Завладяващият Киев (част 1)
Първата ми среща с този прекрасен град беше още като студентка, преди … много години в разгара на зрелия социализъм (направо презрял си беше през 1988г.).
Помня, че всичко беше мащабно и величествено, и героично, и зелено. И пътувахме 2 дни с влак 😉 Преди две години, вече можах подробно да го опозная, в детайли и да усетя пулса му в тези нови, за някои размирни, за други демократични времена.
Киев Поглед от Днепър
Още от самолета се вижда широкия Днепър, но всъщност се оказа, че точно на територията на Киев в река Днепър се влива една доста голяма друга река – Десна. Така, че вода колкото искате и то речна.
Кацнах на малкото летище Жуляны (на 7км. от центъра, направо в средата на града). Още в далечната 1923г. тук е било военно летище и до 1960г. е било единственото летище обслужващо този огромен град. При кацането се видяха много и интересни самолети от всички поколения, после се оказа че това било музея на авиацията ;-)) Но това беше преди две години, сега вече има директни полети София – Киев и те се обслужват от голямото, ново летище на Киев – Бориспул.
Естествено края на май и началото на юни са най – красивите месеци за разглеждане на този разцъфнал град – много зеленина, цъфнали розови кестени, прекрасно синьо небе и усмихнати хора.
Трудно е да реша от къде да започна и кое е най- впечатляващото място в Киев, тук има изобилие от исторически, религиозни, ботанически, съвременни и абстрактни забележителности и атракции. Както се казва за всекиго по нещо.
Реших сега да направим заедно една бърза разходка, а след това ще посветя отделни публикации на тези места, които най – харесвам и са ме впечатлили.
Цветният часовник до площад Незалежност
Естествено е да започнем с Майдан Незалежности. Тук е сърцето на съвременен Киев, място за разходка, арт изяви и .. революции – оранжеви естествено. Пресича се от главната столична улица „Крешчатик“ (широк съвременен булевард в по 3 платна във всяка посока – 75м. широчина) почти през средата. Ако се огледаме от центъра на площада (изхода от станцията на метрото), виждаме кацнал на високо 18 етажният Хотел Украйна, под него символа на независимостта: Монумент представляващ огромен пилон със славянска девойка, носеща венец в ръцете (позлатен разбира се) и още по надолу е паметник на основателите на Киев тримата братя Кий, Щек и Хорив и сестра им Лебед.
От другата страна има прекрасни фонтани – след Евровизия вече цветни и пеещи и „Полската“ порта с покровителя на града Свети Михайл.
Пресичаме площада и се отправяме нагоре по ул. Михайлівська, за да стигнем до един още по внушителен площад, Михайловски (почти в едно със Софийски). Пред нас е интересна композиция от паметника на княгиня Олга, светите братя Кирил и Методи и св. Андрей Първозвани – тук историята е дълга и поучителна защо са на едно място трите паметника, но за това в друг разказ 😉 Обещала съм!
Името на този площад идва от намиращият се тук Михайловски Златовърхи манастир – функциониращ православен манастир със завидна история, датираща от 1108 – 1113г. И една величествена камбанария на входа от далечната 1719г. Златовърх е заради златните кубета на основния храм св. Михайл, възстановен след връщането на независимостта на Украйна и функциониращ по предназначение от 1999г.
Точно на отсрещната страна е извисена камбанарията на древната катедралата св. София (Софийский събор), обект на Юнеско и една от най- старите християнски църкви в Киев. Смята се, че е построена около 1011г. от княз Владимир (княз на Киевска Рус), но е започната от баща му Ярослав Мъдрий. Аз смятам, че има впечатляваща история и запазените старинни мозайки, особено най-видната от тях – шестметровата мозайка на молещата се Дева Мария – Богородица Оранта, за чиято дреха са използвани мозаечни елементи в 21 различни нюанса на синьото (представяте ли си как се е получава боядисана мозайка в тези времена, че да се запази цвят и до днес). От тук започва забележителната история на Киевска Рус…..
От тук се тръгваме по ул. Володимирська за да стигнем до Андреевски събор – гордостта на Украйнския барок, също действаща в момента православна църква, любимо място за сватби на киевчани.
Андреевски събор
Има прекрасна гледка към Днепър и половината град. Срещу нея е локализиран националния исторически музей на Украйна доста голям и с интересни експозиции.
След като отделим време за разглеждане на тази красива църква се спускаме по най – колоритната и исторически уплътнена улица Андреевски спуск (Андріївський узвіз). Тук винаги се разхождам с голямо удоволствие, макар завидната стръмност и плъзгавост на паветата, особено през зимата. Цялата уличка представлява колоритно пазарче за народни творчества и антични нещица, всяка къща е забележителност или музей. А точно тук е любимата ми къща – музей на Булгаков, където на терасата можеш да пиеш любимия чай на сестра му. Тук е и театър Подол и Киевски академичен театър „Колесо“ – старо културно средище.
И така слизаме до Подол и пред нас се разгръща площад Контрактовая площадь. Тук заради близостта до Днепър е кипял търговски живот още през средновековието. В непосредствена близост се намира Речната гара на Киев.
Само, че за да направите разходка на Киев и да разгледате всички описани обекти няма да ви стигне цял един ден, то и два и три няма да стигнат. И то не защото е далечно разстояние, просто е много информацията и не може да се подмине заради ролята, която играе в исторически и културен аспект. Така, че за Киевско – Печорската лавра, Монумента на Гладомора, Военно – историческия музей за Втората световна война и огромната статуя майка Украйна очаквайте при следващата ни среща. И това няма да е всичко, защото този град е средище на живот и сърцето му тупти и се развивал и развива в крак с времето си, така че всяко време е оставило своя отпечатък, независимо дали го харесваме като политически строй или не.
Мост над Днепър
