Трускавец – романтика и релаксиращо СПА

Как ни хрумна да тръгнем към Трускавец? Когато си закотвен повече от 2 месеца на едно място (в моя случай в Киев), и е зима, и то истинска (температурите си падат в порядъка на -8 -18 градуса и не мърдат нагоре – надолу, така видях за първи път голяма замръзнала река като Днепър), ти се иска да се потопиш в топлината на някое романтично СПА. И сега разбирам влечението към руската баня и всички придружаващи я атрибути, като венки, алкохол, чай, компания и топло.

Гледахме из Интернет, питахме и ни казаха Трускавец е мястото. Тръгнах с нетърпение към това незнайно курортно селище в Украйна. Пътувахме с влак Киев – Трускавец една от малкото модернизирани железопътни линии, обслужвана от частни влакове, отговарящи на съвременните изисквания за конфортно пътуване (около 640км. за 6ч.47мин., средна скорост около 100км/ч.). Очарована съм от приятната обстановка във влака, бързото пътуване и чудесната равна гледка около мен.

Трускавец е градче в Лвовска област на Украйна, разположено в подножието на Украйнските Карпати. Всъщност на полски името означава Ягодка ;-)). Известен е с лековитите си източници като рехабилитационен център за целият бивш Съветски съюз (а и преди това още в пределите на Австро-унгарската империя). Също така се знае, че е и рехабилитационният център на децата от Чернобил. Има повече от 20 санаториума, някой в мащабен социалистически стил. Сега е пълен с къщи за гости и малки, и големи хотелчета.

Ние се настанихме в един  Spa хотел и се оказа доста удачен избор. Няма нищо общо със старото комунистическо строителство, в самия център на градчето е и има доста обширен медицинско рeхабилитационен комплекс с басейн и минерална вода от 3 извора. Интересна градина, добра вътрешна обстановка, басейн и медицински център – приятно местенце.

Трускавец,, Миротел
Трускавец, Миротел

 

Гъбки червенушки
Гъбки червенушки

Естествено веднага след настаняването и разглеждане на опциите на хотела направихме разходка из малкото градче. То имаше вид на леко позавехнал социалистически курорт, но все пак с няколко интересни попадения. Аз лично много харесах няколко къщи – кафенета, ресторантчета и хотелчета в типично западно украйнски стил. Централният парк, се оказа красиво и обширно място с така наречения „Бюфет за минерална вода“ в центъра. Основната минерална вода е „Нафтася“ хидрокарбонатна, магнезиево-калциева, слабоминирализирана с високо съдържание на органични вещества, има специфичен вкус и леко усещане за нефт. Нямала аналог в света. Но има и още няколко извора, от който естествено на нас най ни хареса дори на вкус „София“. Имаше доста хора с бардучета във всякаква форма си наливаха вода от различните извори с различен минерален състав и температура и се разхождаха из парка сърбайки глътка по глътка (почти като в Карлови Вари). Крайната цел на разходката ни беше едно езеро почти в края на града и ходейки до там видяхме и хубави и много ужасни гледки на саморазрушаващи се сгради, изоставени с години.

До гръко – католическата църква „св. Никола“ има изграден мемориал Чернобил и на мен някак си не ми се връзват жертвите на мирния атом с религията….

Прибрахме се в хотела и след релакс в басейна вечеряхме подобаващо в доста изискан гурме ресторант с жива и нежна музика на последния етаж на хотела. Приятните изживявания естествено бяха гарантирани.

Следващия ден се отдадохме на лечебни процедури и разходки. Попаднахме на много интересен традиционен ресторант с прекрасна украйнска декорация и кухня за обяд, а вечерта изследователският ни интерес ни доведе до един внушително изглеждаш на външен вид ресторант, който се оказа спомен от близкото социалистическо минало, но пък се евтино и вкусно.

Обективът ми хвана някои интересни попадения, които може да видите тук.

 

 

 

Коментари

коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.