Лисабон – забележителности и откривателски дух
Шарен, цветен и винаги заслужаващ цялото Ви внимание,
Лисабон (Lisbon) е град мечта, поне от моя гледна точка. На мен ми покри всички изисквания в чек листа и смятам, че има за всекиго по нещо – и то цветно и нестандартно 😉
Географски погледнато, Португалия не е голяма държава, но локализирана по брега на океана има толкова много откривателски дух в нейните жители и това е предизвикало много съществени промени в корабоплаването, като е дало начало на Великите географски открития. А преди това маврите завладели тези земи са донесли със себе си колорит и от смесицата на тяхната култура с европейската се раждат великолепни творения на изкуството, културата, архитектурата и всичко заобикалящо ви в ежедневния живот.
Исторически факти
Лисабон става столица през 1256г. , когато Алфонсо III решава да се възползва от отличното пристанище и стратегическото му централно положение. След великите португалски открития Лисабон процъфтява през 15 – 16 век и това може да се види днес като се посетят манастира Жеронимос, кулата Белен и доста други забележителности. За съжаление е имало силно земетресение и последвало цунами, което унищожава доста от града.
Квартал – Санта Мария де Белем – Манастир Жеронимос и кулата Белем
Този исторически квартал на Лисабон заслужава да му отделите достатъчно време – поне един ден. Тук са локализирани много интересни и исторически обекти като Belém Palace – официалната резиденция на президента на Португалия, Монумента на откривателите, Монумента на отвъд морските бойци, Военно-морски музей, прекрасен парк Алфонсо, тропическа ботаническа градина и много други, но най – много си заслужава да видите кулата Белем и манастира Жеронимос (Jerónimos Monastery).
Красивият и с историческа важност манастир е с дълга история. На това място е имало църква, в близост до морските хора търсели убежище от бурите на океана в устието на река Тежа. Крал Мануел подава петиция до Светия престол да разрешат построяване на манастир. Васко да Гама и хората му прекараха нощта в молитва още когато на това място е малка църква, преди да заминат за експедицията си към Ориента през 1497 г. Манастира е строен повече от 100г. , като първоначално е финансиран от заповед на крал Мануел да се отделят по 5% данък от стоките идващи от Африка и Индия (еквивалентен на 70 килограма злато годишно). Мануил I е избрал религиозния орден на монасите от йеронимитите да заемат манастира, чиято роля е била да се молят за вечната душа на краля и да оказват духовна помощ на навигатори и моряци, отпътували от пристанището Рестело, за да открият земи по света. Монасите правели това повече от четири века до 1833 г., когато религиозния орден е разпуснат и манастирът е изоставен.
Манастирът е построен в така известният стил мануелин – Manueline (наречен така на крал Мануел I). Изглежда прекрасно с хилядите варовикови елементи и скулптори. Южният портал е с най-пищната фасада, макар да не е главният вход. Интересен е и западния портал, където може да се види прехода от готически стил към ренесанса. Аз лично бях впечатлена от богато декорирани стълбове и таван на главния параклис и усещането, че има плаващи сводове.
Кулата Белен е един от символите на Лисабон, по мое скромно мнение е едно каменно, бяло бижу. Издига се на брега на реката, на времето в началото на града (построена е в началото на 16 век, за да служи за защитно укрепление). Готическият стил на кулата, премесен с много пищност, която всъщност е португалския стил: мануелин, прави кулата обаятелна и любима за туристите. През 1983г. е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
Работното време, цената на билетите и как да стигнете до там може да видите в официалния сайт: http://www.torrebelem.gov.pt/en/
Квартал Алфама – най-стария и фотогеничен лисабонски квартал
Средновековния лисабонски квартал е един от най-фотогеничните. Доста от сградите тук са стари, т.к са каменни и са оцелели при голямото земетресение. Романтичнен квартал с тесни, наклонени улички, малки площади, жълти трамвайчета и много сгради с керамични плочки по фасадата с богати орнаменти и ярки цветове. По тесните и живописни улички може да стигнете до замъкът св. Георги (Castelo de Sao Jorge), Лисабонската катедрала, прекрасни места с изгледи към река Тежу и целия град. Препоръчвам ви да вървите пеша, макар че има градски автобуси и трамвай, за да усетите ритъма на този уникален квартал. Сградите са със смесена употреба, жилищни, някой с приземни етажи които са барове, ресторанти или домове с малки магазини отдолу. Обичайно е вечер в малките ресторанчета да чуете типично португалска, меланхолична музика фадо в изпълнение на живо.
