На разходка по Великден до съседна Румъния
Румъния, нашата северна съседка, е толкоз близо до нас, а толкова малко я познаваме. Спомням си, че на времето (още преди демократичните промени), за да легализираме полагащите ни се $30, с който можехме да пазаруваме в КОРЕКОМ, се разходихме с влак до Букурещ. Още тогава се впечатлих от широките централни булеварди и прекрасно оформена централна част, фонтани, цветни композиции, огромната сграда на Парламента, която тогава още не беше окончателно готова.
В наши дни Румъния, не е това което си мислим по стари спомени и разкази. Пътищата са по-добри от магистралите на Б.Б., но правилата трябва да се спазват ;-))
Защо трябва да спазвате правилата за движение по пътищата в Румъния….
Ами защото контрола по пътищата е със камери и жива неподкупна човешка сила. Хубавите пътища естествено те увличат да превишаваш скоростта (за мен това никак не е трудно) и това не остава не забелязано. Наказанията са съществени – отнемане на документ за правоспособност и глоба в зависимост от превишението. Най-важното е, че глобата може да се плаща само на румънска територия, в съответно полицейско управление, в работен ден, в работно време. Дават ти бележка, с която може да шофираш на територията на Румъния до 15 дни. От къде знам всичко това – не питайте.
Как да прекосиш Букурещ на разпети петък в пиков час, за да стигнеш до летището
След като си имал среща на високо равнище с румънски пътен полицай и трябва да си примерен и по-нисък от тревата, ти се налага да минеш през целия Букурещ, където незнайно защо тези правила не действат. Всеки кара както си иска и ако може по-бързо и по-нахално, а ти си изострил вниманието си във всички посоки и се правиш на примерен, което си е опасно занимание при наличието на 4 платна и някакви кръгови подобни на безкрайност, с вътрешни светофари и луди водачи. Имах чувството, че почти дву милионният Букурещ се изнасяше точно в този момент в направление извън града и то към летището. Летището – голямо, подредено, обозначено. Хареса ми идеята за 4 различни паркинга с различно предназначение – за пристигащи, за заминаващи, за дълъг престой, за … , абе модерна работа 😉
На какъв език да говорим, когато се настаняване в хотел в стария град
Не е за вярване, че след всички препятствия стигнахме до хотела и ни посрещнаха на чист български език. Изгарях от любопитство, откъде това девойче говори толко сладко български, не се сдържах и го попитах. А то обясни как в родния ѝ град се хващали само три ТВ канала, от които два български и повече от 10 години гледала само българска телевизия и най-вече “Шоуто на Слави”. Та казва девойчето: “да знам, че вие го смятате за чалгаджия, но на мен ми е интересно и ми харесва, и слушам неговата музика” . Та така: ето Ви развитие на българския език.
Една от най-старите църква в Букурещ (The Old Princely Court Museum (Curtea Veche)
е построена в средата на XIII век. Естествено е обновена и реставрирана с тухлена зидария и най-важното работеща по предназначение. Литургията на разпети петък през нощта огласяваше от високоговорители централната част на стария град. Вътре има исторически стенописи с доста голяма художествена стойност от XIII – XIV век. Точно срещу църквата се намира прословутото заведение Restaurant Hanu’ lui Manuc. Този Манук е роден в Русе и едва ли мога да изброя титлите му, но с две думи е бил един от най-богатите хора в Османската империя. Бил е природно надарен да говори увлекателно и да помага на всеки да разреши проблемите си. Самият той се измъква от всеки проблем все по-богат и най-важното е това, че е имал покровителството на Великия Везир (макар, че легендата гласи как след смъртта на Великия Везир, Манук е ограбил цялото му богатство и е избягал от Истамбул, за да се установи от другата страна на Дунава). Та той е построил тази огромна сграда, която аз в началото помислих за градската управа или най-малкото конак. За този човек може и се е писало много, но сега тук е ресторант, в който можеш да хапнеш румънски специалитети (като качамак) и да ти танцуват народни влашки танци ;-))
Къде да не ходим на нощна разходки в Букурещ
След като човек е хапнал пре задоволително, естественото желание за сън се преодолява, защото има много неща да се видят, а времето е малко. Отправихме се на нощна разходка към прословутия палат на Парламента. Тук за наша изненада и късмет беше разположен Великденски базар с вкусотии и народно творчество ;-)).
