Септември в Тоскана – любов, вино и изкуство

Тоскана е описвана от много изкусни разказвачи, гледали сме прекрасни снимки, картини и филми, но на живо усещането е прекрасно. Тоскана е емблема, желание, страст, вино, природа, слънце, мечта, история, изкуство и какво ли още не. И аз (простосмъртната) осъществих една моя мечта, като се докоснах до всичко това.

Злезът в Тоскана
Злезът в Тоскана

Удобно е, че Ryanair пуснаха полет София –Пиза. Пътуването е бързо и приятно. На летището в Пиза безпроблемно взимаш кола под наем и потегляш по пътищата на Тоскана ;-)) Отседнахме в една прекрасна вила (Lioncini)  на средата на нищото в полето до едно китно малко селце не далеч от Пиза. Вилата беше доста стара, но със всички съвременни удобства – прекрасна градина, огромна кухня и аристократичен хол, за съжаление от желание да видим колкото се може повече неща прекарахме малко време на това прекрасно за почивка място. Отскочихме и до съседното село да потърсим нещо за вечеря и естествено попаднахме на селската пицария. Тогава си мислих, че най- готината пица и най-вкусното червено домашно вино, изпито с приятели, беше в този момент, но не беше така. Приказката продължи почти цяла седмица ;-))

Пътят към Вила Lioncini
Пътят към Вила Lioncini

 

От прозореца на Вила Lioncini

Естествено, че имахме предварителен план за обиколката и на втория ден рано сутринта станахме, изпихме едно прекрасно, селско, италианско капучино и поехме към Лука (Lucca).

Лука е прекрасно градче с доста древна история. Първи сведения датират от 180 пр.н.е.  Столица е на Лангобардското херцогство на Туския, по-късно като свободна комуна и независима република. Лука е известна в цяла Европа със своите банкери и текстилна търговия. Това е един от градовете в Европа с най-добре запазени градски стени и прекрасна катедрала Сан Марино. Италианският композитор Джакомо Пучини е роден тук. Аз се впечатлих от уюта на малките, тихи и тесни улички, прекрасните магазинчета и катедралата с градина на покрива и то доста стара, защото се виждаха дори дървета.

По живописния път до гр.Волтера се насладих на Тоскански пейзажи, лозя по меките склонове, маслинови градинки, китни селца и живописна зеленина, макар че вече беше края на септември. Градчето е тихо и много приятно, запазило средновековния си облик. Има доста археология и много изкуство. Най- интересни ми се сториха работилниците за обработка на оникс и алабастър. Може да видиш на живо как  бижутерите обработват причудливи форми, не само бижута, а цели каменни картини, вази и какви ли не предмети.

Майстор-бижутер във Волтера
Майстор-бижутер във Волтера
Продукти на бижутерите от Волтера
Продукти на бижутерите от Волтера
Изгледът от един от пиаците на Волтера
Изгледът от един от пиаците на Волтера

Сиена, градът родно място на банките,  ме впечатли с огромния си средновековен площад във формата на черупка, нещо като обърната раковина. Влязох да разгледам и Siena, Palazzo Pubblico. Това е сградата на обществената управа където е заседавал „Съветът на деветте“. Много символики има тук и най-интересната за мен беше , че кулата на градската управа е построена да бъде 102м, колкото е катедралата, за да подчертава равенството между светската и духовната власт. Също се впечатлих от главната зала в двореца и фреските нарисувани по стените (Sala della Pace  by Ambrogio Lorenzetti), тук образите и символиките са общовалидни и според мен трябва да са навсякъде по стените на управляващите органи в градски, държавен и дори световен мащаб. Стенописите са алегория между доброто и лошото управление.

Алегория за доброто и лошото управление
Алегория за доброто и лошото управление

Алегория на доброто управление изобразява олицетворение на правосъдието като жена. Тя посочва към везните – мъдростта. От лявата страна, осъден престъпник е обезглавен; отдясно, фигури получават наградите на правосъдието. В краката правосъдието, олицетворение на добродетелта, също, необичайно за времето, изобразяван като женска фигура, минава силата сред двадесет и четири вярно топени и разпознаваеми образи на видни граждани от мъжки пол на Сиена. Мъжете са изправени към най-голямата фигура в снимката, съдия намиращ се в дясно от центъра. Съдията е заобиколен от допълнителни персонификации включително мир, който е представен като модерна, бяло облечена женска фигура с руса коса. Съдията отразява традицията в християнския Страшния съд да има Бог или Христос – Съдейки спасените в ляво; прокълнатите отдясно. Съпътстващи алегория са две други картини по перпендикулярните стени: Ефекти за добро управление и последиците от лошото управление. И двете тези стенописи изобразяват разпознаваем оглед на Сиена и неговата природа.

В алегоричен вид представителството на доброто управление, просперираща жителите на града са търговия и танци по улиците. Отвъд стените на града е буйна природа, в която са събрани земеделски култури. В алегорията на лошото управление, престъпление е широко разпространена и болни граждани бродят из разпадащ се град, а провинцията страда от засушаване.

Кулата в Пиза верно е наклонена. Интересното е че няколко пъти е била ремонтирана и всеки път кулата се е накланяла на различни страни, не ще да застане права и това си е… За да се качим горе, първо чакахме на опашка за билети, и после на опашка, за да влезем. Билетите имат определен час и обикновено се продават за 1-1.5 часа напред в зависимост от опашката. Ние по стар български обичай се опитахме да влезем малко по-рано от определения ни час (не сме се пререждали, просто на втората опашка се наредихме по-рано) но не стана…. Все пак сме на запад от България 🙂 хората си спазват правилата… Горе гледката е интересна, но не е умопомрачителна, има 4 големи камбани и много народ упражняващ се в „селфи“. Не съм супер впечетлена, но няма как човек да дойде до Пиза и да не се качи на кулата. Връщайки се от Кулата задължително минаваш през един уличен пазар за сувенири, достатъчно дълъг, за да не можеш просто да минеш през него и да не си купиш някоя джунджурийка за спомен.

От Пиза лесно се стига до морето, където можеш да се насладиш на чаша кафе и джелато (Италиански сладолед), гледайки и слушайки вълните на Тиренско море.

За Ден 4 и Флоренция ще отделя отделно разказче, макар че за изобилието от изкуство там нито времето, нито думите стигат.

Ден 5 целият беше посветен на винен тур и то къде – в прословутата  област на Кианти. Но това е още по дълга тема дори и от Флоренция ;-))

Бях на винен тур в Тоскана, но не помня….

Винена изба в Кианти
Винена изба в Кианти

Пълният албум със находки на обектива ми може да разгледате тук

 

 

Коментари

коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.