Лутайки се по уличките на квартала, слизайки надолу неусетно ще излезете до големият площад – сърцето на града. След земетресението от 1755 г. Помбал поел водещата роля във възстановяването на Лисабон, като наложи строги условия и насоки за изграждането на града и трансформира план на улиците в настоящия му модел на мрежа. В резултат на това Pombaline Baixa е един от първите примери за устойчиво на земетресение строителство. Архитектурните модели са тествани, като войници маршируват около тях, за да симулират земетресение. Тук след земетресението е създаден търговския площад Commerce Square за да покаже новото му предназначение в икономиката на града. Конната статуя на крал Хосе I е открита през 1775 г. в центъра на площада.
Паркът на нациите и световното изложение в Лисабон през 1998г.
Този нов квартал е построен за световното изложение през 1998г. Появява се в рамките на програма за обновяване на града, известна още като Expo’98. Районът претърпя масивни промени, придавайки на Parque das Nações футуристичен вид. Тук е до-скоро най-дългият мост в Европа – Мостът Васко де Гама – (вече Кримският мост е по-дълъг). Дължината му е 12,3 км. Строителството му започва февруари 1995 г. и е отворен за движение на 29 март 1998 г., точно навремето за Expo 98, като се отбелязва 500-годишнината от откриването от Васко да Гама на морския път от Европа до Индия.
В близост се намира и вторият по големина океаниум в Европа Oceanário de Lisboa (Lisbon Oceanarium). Препоръчвам особено, ако сте с деца да му отделите 2 -3ч., че и повече часове. Аз много се забавлявах в него и направих хиляди снимки, защото всичко ми беше по детски интересно. Повече информация на официалния сайт: https://www.oceanario.pt/en Наоколо също е много красиво място за разходка и забавление – много чисти паркове, въжена линия до реката и много модерни кафенета и ресторанти.
Аз лично първо се впечатлих от гланцираните керамични плочки със всякакви цветни мотиви, които може да видите на всяка крачка в Лисабон – по сградите, по площадите и на където и да се обърнеш ще видиш тази красота в различни приложения.
Азулежу
Тези невероятни декоративни елементи от керамика със всякакви мотиви се оказва, че освен красиви са и много практични. Поставени по фасадите на сградите те не само изглеждат интересно и красиво, но и пазят от влагата , която тук е навсякъде.
Тези керамични плочки се появяват още в 13 век и са “внесени” по тези земи от маврите. Самата дума “азулежу” има арабски произход и означава полиран камък. Технологията е от древността, но към 16 век разцъфтява и се превръща в мания. Всеки искал да покрие къщата си с тези плочки с орнаменти. В различни периоди има различни течения в цветово отношение и сюжетно, като се започне от синьо-бели графични елементи до библейски и житейски сюжети. Освен по фасадите на сградите , може да посетите Националния музей на азулежу. Тук ще видите експонати запазени от преди земетресението и цунами унищожило почти града през 1755г. и най-вече пано от 1300 плочки, дълго 23м. представящо Лисабон преди земетресението. Ако искате да проследите историята на това явление и да видите развитието му в Португалия отделете 2 -3 ч. за този прекрасен музей.
- Пролет в Бeлгия
- Септември в Тоскана – любов, вино и изкуство
- Най-хубавата пролетна градина
- На разходка по Великден до съседна Румъния
- Лвов (Лвив)
- Вилнюс – градът със рицарско излъчване
- Гитхорн – едно приказно градче в Холандия
- Автентична Каталуния – магията на морето, архитектурата и изкуството