Трускавец – романтика и релаксиращо СПА

Как ни хрумна да тръгнем към Трускавец? Когато си закотвен повече от 2 месеца на едно място (в моя случай в Киев), и е зима, и то истинска (температурите си падат в порядъка на -8.. -18 градуса и не мърдат нагоре – надолу, така видях за първи път голяма замръзнала река като Днепър), ти се иска да се потопиш в топлината на някое романтично СПА. И сега разбирам влечението към руската баня и всички придружаващи я атрибути, като венки, алкохол, чай, компания и топло.

Гледахме из Интернет, питахме и ни казаха Трускавец е мястото. Тръгнах с нетърпение към това незнайно курортно селище в Украйна. Пътувахме с влак Киев – Трускавец една от малкото модернизирани железопътни линии, обслужвана от частни влакове, отговарящи на съвременните изисквания за конфортно пътуване (около 640км. за 6ч.47мин., средна скорост около 100км/ч.). Очарована съм от приятната обстановка във влака, бързото пътуване и чудесната равна гледка около мен.

Трускавец е градче в Лвовска област на Украйна, разположено в подножието на Украйнските Карпати. Всъщност на полски името означава Ягодка ;-)). Известен е с лековитите си източници като рехабилитационен център за целият бивш Съветски съюз (а и преди това още в пределите на Австро-унгарската империя). Също така се знае, че е и рехабилитационният център на децата пострадали при аварията в Чернобил. Има повече от 20 санаториума, някой в мащабен социалистически стил. Сега е пълен с къщи за гости и малки, и големи хотелчета.

Ние се настанихме в един  Spa хотел и се оказа доста удачен избор. Няма нищо общо със старото комунистическо строителство, в самия център на градчето е и има доста обширен медицинско рeхабилитационен комплекс с басейн и минерална вода от 3 извора. Интересна градина, добра вътрешна обстановка, басейн и медицински център – приятно местенце.

Естествено веднага след настаняването и разглеждане на опциите на хотела направихме разходка из малкото градче. То имаше вид на леко позавехнал социалистически курорт, но все пак с няколко интересни попадения. Аз лично много харесах няколко къщи – кафенета, ресторантчета и хотелчета в типично западно украйнски стил. Централният парк, се оказа красиво и обширно място с така наречения „Бюфет за минерална вода“ в центъра. Основната минерална вода е „Нафтася“ хидрокарбонатна, магнезиево-калциева, слабоминирализирана с високо съдържание на органични вещества, има специфичен вкус и леко усещане за нефт. Нямала аналог в света. Но има и още няколко извора, от който естествено на нас най ни хареса дори на вкус „София“. Имаше доста хора с бардучета във всякаква форма си наливаха вода от различните извори с различен минерален състав и температура и се разхождаха из парка сърбайки глътка по глътка (почти като в Карлови Вари). Крайната цел на разходката ни беше едно езеро почти в края на града и ходейки до там видяхме и хубави и много ужасни гледки на саморазрушаващи се сгради, изоставени с години.

До гръко – католическата църква “св. Никола” има изграден мемориал Чернобил и на мен някак си не ми се връзват жертвите на мирния атом с религията….

Прибрахме се в хотела и след релакс в басейна вечеряхме подобаващо в доста изискан гурме ресторант с жива и нежна музика на последния етаж на хотела. Приятните изживявания естествено бяха гарантирани.

Следващия ден се отдадохме на лечебни процедури и разходки. Попаднахме на много интересен традиционен ресторант с прекрасна украйнска декорация и кухня за обяд, а вечерта изследователският ни интерес ни доведе до един внушително изглеждаш на външен вид ресторант, който се оказа спомен от близкото социалистическо минало, но пък беше евтино и вкусно.

Обективът ми хвана някои интересни попадения, които може да видите тук.


Коментари

коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.