Сингапур – азиатският лъв
Първи впечатления – Нищо казано в превъзходна степен за Сингапур не е пресилено!
Какви са фактите
Този остров, град – държава е модерен, високотехнологичен, многонационален, многолюден, чист, подреден и сигурен. Ако тръгнем от данни на любимата ми статистика ще видим, че населението е 4 588 720 души разположено на 583 km² и е най-гъсто населеното място в света – 6489д/km². Населението е много разнородно етнически – китайци(77%), малайци (14%), индийци (7%). Останалите 2% са европейци, японци и други народности. Незнайно как, но виждайки потока от хора и туристи, имаш усещане за мащаб, но без претъпканост и хаос.
Летището – първото прекрасно усещане за сигурност и красота
При слизане от самолета (в ръкава още) имах чувството на подреденост, технологичност и спокойствие. Летището е като градина – зелени и цветни площи навсякъде около теб – красота, а между тях, невидими някак си скенери за телесна температура на пристигащите и скрити технологични датчици за всичко което може да се сетите. А служителите на летището се сливат с тази обстановка и изпъкват само при наличие на проблем. Много се зарадвах на веселата идея с бутончета с усмихнати и намръщени човечета да оценяваш харесва ли ти градинката или инсталацията, или обслужването – обратната връзка явно е важна за създателите дори на малките радости за окото. В един момент се озоваваш в огромна за моите представи зала за гранична проверка (емигрантска служба и т.н.) с над 30 гишета и ужасно много хора. Без напрежение минаваш, даваш си предварително попълнените още в самолета документи, оставяш си отпечатъци от двата показалеца, естествено от някъде някаква камера те снима и за няма и 30 секунди имаш печат в паспорта и можеш легално да влезеш в Сингапур. Дори тоалетните леко ме учудиха, не само с брилянтната си чистота и огромен брой, но и с това че 30% от кабинките бяха “family” – по широки и вътре със специално столче за деца. Багажът също задоволително бързо беше обработен и пуснат по лентите и организацията на транспорта – естествено перфектна. Освен обозначителните табели за всякакъв вид транспорт, на една ръка разстояние има и разпределител, който на момента те насочва към свободно такси или каквото си му казал ;-))
Градският автомобилен трафик и първата в света система за електронно моделиране на трафика
Движението на колите е британско, а градските магистрали са в перфектно състояние и пак имаш чувство, че се движиш в добре поддържана разцъфнала градина. Естествено климата там позволява буйна растителност, но все пак и тя иска поддръжка – за да не избуи прекалено 😉 Системата за електронно проследяване и модулиране на трафика в реално време има данни за движещите се превозни средства и дори за пешеходците. Освен това се оказа, че в Сингапур има регламентиран, лимитиран брой движещи се моторни превозни средства – демек коли. Не може без разрешение и квота от компетентните градски органи да си купиш автомобил – т.е. ти може да си го купиш – ама да си стой в гаража ти, без номер. А екологичните такси, таксите за движение и паркиране са повече от стойността на колата …
Първа забележителност Marina Bay
Настаняваме се на най- титулуваното място, хотел с три кули и басейн на покрива (на 57-мия етаж), който по моя преценка може да настани 2 -3 български града от средна величина (като Кнежа например). Тук чек–ина става на около 20 гишета и върви удивително гладко и стегнато, за 5 мин. имаш в ръката си карта за достъп и инструкции. Лобито на хотела е пълно с цветя, деца и хора от всякакви раси и националности и си е като един градски център на закрито – 2-3 кафенета, 3 ресторанта огромни дървета растящи вътре под стъкления покрив и подземни и надземни връзки с огромен мол, казино, метро, изход към прословутите градини и какво ли още не. Настаняваме се в стая на 40тия етаж с прекрасна гледка към градините и океана. Да гледаш от високо на света около теб не било зле ;-)) Затова са създали SkyPark Marina Bay.
Веднага тръгваме да събираме впечатления, макар че рязко се стъмни и града стана още по хубав, въпреки изсипващият се дъжд. Бяха ни необходими около 40 минути за да излезем от хотела т.к. беше необходимо да пресечем мола и да се озовем на място със още по-прекрасна гледка към ситито на Сингапур и огромна сграда наподобяваща водна лилия в езеро с водни лилии. Тази огромна водна лилия се явява музея на науката и изкуството. Основното мото в експозицията е колко е ценна природата и как всяко нещо в нея може да е научно откритие и да се съчетава в балансиран синхрон с най-малката структура и клетка от заобикалящата ни среда органична и неорганична. Много детски игри с мултифункционални екрани и елементи на изкуствен интелект може да се видят вътре. На мен дори малко ми се завъртя главата и ми прилоша от толкоз визуални и звукови ефекти и излязохме навън, където дъжда беше вече спрял и се откриваше невероятна гледка от вода, светлини и емоции. Всичко е направено с мисъл за удобство и красота, можеш с часове да се наслаждаваш на гледката … ако не си гладен.
Какво да не пропускате от малазийската и сингапурска кухня
Естествено по вкус и цвят няма единодушие в мненията и това е добре известна истина. Но за мен е важна и друга истина – трябва да се опита, за да се прецени ;-)) Тук не мога да се размина с няколко изречения, защото това е един тотално нов за мене свят и ще му отделя заслужено място, като напиша отделен разказ за храната, коктейлите и плодовете ….
Каква е емоцията да си нощем на басейн “Infinity”
И за да се довърша окончателно с бурните емоции в този ден, решаваме че колкото и да е късно трябва да видим басейна на 57-ми етаж с неустоимото име “Infinity”. Обличаме халатите и потегляме нагоре. Още в асансьора за малко да ми спре дъха от скоростта с която се издига. А горе просто замираш от гледката – водата се излива направо …. в ситито 😉 Стотици като нас се бяха качили за да си направят незабравимите селфита. Първите 5 мин се чудиш истина ли е това което виждаш, после за отрезвяване се гмуркаш в басейна, разхлаждаш се малко и си казваш: „да бе тук съм и това е реално“. И се почва едно щракане със всичко възможно, което може да запечати момента.
Лягам си с мисълта, че такъв ден не може да се повтори и сърцето ми ще изфръкне от емоции и впечатления. Не можеш да заспиш от образи, сладка умора и часова разлика, но се чувстваш сладко унесен и тръпнеш в очакване за следващия ден 😉
