Пролет в Бeлгия
По стечение на обстоятелствата, малко след терористичните атентати на 22.март.2016г. в Брюксел, се наложи да го посетя. Малко стряскаща гледка ни посрещна още от летището – забрана за посрещачи и стриктни проверки на няколко етапа, спирката на метрото беше затворена, а спирките на другия градски транспорт бяха изместени на почетно разстояние от сградата на летището. Хотелът ни беше точно до Европейския парламент (станция “Шуман” на метрото) и се оказа, че не може да го ползваме все още, по съображения за сигурност. На близката станция „Малбек“, където е бил третият терористичен взрив имаше букети и венци с цветя, показващи някаква съпричастност с 35те жертви на атентата. На всяка друга метро станция беше отворен само по един от няколкото входа и на всяка крачка се виждаха патрулиращи тройки с автомати, каски и …. Абе малко, даже не малко, стряскаща гледка…
И като в контраст с този ужас – пролетта точно настъпваше в най- прекрасната си фаза и парковете и градините бяха обсипани с многоцветните, нежни, разцъфтяващи магнолии. Имах невероятния шанс да открия старата ботаническа градина сгушена между модерните бизнес сгради почти в центъра на европейската столица.
В това невероятно местенце пролетта беше завзела територия и тихо и кротко ръсеше красота и ухание. Управата на Брюксел е финансирала изграждането на оранжерия още в далечната 1826г. Архитект Tilman-François Suys е развил въображението си и е направил централна ротонда с фонтани и преплитащи се лабиринти от растителност с над 43 скулптури правени до 1894г. и запазени и до днес. Около тази оранжерия градът се развива с цялата си административна тежест и тя остава малко природно кътче сред заобикалящите я високи бизнес сгради. През 1938г. ресурсите на ботаническата градина се преместват извън пределите на града в националната ботаническа градина, но тук остават стари екземпляри да красят градското пространство. И все още се поддържа в симпатичен изряден вид.
На следващият ден направихме една разходка да белгийската Венеция – град Бурж Brugge, градчето се намира във Фландрия. Тук се усеща атмосферата на средновековието и по малките симпатични улички времето е застинало. Градчето е на границата с Холандия и доколкото можех да различа (всъщност бях с компетентни по дъч приятели) тук си се говореше на дъч (холандски език) и много трудно можеш да разбереш в Холандия ли си в Белгия ли ? Средновековните къщички, централен площад за пазар, романтичната рекичка и канали, както и каменните църкви носят атмосфера на далечни времена в разцвета на града през 14ти век. Разходката в това градче ме изпълни с романтични чувства и емоции на пролет, ново начало и едновременно с това спокойствие и любуване на красотата във всяко малко нещо.
Повече снимки може да видите тук
