Братислава оставаше в сянката на Прага. След като се разделиха на Чехия и Словакия, туристите „забелязаха“ че Братислава е само на 78 км. от Виена и пак предпочитанията отидоха другаде… Заслужава ли си да се отиде в Братислава? Имам ли какво да се види там? Реших да проверя отговорите на тези въпроси и хванах един low-cost полет дотам.

Братислава е средно голям град – нещо като Пловдив, и центъра е сравнително малък – може да се обиколи за около час. Интерес представлява Стария град, където уличките не са малки и криви, както би могло да се очаква, но там са концентрирани голяма част от заведенията.

Стария град „започва“ от  St Michael’s Gate, който представлява Г-образен вход с две порти. Идеята за това е ако се бомбардира гейта и се „разруши“ първата порта, втората да остане здрава и непревзета. На това място през средновековието са горили вещиците, затова и съседната уличка е осеяна с техни макети.

Разхождайки се из стария град няма как да не минете покрай “Man at work”. Този иновативен паметник два пъти е бил „прегазван“ от коли, но после са го възстановявали. Накрая са сложили и знака до него – не че това ще спре колите 🙂

Другата емблематична статуя за стария град е SCHONE NACI  – “Greeting man”. Интересното е че той е бил действителна личност, казвал се е Ignac Lamar и е живял през 19ти век в Братислава (по онова време града се е казвал Pressburg). Та той по цял ден си стоял на улицата и поздравявал всички, които минавали покрай него като си свалял шапката, а на жените най-редовно подарявал цветя. С времето хората толкова го заобичали, че когато починал решили да му направят статуя 😉

През 1809 г. Наполеон обсажда и бомбардира Братислава като част от неговия поход срещу Австро-Унгарската империя. Той успява да превземе Виена, но не и Братислава въпреки обсадата и бомбардировките. Напускайки града френските войски превръщат замъка Девин в руини. За него ще стане дума малко по нататък. Виждате ли черното кръгче вляво от прозореца на следващата снимка – това е гюле от Наполеоновите, забило се в сградата и останало там. Интересен факт е, че собствениците на сградит, които са пострадали от бомбандировките (а те не са малко) в последствие благодарение на специален указ не са плащали данъци. Но след като се разбрало че много хора „купуват“ Наполеонови гюлета и си ги „забиват“ в къщите – този указ бил отменен…

На десетина минути от Стария град е емблематичната „Синя църква“ Света Елизабет. Тя е била дъщеря на унгарския крал Андрей I, родена в Братислава и покровителка на Унгария. Легендата разказва, че тя била много състрадателна жена, вземала храна от приемите, на които присъствала и после я раздавала на бедните. Един път обаче домакина на приема я видял и я накарал да покаже какво е скрила под дрехата си, когато тя я разтворила отвътре се показали… рози – точно тази сцена е изобразена на мозайката на входа на църквата (снимката в средата).

Излизайки от Стария град, на път към Катедралата се минава през много приятна пешеходна улица-парк, от двете страни на която има множество ресторанти, Хотел Радисън и Американското посолство. Пред него точно има един уличен шах – казват че това е най-охранявания шах в света, тъй като охраната на посолството стои точно пред него 😉 Продължавайки напред стигаме до следната статуя. Ще ви оставя да познаете на кого е ;-)… ако това ви затруднява си помислете защо будката за сладолед отзад е кръстена точно така;-)). Какво е правил той в Братислава не е много ясно, но че е прекарал известно време в града е факт. Всъщност, това което забелязах е че има много туристи от Виена – явно им е доста по-евтино и интересно да си прекарват уикендите в Братислава

И така по тази уличка се стига до катедралата Сейнт Мартин, която отвън не е впечатляваща, но от вътре се виждат страхотни витражи.

Продължавайки по баира нагоре се стига до Братиславския замък. „Замък“ е твърде разкошно определение за тази сграда. По скоро прилича на Партиен дом или голямо читалище. Все пак винаги може да се намери гледна точка, от която да се направят интересни снимки.

Нещото което не може да се пропусне в Братислава е кулата UFO (Unidentified Flying Object), в превод – НЛО. Билета за асансьора е 8 евро, но гледката отгоре си заслужава.

Братислава има една търговска улица, казва се „Обходна“ (което на словашки си значи търговска). Там обаче има повече дюнери, фелафели и пица на парче отколкото магазини. Няма нищо общо с нашата представа за търговска улица, нищо общо с Витошка например – видя ми се доста мрачна и неугледна… Имат и една сграда (сградата на Радиото), която е обявена за третата най-грозна сграда в света…. не можах да я снимам, видях я отдалече, но май не беше чак за Топ 3 по антикрасота…

Цялата Братислава се обхожда за около ден, но идвайки в Словакия няма как да не посетите замъка Девин. За него обаче – малко по късно. Сега искам да ви запозная с това какво може да се похапне и какво трябва да се опита, то не може цял ден само да се ходи…

И така, започваме с традиционна лучена супа (крем супа), която се сервира в хлебна питка. Много върви с бира 😉

Другото типично словашко ястие е т.нар. Халушки – картофени кнедли (малки топчици) пълни със сирене и отгоре поръсени със свински пръжки. Звучи странно, но е страшно вкусно и …. много върви с бира.

Пирожките със сирене – да си кажа честно не ми харесаха много, но иначе си бяха вкусни, особено след подходящо количество бира –двуцветна, а с пяната става трицветна.

Други типично словашки неща са картофени палачинки и шницел, който няма нищо общо с Виенския шницел, а представлява пълнено свинско руло. Нещо като Kiev chicken обаче от свинско. Тези неща не съм ги снимал, щото нещо не ме впечатлиха, но има една напитка, която я няма никъде другаде – казва се Кофола – нещо средно между кафе и кока кола – много приятно освежаваща, особено в късния следобед когато вече ти е късно за кафе, а и си достатъчно уморен от ходене. Кофолата много си върви с Pressburg Bajgel – мини кроасанче с различни пълнежи.

Приключвайки с кулинарната част на моя разказ, остана само да ви покажа замъка Девин – той вече е истински замък, намира се на около половин час от Братислава в северна посока, където Морава се влива в Дунава. Замъкът е разположен високо върху една скала и е служил за контролиране на търговския път по Дунава. Крепостта построена в 8ми век, сега се намира на границата между Словакия и Австрия и предлага страхотна гледка от най-високата си кула. Интересен факт, е че крепостта никога не е била превземана, но когато Наполеон се изтегля от Австро-Унгария я разрушава почти до основи.

Това което мога да кажа като заключение е, че Братислава е идеална дестинация за един уикенд. Словакия (за съжаление) е много по-добре от България. Има 3 световно известни марки автомобили които се сглобяват там – KIA, Volkswagen и Jaguar. Всъщност в момента Словакия е един от най-големите производители на автомобили в света на глава от населението, тъй като са малко над 5 милиона. Много световни компании са си изнесли счетоводството или други услуги като outsourcing в Словакия. Също така се произвеждат много интересни вина. Ако ви се отдаде възможност пробвайте червено вино от сорта Алибене (Alibernet) – вкуса е много приятен и непознат в България.

С две думи – няма да съжалявате ако решите да прекарате уикенда в Братислава – струва си 😉


Коментари

коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.