Септември в Тоскана – любов, вино и изкуство
Тоскана е описвана от много изкусни разказвачи, гледали сме прекрасни снимки, картини и филми, но на живо усещането е прекрасно. Тоскана е емблема, желание, страст, вино, природа, слънце, мечта, история, изкуство и какво ли още не. И аз (простосмъртната) осъществих една моя мечта, като се докоснах до всичко това.
Удобно е, че Ryanair пуснаха полет София –Пиза. Пътуването е бързо и приятно. На летището в Пиза безпроблемно взимаш кола под наем и потегляш по пътищата на Тоскана ;-)) Отседнахме в една прекрасна вила (Lioncini) на средата на нищото в полето до едно китно малко селце не далеч от Пиза. Вилата беше доста стара, но със всички съвременни удобства – прекрасна градина, огромна кухня и аристократичен хол, за съжаление от желание да видим колкото се може повече неща прекарахме малко време на това прекрасно за почивка място. Отскочихме и до съседното село да потърсим нещо за вечеря и естествено попаднахме на селската пицария. Тогава си мислих, че най- готината пица и най-вкусното червено домашно вино, изпито с приятели, беше в този момент, но не беше така. Приказката продължи почти цяла седмица ;-))
Естествено, че имахме предварителен план за обиколката и на втория ден рано сутринта станахме, изпихме едно прекрасно, селско, италианско капучино и поехме към Лука (Lucca).
Лука е прекрасно градче с доста древна история. Първи сведения датират от 180 пр.н.е. Столица е на Лангобардското херцогство на Туския, по-късно като свободна комуна и независима република. Лука е известна в цяла Европа със своите банкери и текстилна търговия. Това е един от градовете в Европа с най-добре запазени градски стени и прекрасна катедрала Сан Марино. Италианският композитор Джакомо Пучини е роден тук. Аз се впечатлих от уюта на малките, тихи и тесни улички, прекрасните магазинчета и катедралата с градина на покрива и то доста стара, защото се виждаха дори дървета.
По живописния път до гр.Волтера се насладих на Тоскански пейзажи, лозя по меките склонове, маслинови градинки, китни селца и живописна зеленина, макар че вече беше края на септември. Градчето е тихо и много приятно, запазило средновековния си облик. Има доста археология и много изкуство. Най- интересни ми се сториха работилниците за обработка на оникс и алабастър. Може да видиш на живо как бижутерите обработват причудливи форми, не само бижута, а цели каменни картини, вази и какви ли не предмети.
Сиена, градът родно място на банките, ме впечатли с огромния си средновековен площад във формата на черупка, нещо като обърната раковина. Влязох да разгледам и Siena, Palazzo Pubblico. Това е сградата на обществената управа където е заседавал „Съветът на деветте“. Много символики има тук и най-интересната за мен беше , че кулата на градската управа е построена да бъде 102м, колкото е катедралата, за да подчертава равенството между светската и духовната власт. Също се впечатлих от главната зала в двореца и фреските нарисувани по стените (Sala della Pace by Ambrogio Lorenzetti), тук образите и символиките са общовалидни и според мен трябва да са навсякъде по стените на управляващите органи в градски, държавен и дори световен мащаб. Стенописите са алегория между доброто и лошото управление.
Алегория на доброто управление изобразява олицетворение на правосъдието като жена. Тя посочва към везните – мъдростта. От лявата страна, осъден престъпник е обезглавен; отдясно, фигури получават наградите на правосъдието. В краката правосъдието, олицетворение на добродетелта, също, необичайно за времето, изобразяван като женска фигура, минава силата сред двадесет и четири вярно топени и разпознаваеми образи на видни граждани от мъжки пол на Сиена. Мъжете са изправени към най-голямата фигура в снимката, съдия намиращ се в дясно от центъра. Съдията е заобиколен от допълнителни персонификации включително мир, който е представен като модерна, бяло облечена женска фигура с руса коса. Съдията отразява традицията в християнския Страшния съд да има Бог или Христос – Съдейки спасените в ляво; прокълнатите отдясно. Съпътстващи алегория са две други картини по перпендикулярните стени: Ефекти за добро управление и последиците от лошото управление. И двете тези стенописи изобразяват разпознаваем оглед на Сиена и неговата природа.
В алегоричен вид представителството на доброто управление, просперираща жителите на града са търговия и танци по улиците. Отвъд стените на града е буйна природа, в която са събрани земеделски култури. В алегорията на лошото управление, престъпление е широко разпространена и болни граждани бродят из разпадащ се град, а провинцията страда от засушаване.
Кулата в Пиза верно е наклонена. Интересното е че няколко пъти е била ремонтирана и всеки път кулата се е накланяла на различни страни, не ще да застане права и това си е… За да се качим горе, първо чакахме на опашка за билети, и после на опашка, за да влезем. Билетите имат определен час и обикновено се продават за 1-1.5 часа напред в зависимост от опашката. Ние по стар български обичай се опитахме да влезем малко по-рано от определения ни час (не сме се пререждали, просто на втората опашка се наредихме по-рано) но не стана…. Все пак сме на запад от България 🙂 хората си спазват правилата… Горе гледката е интересна, но не е умопомрачителна, има 4 големи камбани и много народ упражняващ се в „селфи“. Не съм супер впечетлена, но няма как човек да дойде до Пиза и да не се качи на кулата. Връщайки се от Кулата задължително минаваш през един уличен пазар за сувенири, достатъчно дълъг, за да не можеш просто да минеш през него и да не си купиш някоя джунджурийка за спомен.
От Пиза лесно се стига до морето, където можеш да се насладиш на чаша кафе и джелато (Италиански сладолед), гледайки и слушайки вълните на Тиренско море.
За Ден 4 и Флоренция ще отделя отделно разказче, макар че за изобилието от изкуство там нито времето, нито думите стигат.
Ден 5 целият беше посветен на винен тур и то къде – в прословутата област на Кианти. Но това е още по дълга тема дори и от Флоренция ;-))
Бях на винен тур в Тоскана, но не помня….
Пълният албум със находки на обектива ми може да разгледате тук
