Идеи за уикенда: Рилският манастир и околностите
Събота започна с прекрасна изненада: “Приготви си дрехи – не забравяй зимно яке и бански. Ще дойда да те взема! Имам изненада за теб!” – когато чух тези думи незабавно започнах да си оправям багажа. Обичам изненадите, особено ако са пътешествия. Цяла сутрин усмивката ми не слезе от лицето, а в 11ч. се позвъни на вратата. 🙂 Закусихме и тръгнахме, но накъде – все още не знаех….
В колата само питах накъде сме, но отговор нямаше – “Имай търпение, скоро ще стигнем!” – и така си слушахме музика и гледах отбивките, мислейки си къде ще завием. Когато наближихме Рилския манастир малко се разочаровах – бяхме идвали тук миналия уикенд с приятели. Защо да идваме пак тук? – така си мислих, но не попитах. Видях, че подминаваме манастира и след 5-10 мин. колата паркира пред СПА хотел… Беше СПА уикенд само за нас <3
Рилският манастир е най-известната забележителност в района, но наблизо има още много какво да се разгледа. Не останах разочавована. Посетихме места, където преди не съм била и това беше достатъчно.
Рилският манастир се намира на около 120 км от София и лесно може да се стигне до там с кола по международния път София – Кулата като отбивката за манастира е от гр. Кочериново. Там може да разгледате освен самия манастир, включен е в списъка на ЮНЕСКО, пещерата на Иван Рилски както и Стобските пирамиди.
Малко история…
Манастирът е най-големият в България и е действащ мъжки манастир. Основан от отшелника Иван Рилски през 10 век, по време на царуването на Цар Петър, на мястото на стара постница в планината Рила на 1100 м надморска височина.
През годините манастирът е разрушаван и възстановяван. Първоначално манастирът има съвсем скромен вид, подслоняващ отшелника, а след това се изграждат сгради за живеене, църкви и музей. По време на робството, манастирът бил голям книжовен и религиозен център. Тук работели книжовници, преводачи и зографи и се обучавали духовници. През 1834г. е била построена нова манастирска църква “Рождество Богородично” и кула до нея, запазена и до днес. Иконостасът на църквата е най-големият на Балканите. Сред най-големите богатства на манастира са неговите стенописи. Най-старите са запазени в малката църквица-параклис в Хрельовата кула.
Ценните реликви в манастира са: мощите на св. Иван Рилски и чудотворната икона “Св.Богородица Одигитрия (Пътеводителката)”.
Пред двете манастирски порти са обособени паркинги за автомобили и автобуси. Манастирът предлага нощувка, а в манастирската книжарница и в магазинчетата около манастира, могат да се купят икони, картички, сувенири, както и изделия от традиционни български занаяти. Там са и най-вкусните мекички в цяла България.
От другата страна на манастира може да се разходиш до манастирското гробище по горска и китна пътечка, минавайки през мостове и красиви есенни пейзажи.
Пещерата на Иван Рилски
Св. Иван Рилски, чиито мощи са изложени за поклонение на вярващите в главната църква в манастира, всъщност е живял в пещера на около половин – един час пеш от днешния комплекс. Може да се стигне и с кола от комплекса като се паркира точно на завоя до иконата на пътя. Преходът до самата пещера е около 15-20мин. разходка из тази прекрасна гора 🙂 За да влезете в пещерата трябва да заобиколете църквата от дясната ѝ страна . Там има поставена насочваща табела. Малко по-навътре ще видите каменни стълби водещи към вътрешността на пещерата. Има поверие, че ако успееш да излезеш от пещерата пред дупката се пречистваш или си безгрешен.
От самата пещера, поглеждайки към дупката се вижда само лъч светлина. Минава се по много тесни стълбички, и ако имаш късмет се показваш на “бял свят”. Е ние май сме безгрешни, защото успяхме да излезем…
Мнозина казват, че всеки българин трябва да премине през Свещената дупка в пещерата на Св. Иван Рилски, за да се пречисти. Може би смисълът на това поверие е, че там вътре – в тъмното и тясно пространство, човек се бори със смесените чувства на страха от своята греховност и надеждата, че може да надмогне себе си и да получи изкупление чрез вярата в Божието чудо. А може би по-силно и от тях е чувството, че вървиш по стъпките на велик човек, който се е издигнал над човеците чрез Вярата?!?
Стобските пирамиди
Стобските пирамиди бяха друга забележителност, която искахме да посетим след пещерата, но за жалост, навръщане от пещерата започна да вали и останаха за следващия път. Все пак разбрахме, че са близо на около 2 км от село Стоб, по пътя за Рилския манастир.
Пирамидите в село Стоб могат да бъдат наблюдавани от горе на долу от изградената екопътека и от долу на горе от поддържан коларски път, криволичещ в подножието покрай живописна рекичка. От върха на пирамидите се открива прекрасен изглед към цялото Рилско корито, реката, подстъпите към Рилския манастир и снежните планински върхове. – разбрахме още, че има такса, за да обиколиш пирамидите и да се качиш до горе и че самата екопътека отнема около 30-40мин. Но все трябва да има и нещо интересно за следващия път, нали?
Къде да отседнем?
Тук по-скоро бих ви посъветвала къде да НЕ отседнем или къде със сигурност да НЕ вечеряме – в СПА хотела, за който писах по-горе. Хотел Rilets Resort and SPA е нов, с просторни стаи, хубаво СПА и кафене, но мениджмента е под всякакво ниво. Първо чакахме за кафе около 30-40мин., след това решихме да пробваме СПА-то (което не беше никак зле, но имаха проблем с големия басейн), но нямахме халати и трябваше и тях да чакаме… И след като чакахме и 2 часа за вечеря и ни казаха, че са ни забравили поръчката решихме да запалим колата и да намерим друго място поне за вечеря, все пак вече беше 22ч. Имахме късмет, че малко по-надолу по пътя в хотел Горски Кът все още сервираха храна и можехме да вечеряме. И не бяхме сами, други гости от “нашия” СПА хотел вече вечеряха там.
Къде да хапнем?
След като ви обясних, че в хотел Rilets Resort and SPA не успяхме да вечеряме. Ще ви предложа други места, където останахме очаровани:
- В хотел Пчелина , където хапнахме прясна пъстърва, картофки и рибена чорба. Знаехме това място от миналия път, когато посетихме Рилския манастир. Тогава също ни хареса кухнята – пробвахме боб чорба и салати 🙂
- В хотел Горски Кът, където вечеряхме към 22:15ч – всичко става бързо и е вкусно. В случая хапнахме нещо пилешко, за да сме сигурни, че ще стане бързо и няма да останем гладни. Не, че не можем една вечер без храна ама нали сме на почивка и все пак се глезим.
- И разбира се, мекичките точно до Рилския манастир.
- Бруталният планински маршрут – GR 20 на остров Корсика
- Трявна Ултра – можело значи
- Мадридският полумаратон
- По пътя към Еверест базов лагер (2-ра част)
- По пътя към Еверест базов лагер (част 1)