Моята първа среща с Египет

Как да започна като знам, че всеки още от ученическите години знае за древната цивилизация на египетските фараони, много са гледали филми пълни с мистика за гробници, пирамиди и мистерии, а догадките за строежа на пирамидите са пробуждали любопитството на много от нас. За мен това беше движещата сила и искрено желание да посетя Египет, но по стечение на обстоятелствата се оказах в организирана от туристическа агенция едноседмична почивка….

Как стигнах до там

Е добре ще започна от началото на моето пътешествие с вътрешното ми усещане за мистичност и изненади. Най-баналната изненада беше, че полетът ми закъсня с някакви си 12ч. Но какво да се прави като си с чартърен полет, организиран от украински подизпълнител на немска туристическа компания …. Тръгнах от заснежена писта и кацнах след 4-часов полет на новичко и спретнато летище в Хургада.  Оказа се, че това е доста млад град има няма 30 – 35 години от създаването му специално за обслужване на туристи по Червено море. Естествено те чака трансфер до хотела, който се оказа затворен комплекс с охрана на около 20 мин. от летището, разположен на брега на Червено море. 

Първи и нереалистични впечатления

Настанихме се, поокопитихме се малко и тръгнахме из доста големият хотелски комплекс да се запознаем с обстановката. Като се знам какви сме, по-добре още в началото да видим плажа и басейна, че после няма да остане време (и точно така стана). Единственото отличаващо този комплекс от стандартните, на пръв поглед беше стилът – всичко беше като в сарай (направо арабски нощи). Силен вятър и непосредствена близост на пустинята също бяха изненадващи за мен. Всичко зелено си имаше собствен извод на маркучето на напоителната система – ако нея я няма просто нищо не може да оцелее. Водата е прекарана от Нил с водопровод по Арабската пустиня до Хургада (около 250 км през камениста пустиня) – това за мен беше удивително. 

И както си вървим по алеята около нас търговски обекти и всеки те кани, на какъвто език налучка… Малко се загледах в една витрина с много интересни епруветки, стъкларии и лампи като на Аладин и точно до 5 минути вече седяхме вътре на миндера и собственика ни правеше чай и ни обясняваше колко безценни са египетските масла и парфюми. И така ни настани, че той леко притвори вратата и си седна така, че да не може да се измъкнем. А ние още шаранчета хич не се усетихме и се наложи половин час да пием чай,  да миришем разни ухайни аромати, даже ни намазаха с благовонни масла и добре че нямахме парички в нас, та само обещахме, че ще дойдем да си вземем непременно от тук. Определено беше трудно измъкването.

Докато разгледаме и се топнем в Червено море то денят си свърши, хапнахме и вече уморени си легнахме. Трябваше да се наспим, защото следващият ден се бяхме записали за среща с бедуини в реална среда и нещо като сафари.

 

• 

• 

• 

Излизаш от комплекса и челен сблъсък с реалността

• 

• 

С придружители и джип, в една групичка рускоговорящи се озовахме на около 20 км. навътре в пустинята. Аз се вълнувах, защото си представях бедуините едни високи хубавци с прозрачно сини очи, владеещи магии и хипнотизиращи змии и исках час по скоро да видя с очите си всичко това. Да ама не – то в туристическата индустрия Холивуд е навлязъл със всички възможни средства 😉

Първо с веселяка екскурзовод се наредихме в една редичка пред АТВта, за първа стъпка в програмата – каране в пустинята. За цела освен машина ти трябва и шал с които добре да се замотаеш, така че да не ти влиза пепел и пясък в устата. Появиха се няколко момчета, по-тъмнички, и с удивителна сръчност ни замотаха по много особен начин шаловете на главата, така че да не мърдат и да не те задушават. Единият от тях водач, другарят въоръжен със завита с фолио камера и един палещ моторите. След 1 -2 минутен инструктаж, яхваш  машината и пред теб простор.  Караш като луд – но в редичка из неравната пустиня и някак ти се вдига адреналина.

Дали това бяха бедуините ?

• 

• 

• 

• 

• 

Влязохме още по-навътре в пустинята в подножието на красиви каменисти възвишения, където беше организиран лагера на бедуините. Докато се усетим и ни бяха качили на по една камила. За мен язденето, се оказа по-сложно от каране на АТВ. Не стана много ясно дали са бедуини, но от няколкото камиларя все пак имаше един с прозрачно сини очи. След като слязохме от камилите ни показаха малко зоо- кътче с няколко змии обитатели на пустинята, (както сподели Илиан – братовчедките ми). После един бедуин (май беше истински) разказваше за лечебните средства – растения и други, добивани от пустинята. С две думи лекуваха всичко. В съседния навес една баба и малко босо дете месеха и печеха царевични хлебчета.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

И под последният навес един дядо ни направи чай – каркаде естествено ( макар да не се сещам как расте в пустинята) в едни чашки от времето на прабаба ми от алпака.

И макар, че очаквах много повече когато започна да залязва слънцето и направи възвишенията ярко червени с невероятни отенъци и дива красота, бях готова да остана с тази гледка докато се наситя, но трябваше да се връщаме. 

Всъщност отидохме в първоначалния лагер където ни чакаше вечеря и програма. Програмата включваше момче, което лягаше на всякакви остри предмети като пирони, стъкла и т.н. и хора от публиката допълнително стъпваха върху него. Малко цирково ми беше, а и някак ми навя много тъга. После египетска танциорка ни игра кючеци – ама в нашите чалготеки може да попаднеш на доста по добри изпълнения. Затвърждаващото ми тъжно и меланхолично чудачество от програмата под открито небе в тази звездна нощ, беше от последното изпълнение на момче танцьор със светещ  няколко ката дрехи върху него, които въртейки се около половин час около себе си, събличаше ефектните си поли.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Военен ред (туристическа полиция), “чистотата” и египтяните

Още тръгвайки от летището разбрахме, че има проверки на всякъде. За някакви си 30 км. спирахме на чек поинти 3 или 4 пъти и аз си мислех че са за тол такси или нещо такова, но на всякъде имаше въоръжени с автомати. Предупредени бяхме, че трябва да сме с гидове или да си носим паспорти. Гидовете имат лицензионни карти, с който минават през тези оградения. После разбрахме за туристическата полиция и строгите правила, но все пак се нагледахме на доста смешни ситуации. При вход и изход на всяко населено място има такива проверки както и при отклонения от пътя.

• 

• 

Разбираемо е че има прах и пясък навсякъде, вятърът от пустинята навява и това до някъде оправдава запрашеността. Все пак някой преди да тръгна ми беше казал, че в Египет всичко е автентично, просто защото никой, никога не е чистил. Аз съм склонна да мисля, че е така. Но освен разбираемите причини просто манталитета е такъв, че боклуци с разнообразен произход има навсякъде и за местните това е в съвсем нормално. Имам потресаващо наблюдение от пирамидите, където е едно от малкото места с кофи за боклук – на 10 – 15 метра, до тях задължително седи по един възрастен, който държи лопата и метла, но явно не знае как да ги използва и за сметка на това проси от всеки минал турист. А боклука си се навява накъдето го духне вятъра.

Имам още много да разказвам, но стана дълго и ще продължа в друга публикация за впечатленията си от Долината на царете около Луксор и Кайро.

• Идеи за уикенда: екскурзия до Охридското езеро
• Маратонът
• Бруталният планински маршрут – GR 20 на остров Корсика
• Трявна Ултра – можело значи
• Мадридският полумаратон

Коментари

коментари