Какво да хапнем в… Португалия
Всичко морско е на почит
Португалската кухня е богата комбинация от ястията на римляните, маврите и хората живеещи по тези земи, поръсено с подправките от цял свят. По някои статистики португалците са хората ядещи най- много риба и морски продукти в света. Разбира се, печените сребристи сардини, както и консервите с тях, са нещо като национална рибна емблема.
Най-вкусният октопод, който аз съм яла беше в Лисабон. Порцията беше двойно по- голяма от гръцките, вкусът леко пикантен и крехък и също двойно по-евтин от тези в нашата съседка.
Ако си говорим за риба и най-добре опечената дорадо също ядохме по португалското крайбрежие. Историята беше интересна с това, че всъщност си купихме прясна риба от пазара на едно селце и се оказа, че няма как да я приготвим в хотела, където се бяхме настанили. Отидохме в едно заведение в съседното село и помолихме да ни я приготвят срещу съответното заплащане. Те се съгласиха да ни я приготвят, но понеже не е от тяхното меню да си я ядем извън територията на ресторанта. И в един момент се сдобихме с два огромни подноса с риба и зеленчуци. И докато се мислехме къде и как видяхме оформено място за почивка по пътя с прекрасна гледка към океана. Слязохме от колите и на тази импровизирана трапеза, без прибори, за отрицателно време изядохме вкусната риба с огромно удоволствие.
Но и свинското също
Може да опитате доста видове вкусни колбаси на основата на свинско месо и дреболии. Португалските колбаси се наричат “enchidos” и присъстват в различни супи и яхнии. Пекат се на огън и жар, а най – известният е „чорисо“, който представлява пикантен сушен свински колбас, овкусен с червен пипер и чесън.
На почит са и печени прасенца сукалчета. Но царя на свинското е Свинското по алентежански. Името на това ястие на португалски е „Porco a Alentejana“. Близостта до океана била причината прасетата да бъдат хранени с риба и месото им да придобие специфичен рибен аромат. Постепенно готвачите започнали да добавят миди в ястието, което го направило още по-вкусно и ароматно. Освен свинско месо и миди, специалитетът съдържа лук, чесън, зехтин, червен пипер, бяло вино и понякога се поднася в комбинация с печени или пържени картофи.
Пащел де напа
Този сладкиш е короната на португалските сладки изкушения – наричат го гастрономическото чудо на Португалия. Може да го видите и опитате навсякъде – в сладкарници или кафенета, в различни разновидности, но тежката корона на най-известния е Пащел де напа, а вкусите ли го ще изпаднете в блаженство 😉
Pastel de nata са измислени от монасите в манастира Jeronimos в квартала Санта Мария де Белем в Лисабон около 18 век. В онези дни манастирите са използвали яйчен белтък за колосване на дрехите си, по-специално дрехите на монахините. Останалите жълтъци остават и се използват за направа торти и сладкиши.
След изпадането в немилост на религиозния орден и в очакване на закриването на манастирите му (след португалската революция от 1820 г.) монасите започват да продават сладкото творение в близкото заведение, за да получат поне някакъв вид доход. През 1834 г. манастирът Джеронимос е затворен и собствениците на сладкарницата купуват рецептата. През 1837 г. те откриват сладкарницата Fábrica de Pastéis de Belém, която произвежда по оригиналната рецепта известни сладкиши и до днес.
“Cataplana”
Това ястие е пример за португалската изобретателност и неповторим вкус. Наричат го визитната картичка на португалската кухня. Името му идва от меденият съд, в който се приготвя. Историята му започва някъде в началото на VIII-IX век от майстори от град Алгарве. По това време медът е служил като материал за приготвяне на чинии. От една страна, този материал дава възможност на ястието да се придаде специален аромат, от друга страна, за да се осигури равномерно нагряване и разпределение на топлината. И се стига до създаване на катаплана – вид тиган, състоящ се от две полукълба. Съставките се поставят в една от тях, след което съда се затварят с ключалки, разположени от двете страни. Ястието се задушава на слаб огън за около час и цялата пара остава вътре. С оглед на дизайна и техниките за готвене, катапланата често се нарича далечен предшественик на тенджера под налягане.
Класическото ястие се състои само от морски дарове и риби. Но съвременните рецепти позволяват използването на месо, птици и зеленчуци. Всички компоненти на ястието се подреждат на слоеве върху катаплана, след това се добавя вино и ястието щедро се подправя с подправки.
“Caldo Verde”
Португалците имат една стара поговорка, която гласи следното: „Ако трябва да избирате между супа и любов – първото е по-добро.“ „Caldo Verde“ е класическа португалска супа, приготвена с плътен бульон, съдържаща пасирани картофи, лук, чесън и зеле. Името на супата се превежда като „зелен бульон“ и се поднася с чорисо или малко количество бял боб. Ястието обикновено е съпроводено от португалски царевичен хляб. Супата може да се консумира преди основно ястие или като късна вечеря.
Нещо за пиене? Естествено – порто и джинджа
Прочетете още:
- Бруталният планински маршрут – GR 20 на остров Корсика
- Трявна Ултра – можело значи
- Мадридският полумаратон
- По пътя към Еверест базов лагер (2-ра част)
- По пътя към Еверест базов лагер (част 1)
- Айлънд пик – възможният 6-хилядник
- Кулинарни изкушения във Виетнам
- Да се влюбиш в пустинята
