Вилнюс – градът със рицарско излъчване
Как пътувах до Вилнюс и малко статистически данни
Тръгнах към тази прибалтийска столица за първи път с изключително малко багаж – фотоапарата и раничка, все пак предвидени бяха само 2 дни. През цялото време на краткия полет Киев – Вилнюс си задавах въпроса ще открия ли с какво са по-добри от нас, че ги приеха още 2004г. в НАТО, в Европейския съюз и са в Еврозоната и в Шенген, и имат най-голям икономически растеж в Европейския съюз? Литва е около 2 800 000 души и е най-голямата от трите прибалтийски държави, от къде идва икономическата и стабилност?
Какво ме изненада?
Кацаме нормално, бързо минаваме паспортни проверки и … първа изненада: излизайки да чакаме за градски транспорт пред летището виждаме фасадата му – скромна, дори обикновена сграда без никаква помпозност и мащабност. Почудих се как побират всички обслужващи звена тук. А срещу тази скромна сграда, още една с почти същите размери се оказа 3 етажен паркинг. Втора изненада – питаме за разписанието на нужния ни автобус на английски (бяхме предупредени, че това е предпочитания език), а този човек на средна възраст предпочете да ни отговаря на руски ?!?! За впечатлението, че навсякъде в градския транспорт, по улиците и на обществени места е чисто, това вече не беше изненада, някак си го очаквах. По-скоро ме изненада факта колко зелен град се оказа Вилнюс – около 45 % от територията на града са зелени и водни площи – по официални данни. Население малко над 520 000 души (много си падам по статистика).
Пътувайки към центъра на стария град се затвърди впечатлението ми колко скромно и чисто е всичко наоколо. Да, виждат се остатъци от „зрелия руски социализъм“, има занемарени и дори рушащи се фасади, но те са обезопасени и най–важното не са се превърнали в неофициални сметища, а всичко около тях е чисто.
Настанихме се в много симпатичен и удобен апартамент в стария град и бързо се отправихме за разглеждане на забележителности. Първото впечатление от стария град е прекрасно – почти на всяка крачка има църкви от различни епохи. Вилнюс е не случайно в списъка на Юнеско, като се смята, че е най–големия запазен стар градски център в тази част на Европа.
Какво да не пропускаме ?
В стария град влязохме от към така наречената Порта на Зората (Gate of Dawn) единствената запазила се от първите пет построени още през 1503-22г. Имаше туристи, но учудващото беше, че доста от тях се кланяха и молеха и се оказа, че иконата на Богородица стояща на втория етаж на портата е обект на поклоннически туризъм и то и на католици и на православни. Другото интересно поне за мен беше, че в откритото пространство около иконата имаше платна изработени от стомана и много релефни сърца и тук там рицарски гербове. Достъпа до иконата е безплатен.
Тръгнахме по павираните улички на стария град и на всяка крачка имаше магазини за бижута и какво ли не от янтар (кехлибар) – та нали тук са най-богати на такива находища. Причудливи неща има направени от кехлибар – кораби, чаши, яйца, всякакви животинки и може с часове да се любуваш на тези творения, особено ако са поставени на прозорците и обляти в светлина за да се видят детайлите от останалите вътре в тях вкаменени животинки и растения.
И друго което може да видиш на всяка крачка са църкви от всякаква епоха и стил, както православни така и католически. Самите сгради са интересни точно с различните си стилове и орнаменти.
Няма да ви занимавам с всичко което пише в пътеводителите. Аз най–много се впечатлих от готическата св. Ана и то може би защото я видях на невероятната вечерна светлина и ми изглеждаше фантастично с детайлите си от червените тухлички. Направих над 100 снимки замаяна от това вълшебство (и от бирите изпити преди това).
Какво да опитаме и как да върнем баланса на енергията ?
Естествено е да стигнем и до въпроса за националната кухня – картофи във всякакъв вид и мазно месо във всички комбинации. Но най–известното е така наречения „цепелин“ нещо като кюфте обвито с картофено пюре, по-скоро намачкани картофи, почти без подправки. Аз обаче обожавам литовско хлебче (леко запържено) полято обилно със мазна сметана и нефилтрирана бира (абе и картофените палачинки с бекон стават). Калории не броя когато съм изминала над 20 км. по забележителните хълмове на Вилнюс (питате ли се какво му е на възлюбения).
Хълмовете си имат особености – кой си има висок замък, кой три кръста. Като ги погледнеш съвсем близо – почти пред теб, но като включих крачкомера …. Обиколката на двата хълма и стария град беше около 20 км. Да не разказвам, че след поройния кратък дъжд по доста от кратките пътеки не можеше да се мине. А и успяхме да объркаме пътя един-два пъти – естествено заради моят инат и ориентация ;-)), добре че съвременните телефони предоставят навигация даже в гората…
Но важното, че целите са постигнати – всички забележителности по хълмове са „чекнати“. Видяхме Високият Замък на основателя, площада с катедралата и палата на Дука, Трите кръста, прекрасния комплекс на първия в източна Европа Вилнюски Университет (всеки един от 13-те двора представя различна архитектурна епоха), Президентството, улицата на литературата, прословутата република Ужупис, болшинството от 40те църкви…. Снимки може да видите тук. Само до музея на „КГБ“ не ходихме, но съвсем умишлено – всъщност официалното му название е Музей на жертвите от геноцида (не вярвам да ме изненадат с нещо, което в България да не е било)
Какво е Тракай?
Естествено вторият ден беше посветен на Тракай – старата столица на Великото Литовското кралство (което по някое време е било Полско – Литовско и е стигало до Черно море). Там на един остров в едно красиво езеро се е разположил през 1316 – 23г. княз Гедимин – след като бил на лов и установил че му харесва това място и точно тук трябва да постоя главния си замък. През годините замъкът е напълно разрушен и след археологически разкопки започва да се възстановява 1940г. Сега е напълно възстановен и в церемониалната му зала се посрещат високопоставени лица и политически лидери от различни страни и се организират концерти и фестивали.
С какво ще запомня Вилнюс?
Хареса ми спокойствието на литовците, природата, чистота и скромността. Носят някакво усещане за скандинавско спокойствие и рицарска гордост. И това до някъде ми отговаря на въпроса от началото на разказа ми. Не само силната политическа подкрепа от шведи и поляци, но и вътрешната им дисциплина допринася за икономическото благополучие. Кой знае, може и това да е отговора…
Сайтът е интересен. Прочетох доста неща. Но в този материал искам да уточня, че гражданите на Литва са литовци, а не латвийци. Латвийците са в Латвия. С интерес ще следя и други пътеписи. Успех!
Благодаря за коректната забележка, ще се редактира веднага 😉