Да изкачиш Атон – уж поклонници, пък планинари?
Винаги ме е привличала идеята да изкача Атон в Гърция, но не заради духовния поклоннически характер на преживяването, защото определено не съм вярващ, а по-скоро заради факта, че върхът e обграден от морето почти отвсякъде и панорамата отгоре е страхотна. Така се стекоха обстоятелствата, че през май 2023 година ми се отдаде тази възможност и аз я грабнах веднага. Групата се състоеше от двама братя, два адаша и един водач, който ни предупреди, че там не трябва да казваме че сме планинари, а поклонници 🙂 – да не ни разкрият, че отношението вече ще е друго. Тактиката беше добра и проработи безпроблемно :). След получаване на визите в Уранополи, тръгнахме с ферибот и след около 3 часа и половина бяхме в българския манастир Зограф, където ни посрещнаха с локум и мастика – вече ми е любимата комбинация 🙂
Отчето изрично ни предупреди, че молитвата започва в 17:00 часа и някак си между другото стана ясно, че тя е тясно свързана с вечерята – а не си отишъл на молитва, а си пропуснал боба… Все пак решихме да уплътним времето дотогава и тръгнахме към Хилендарския манастир за кратка разходка, която не се оказа много кратка, защото на отиване манастирът се оказа на 10 км. разстояние, а на връщане на 8 – божа работа, но май се дължеше повече на факта, че объркахме пътя. Но пък за сметка на това видяхме представителите на местната флора и фауна.
За късмет успяхме да се върнем точно в 16:45 ч. и след кратък тоалет бяхме наредени в предните редици за молитвата. С риск да ме анатемоса някой вярваш читател трябва да призная че 3-4 пъти задрямвах докато попа си мънкаше под носа, но поне се разсъних навреме за края. От църквата, всички под строй се преместихме в столовата, където ни очакваше манастирската вечеря – макарони на фурна, една круша и една чаша вино. Започнах да се кефя на комбинациите които правят.
Явно, обаче, някои „поклонници“ знаеха че по време на молитвата и вечерята ВСИЧКИ са заети и се възползваха от тази ситуация. Като се върнахме в стаята, с неприятна изненада установихме, че на водача му липсва един доста скъп и марков полар… но това е реалността – в манастира имаше поклонници от Македония, Сърбия, Полша, Русия, Молдова и какви ли още не…. но явно дори сред тези „божии хора“ имаше такива, които са пропуснали да прочетат/запомнят осмата божа заповед, а може и още да не са стигнали до нея – то пътят на познанието е дълъг.
На следващия ден тръгнахме рано от манастира и с късмет и божия помощ към 10:00 ч. сутринта бяхме на пристанището на скита Св.Ана и потеглихме нагоре, като успяхме преди това да уговорим две мулета да прекарат раниците ни до 750 м. височина. Началото на изкачването започва с 450 м. вертикални метра каменни стълбища и щеш не щеш в главата ти започва да звучи песента на Лед Цепелин “Стълба към небето”.
На скита, на водача му хрумна превъзходната идеята, че може да се върнем да спим там и отиде да пита монасите. Те от своя страна свикаха монашески събор с една единствена точка за обсъждане – да ни приемат за вечерта или не, и след около 20 мин. получихме положителен отговор. Алилуя! Наложи се на 750-тия метър да чакаме мулетата, което беше добре дошло за изморените адаши. Братята въобще не ги мислех – млади, здрави, напращели от сила, ходили на състезанията “Iron man” и „Лъвско сърце“, единият пробягал планински полумаратон за два часа и три минути, къде да се сравняваме с тях…. за водача пък въобще няма какво да говоря – ако се събере мазнината от цялото му тяло, като количество надали ще е повече от италианско експресо, да не кажа ристрето.
Раниците пристигнаха и след като си взехме само вода, храна и пухенка, скрихме другото в гората и продължихме нагоре… По някое време на адаша му свършиха силичките и единият от братята взе общата раница от гърба му, та със съвместни усилия, 5 часа след тръгването бяхме на Заслона на височина 1500 м. Първоначалната идея беше да спим там, но добре че монасите от Св.Ана се съгласиха да ни приютят, че тоя заслон се оказа пълна мизерия – като казвам пълна имам предвид комплексната картинка: мръсотия, миризма, усещане за натъпкани сардини в консерва…. иначе отвън, ако се погледне – ехеее, по хубав от хижа в Стара планина.
След половин час почивка потеглихме нагоре. Последните 500 вертикални метра са само камъняк и скали – неприятно е за вървене, но виждаш върха пред себе си и това определено те мотивира да продължиш до края. След 7 часа и 3 мин., общо с почивките бяхме на върха и ударихме камбаната :). За първи път правя 2000+ м. денивелация наведнъж и бях поизморен, но чувството беше доста удовлетворяващо. Гледката наистина е страхотна. Виждат се островите Тасос и Самотраки. Вероятно се виждат и други неща, но беше леко мъгливо и ние се ограничихме само до тези два “екзотични” острова.
Пътят надолу беше досаден (като всеки път надолу) и след 4 часа на мен нещо ми свършиха силичките, та последните 100 метра вместо за под 10 ги минах за над 20 мин… стъмни се и монасите бяха заключили манастира. Звънецът на вратата разбира се е .. камбана и след като се раздрънчахме продължително, та чак сигурно събудихме заспалите братя, един от тях дойде да ни отвори. Някои от нас успяха да се окъпят, други не, но с удовлетворяваща умора всички спахме като къпани бебета. Сутринта закуската отново беше уникална комбинация – хляб, конфитюр и маслини + кафе без чаши 🙂
Справихме се. След по малко от половин час бяхме на пристанището, но там вече господ явно ни беше разкрил, че не сме поклонници, а планинари и се оказа че трябва да чакаме над 4 часа за ферибот. Все пак за разлика от духовния, в материалния свят нещата могат да се решат и по друг начин.. и след 20 мин. седяхме в удобните фотьойли на едно скъпо частно водно такси, летейки върху вълните към цивилизацията…..
Как завърши всичко ? Естествено с бира и шкембе в Долна Градешница 🙂
Изводът е кратък и ясен – ако имате възможност – идете на Атон, заслужава си. Обаче трябва да декларираш че си мъж 🙂 че не пускат жени, а за останалите полове – още не е ясно, ще трябва да се свиква общомонашески събор и той надали ще приключи само за 20 мин….
- Бруталният планински маршрут – GR 20 на остров Корсика
- Трявна Ултра – можело значи
- По пътя към Еверест базов лагер (2-ра част)
- По пътя към Еверест базов лагер (част 1)
- Айлънд пик – възможният 6-хилядник
