Чернобил

Почти 30 години след най-голямата ядрена авария в света, пред мен се появи възможност да посетя това място, точно Ядрената Централа АЕЦ „Ленин“ в Чернобил.

АЕЦ "Ленин" Чернобил
АЕЦ „Ленин“ Чернобил

Сега околност от 30 км. около ядрената централа е зона със специално наблюдение и режимът на достъп е строго контролиран. Месец преди да се организира пътуването трябваше да си подам документите (паспорта) за разрешение на достъп. Не знаех къде отивам, защо и какво точно ще видя, дори не мислех опасно ли е или не. Знаех, че искам да видя това от близо, искам да знам какво се е случило, разказано от хора от първо лице и да почувствам атмосферата и природата сега – толко години по късно.

Беше дъждовна априлска сутрин, и щом излязохме от Киев се видя прекрасна зеленина, свежа от дъжда и кристалния въздух. Пътувахме със специален автобус и почти никой не познавах. Потънах сама в мислите и спомените си.  Да, точно тези от преди 30 години, когато пак валеше пролетен дъжд и бях толко млада и свободолюбива, и вярваща в доброто и хората – както и сега ;-)) Последна година в гимназията на родния ми град, готвехме се за велики подвизи, мечтаех как ще превзема големия свят, като дам всичко от себе си, за да ме приемат да уча в София. Всичко беше различно тогава, най-малкото трудно беше да си се представиш свободен и дори измеренията ми за свобода бяха формирани от литературата (малко западна и много руска), но всеки хуманен и духовен елемент се беше вградил в съзнанието ми. Помня как бяха нацъфтели лалетата в двора на родната ми къща, колко зелено, чисто и хубаво беше всичко около мен, а аз исках да видя още и още. Бях (както и сега съм) безкрайно любопитна за всичко от живота, само дето още нищо не знаех. Подготвяхме се за манифестацията за Празника на труда 1 май. На мен ми харесваха тези общи събития, имах възможност да съм навън, а не пред учебниците, и с много хора. Тогава не мислех с какво ще се обличам, как ще изглеждам, то всички бяхме с униформи и строги изисквания за външния вид. Но аз както и до ден днешен си знаех, че освен детайлите във външния вид има много по мащабни неща: има знания, опит, общуване с хора и природа, видими и невидими достижения и една огромна невидима душа и също така доста невидими и незнайни неща.

Мислите ми бяха прекъснати от започналия разказ на екскурзоводката. Естествено, много факти са скрити в миналото и няма как да излязат на яве въпреки разследващите 3 или 4 комисии украйнски, съюзнически и европейски и световни организации за ядрена енергия. Реакторите на централата са от тип РБМК (реактор с висока мощност канален) и използват графитен забавител. Факт е, че при рутинно спиране на реактора за проверка на изправността му се случва поредица от непредвидени ситуации и незнание на технологични обстоятелства, които довеждат до взрив. Всички комисии до сега са стигали до заключение, че причините са смесица между човешка грешка, липса на комуникация между експлоатиралите технолози и проектантите, и технологични особености (проблеми) с този тип реактор. Този взрив изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупва охладителните тръби и разрушава част от покрива. На 26 април 1986 година, малко след полунощ в съветската Чернобилска атомна електроцентралаАЕЦ „Ленин“ в следната последователност се случва немислимото :

·         01 ч. 23 мин. 40 сек. (Московско време UTC+3) – активиране на аварийната защита на 4-ти блок (защитата е активирана от началник-смяна в контролната зала)

·         01 ч. 23 мин. 43 сек. (Московско време UTC+3) – активиране на алармените сигнали за повишение на мощността на реактора на 4-ти блок.

·         01 ч. 23 мин. 49 сек. (Московско време UTC+3) – разрушава се активната зона на реактора.

Управляващите реакцията карбонови стълбове първи спират да се движат преди да достигнат долно положение. Пълна загуба на всички средства за управление на реактора на 4-ти блок.

·         01 ч. 24 мин. (Московско време UTC+3)– разрушава се корпусът на реактора на 4-ти блок, в атмосферата се изхвърлят радиоактивна пара, частици от горивото на реактора, графит, както и други компоненти от активната зона на реактора (непосредствено след взрива достигат приблизителна височина 2,5 км)

Макет на взривилият се реактор
Макет на взривилия се реактор

Първите дошли да потушават пожара са  пожарникарите в самия град Чернобил и естествено жертвите са най-много тях. Над 600 000 (ликвидатори) запасняци, военни и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички заплахи (втори взрив, заразяването на водите, намаляване на радиоактивния прах – затварянето му в 30 километровата зона, ограничаването на опасността радиацията да бъде разпространена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в опасната зона през първите 6 месеца. И до сега все още има хора заети с работа по обезопасяване на радиоактивни отпадъци и последствията. Няма точна статистика колко са загинали, колко са обявени за инвалиди и колко са повлияни в цяла Европа (чернобилски рак на щитовидната жлеза). 

 

Това е фактологията, много факти излизат от различни източници и могат да се намерят в Интернет, но какво следва от това? Какви изводи и анализи си правят хората, от които зависят възловите решения в областта на ползването на ядрени мощности за мирни цели. Звучи някак си с патос … нали. Но аз тук, на това място, си зададох въпроса трябва ли това достижение на човешкото знание да се използва за енергиен източник по този начин. И за първи път си отговорих, за себе си, че не искам да има ядрени централи колкото и да са безопасни.

Интересно беше как хората на място работещи и сега там разказват за случилото се. Да сега има много довършителни работи по новия саркофаг и окончателно консервиране на последиците от радиацията и разчистване на все още съществуващи радиоактивни отпадъци. Режимът на работа е по 8 часа на 3 дни на човек и се спазва относително стриктно. Радиационния фонд на повечето места, който посетихме е в рамките на нормалния, но има доста места с повишена радиация и всеки работещ на територията на централата се разхожда с дозиметър за измерване на радиация и минава през стриктен контрол на входа и изхода. Само, че радиацията може да се окаже, че е на доста странни места. Когато са изселвали близкия само на 3 км. от АЕЦ-а град Припят, не са разрешили на никой от живущите да взема нищо друго освен документите си и съвсем малко личен багаж. Проблемът е, че доста години след това, не са успели да опазят имуществото и то е разграбвано от крадци, които безпроблемно са продавали доста от вещите по пазарите в Киев и цяла Украйна, макар че всеки знае достатъчно колко е опасно да си в радио замърсена среда.

Смразяваща е гледката на застиналия във времето град Припят 30 години след подготовката на новия увеселителен парк за празнуване на 1-ви май. Градът е бил създаден за да приюти обслужващия персонал на атомната централа и е бил населяван по това време от почти 50 000 души. На сутринта след аварията (макар,че има ясна видимост към самата централа обгърната в пламъците още през нощта) по високоговорителите в града се пуска съобщение за аварията и се разяснява как ще се проведе временната евакуация.  Всичко сега е обрасло с буйна растителност и особено впечатляваща е сцената на полуразрушения културния дом и прекрасния за времето си увеселителен парк с виенско колело. Ще са нужни 900 години за достатъчното разпадане на най-опасните радиоактивни елементи.

Призрачния град Припят
Призрачния град Припят

Растителният и животинският свят сега в 30 км-та зона около централата показват, че природата може да възстанови баланса си без намеса на хора. И като погледнеш как животинският и растителният свят се облагородяват и завземат своята територия, а направеното от човека се руши все повече с ужасна бързина, разбираш кое и колко е преходно.

 

Увеселителен парк Припят


Коментари

коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.