Да се влюбиш в пустинята
Както знаете, аз обожавам да пътувам и винаги търся нови места, които да посетя и нови култури и вкусове, които да опитам. Обиколила съм повечето европейски държави и винаги съм си мечтала за нещо по-екзотично и арабско, и след като се отвори възможност да посетя Мароко, въобще и не се замислих. Всъщност, в началотo не знаех много за Мароко, но едно нещо ми беше залегнало в съзнанието и това беше, че ще видя пустинята. Винаги съм си мислила, че тя е магична, че има нещо неописуемо в нея и че ще ме плени със спокойствие и красота. Така и стана. Влюбих се в пустинята Сахара.
Преди да я посетя съм си мислила, че всички пустини са както по снимките – с много пясък, дюни и безкрайни ширини.. да ама не е точно така. Сахара е разположена в Северна Африка и обхваща 11 държави. Пустинята заема повече от 1/4 от африканския континент (около 9 200 000 km²), около 1,2 млн. km² от Сахара е пясъчна пустиня, a останалата част е камениста. Сахара е дом на много животински видове, които са се приспособили към начина на живот в пустинята. Най-много са едногърбите камили, козите и скорпионите. Важно е да се отбележи, че в Мароко яздихме едногърба камила, а не двугърба (местните се сърдят, ако ги объркаш).
Среща с фамилия номади
Преди да се настаним в хотела ни в пустинята се отправихме към непокътнатата част от пустинята, където въпреки нищожните условия живеят хора – номади. Те са израстнали в палатки и отглеждат животни. Палатките им са изработени от овча вълна, която лесно се разваля и при необходимост се мести. Номадите се издържат от отглеждането на камили, кози и овце. Камилата е едно от най-цените животни за тях, защото тя служи както за транспорт на товари, така и за езда. Повечето съвременни номади продължават да водят номадски живот и да се занимават с животновъдството. Но много от тях в днешно време са ангажирани и с туристически услуги – да показват живота и обичаите им на туристи. Е и на нас ни показаха как живеят – почерпиха ни с марокански чай (с мента) и успяхме да видим селището им. Нямаше как да си говорим с тях, но бяха много любезни, усмихваха ни се и ни поканиха да разгледа палатките им отвътре.
Незабравима нощ в Сахара
Отседнахме в Palm’s Hôtel Club – едно прекрасно място, на крачка от дюните, с басейн, мароканска храна и типична пустинна обстановка. Вечерта се настанихме в малка стая с приглушена светлина и след това се отправихме към вечерята. Храната в Мароко е много вкусна. На мен най-много ми хареса техния кус-кус. Те го приготвят на пара със задушени зелечуци и пиле.. ммм просто да си оближеш пръстите, а за десерт имаше фурми, разбира се. Мароко е известно с кралските си големи фурми 🙂
Всички сме гледали филми, където родителите изпращат децата на лагер. Там те всяка вечер се събират на огъня, пеят, танцуват и пекат маршмелоу. 🙂 E в пустинята е малко по-ралично, но отново имахме музика, танци и огън, и то до най-красивите дюни. Имахме среща с берберите, които свиреха и танцуваха цяла вечер. В танците се включихме и ние и много се забавлявахме.
Изгрев в пустинята
На сутринта имахме разходка с камили по дюните на Ерг Чеби. Неверояно преживяване. Въпреки, че едвам станахме, за да можем да посрещнем изгрева, си заслужава на 100%. Трябваше да сме будни и готови за приключение в 6:30 часа. От хотела ни качиха на едногърби камили и потеглихме навътре в пустинята. Аз не се бях качвала на камила преди този момент и малко се изплащих, защото са много високи. Язденето на камила е интересно – малко ръби и е подобно на това на кон. Всички казваха, че камилите имат специфична миризма и после дрехите ти не стават за повторно носене. Тук не беше така, може би защото още не беше толкова топло и се “возихме” рано сутринта. (В Египет, май били по-миризливи и гадни, но още не знам 😀 )
Язденето продължи около 30 мин., след което се озовахме на върха на една от дюните и зачакахме изгрева. След като започна да се показва слънцето, останах безмълвна… всичко стана оранджево.. цялото небе сe изпълни с пъстри цветове.
Това беше едно от най-впечатляващите преживявания, които са ми се случвали.. наистина се влюбих в пустинята. Чувстваш се жив там, чуваш тишината, усещаш спокойствието и си изпълнен с енергия да продължиш деня с усмивка, след такъв изгрев. Ако имате възможност препоръчвам да посетите пустинята в Мароко. Дори само заради нея си засужава цялото пътуване до там.
- Идеи за уикенда: екскурзия до Охридското езеро
- Маратонът
- Бруталният планински маршрут – GR 20 на остров Корсика
- Трявна Ултра – можело значи
- Мадридският полумаратон