Обичам да се шматкам по такива базари, но нощем на разпети петък не ми се беше случвало. Между щандовете бяха аранжирани огромни светещи яйца и си имаше доста хора макар късния час. Интересно и шарено, но аз бях впечатлена от сладкия салам по румънско – унгарска рецепта, който ми дадоха любезно да опитам, напоен доста коняк или ром. И така нахранени и подпийнали тръгнахме по централната част на Букурещ да се прибираме към хотела. За десетина минутки ходене срещнах какви ли не мургави и странни образи, пияни, дрогирани, лежащи по паветата….. Ужасна гледка в прекалено мръсния център ;-((
Защо си мислех, че Южните Карпати,
където като пуснеш радио се слуша песента “над южните Карпати едно дърво се клати…”, са доста по високи, не знам. Но факт е, че гр.Синая е на 880 м. надморска височина. Пътя е прекрасен, лек и детска занимавка сравнение с Шипка.
Замъкът Бран е известен като замък на Дракула, макар да няма никакви доказателства за това. Предполага се, че е възможно една нощ да е пренощувал там Влад III Дракула, наричан и с прозвището Цепеш ( защото набивал на кол наказаните). Беше пълно с туристи (ама наистина бяха много), а няма нито граф Дракула, нито кръв, нито пък който и да е с вампирско потекло, дойде да ни се представи. Очаквах някак повече екшън, но потребността ми бе задоволена само от блъсканицата с прекаленото много посетители и тесните пространства в замъка. Е, не може вампирясалият граф да е изгонил търговците от храма – пазарът пред замъка е почти като на Илиенци в най-добрите му времена. Единственото автентично нещо (по мое усмотрение) в замъка е един стол за средновековни мъчения …..
Ресторантите пред замъка, както и май в цяла Румъния, малко се надценяват – май само качамака става за ядене.. Иначе всеки знае английски, ама сервитьорите някак не разбират какво точно искаш (то не, че мен някой може да ме разбере, но … живея с надежди). Поръчваш едно, носят ти друго и то със спорно (по нашите представи) качество.
Брашов – румънското старо градче напомнящо ми на Лвов.
Тук атмосферата е някак старинно аристократична, с прекрасна централна част, стари запазени сгради, китни кафененца и ресторанчета. Православната църква Св. Никола е разположена в центъра, обградена от високи дувари. Тук, в двора на тази църква, е основано първото училище, а най-същественото за нас е, че точно тук е отпечатан през 1824г. „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон. Точно в центъра на площада е старото кметство, сега превърнато в музей. Съвсем наблизо е една от най-старите катедрали „Черната църква“, строена около XIV век, забележителна с готическия си стил. Удоволствие е да се разхождаш в това симпатично градче, да седнеш да пиеш кафенце и да си хапнеш от техния козунак с дупка по средата ;-)) Всъщност това е печено козуначено тесто на шиш и поръсено със ядки и захар.
На 4 км. от Синая се намира замъка Пелеш – най-красивия замък който съм виждала досега. Дори си мисля, че е по-хубав от този на Уолт Дисни – фонтани, склуптори, картини… Естествено по типично балкански манталитет замъка беше затворен за посетители в Неделя – в деня когато е най-пълно с туристи… та затова го разгледахме само отвън. Но определено ще отидем пак – само заради него.
В Карпатите, макар и Южни, заваля страхотен дъжд и ние се отправихме отново към Букурещ
На Великден вече бяхме в столичния град мислейки си, че всичко е на наше разположение, но ….. уви в центъра нямаше живи хора (дори ромите бяха драстично намалели). За работещи заведения, музей или магазини – дума да не става. Дори прекрасния Великденски базар, работещ почти до полунощ предишните дни, сега уви не. И така нямахме честа да видим прословутите 480 полилея, направени от 3 500 тона естествен кристал. Хотелът ни беше на една ръка разстояние от величествената сграда на Парламента и неработещите на този ден фонтани, но за сметка на това до него имаше добре познатия ни самонастанил се цигански (пардон ромски) катун, под дървени навеси, лепнати за луксозната сграда на хотелчето и слушащи балканска музика, както е прието по нашите ширини “до дупка”.
Заключение: Румъния е близо, има какво да се види, интересно е… някак си се вижда, че са по-добре от нас (макар и с малко), цените са леко по-високи от нашите. Букурещ в центъра е доста мръсен, цигани има навсякъде… Храната не ми хареса. Единственото хубаво и нормално сготвено нещо е качамака, всичко останало – разочарование.. дори последната вечер, за да бъдем сигурни, че няма да останем гладни, отидохме на ирландски пъб. Ще отида ли пак? Вероятно да, но САМО заради замъка Пелеш… и явно ще трябва да е в работен ден 
