Пролет в Бeлгия

По стечение на обстоятелствата, малко след терористичните атентати на 22.март.2016г. в Брюксел, се наложи да го посетя. Малко стряскаща гледка ни посрещна още от летището  – забрана за посрещачи и стриктни проверки на няколко етапа, спирката на метрото беше затворена, а спирките на другия градски транспорт бяха изместени на почетно разстояние от сградата на летището. Хотелът ни беше точно до Европейския парламент (станция “Шуман” на метрото) и се оказа, че не може да го ползваме все още, по съображения за сигурност. На близката станция  „Малбек“, където е бил третият терористичен взрив  имаше букети и венци с цветя, показващи някаква съпричастност с 35те жертви на атентата. На всяка друга метро станция беше отворен само по един от няколкото входа и на всяка крачка се виждаха патрулиращи тройки с автомати, каски и …. Абе малко, даже не малко, стряскаща гледка…

И като в контраст с този ужас – пролетта точно настъпваше в най- прекрасната си фаза и парковете и градините бяха обсипани с многоцветните, нежни, разцъфтяващи  магнолии. Имах невероятния шанс да открия старата ботаническа градина сгушена между модерните бизнес сгради почти в центъра на европейската столица.

Малко кътче от природата сред Брюкселското сити
Малко кътче от природата сред Брюкселското сити
Гледка към централния фонтан
Гледка към централния фонтан

В това невероятно местенце пролетта беше завзела територия и тихо и кротко ръсеше красота и ухание. Управата на Брюксел е финансирала изграждането на оранжерия още в далечната 1826г. Архитект Tilman-François Suys е развил въображението си и е направил централна ротонда с фонтани и преплитащи се лабиринти от растителност с над 43 скулптури правени до 1894г. и запазени и до днес. Около тази оранжерия градът се развива с цялата си административна тежест  и тя остава малко природно кътче сред заобикалящите я високи бизнес сгради. През 1938г. ресурсите на ботаническата градина се преместват извън пределите на града в националната ботаническа градина, но тук остават стари екземпляри да красят градското пространство. И все още се поддържа в симпатичен изряден вид.

На следващият ден направихме една разходка да белгийската Венеция – град Бурж Brugge, градчето се намира във Фландрия. Тук се усеща атмосферата на средновековието и по малките симпатични улички времето е застинало.  Градчето е на границата с Холандия и доколкото можех да различа (всъщност бях с компетентни по дъч приятели) тук си се говореше на дъч (холандски език) и много трудно можеш да разбереш в Холандия ли си в Белгия ли ? Средновековните къщички, централен площад за пазар, романтичната рекичка и канали, както и каменните църкви носят атмосфера на далечни времена в разцвета на града през 14ти век. Разходката в това градче ме изпълни с романтични чувства и емоции на пролет, ново начало и едновременно с това спокойствие и любуване на красотата във всяко малко нещо.

Повече снимки може да видите тук

Коментари

коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.