Луксор, градът в Египет пълен с история и мистика
Както вече споменах пътуването ми до Египет беше с главна цел да се видят историческите забележителности, макар в моя случай локализирани далеч от мястото на настаняване. Организирането на такива пътувания не е много лесно. В Египет не може да пътуваш съвсем свободно без водач лицензиран като туристически гид, дори в някои от случаите с конвой от туристическа полиция. Решихме, че и без това не ни се занимава с пазарлъци, които тук са като национален поздрав, и се включихме в организираната от туристическата агенция еднодневна екскурзия до Луксор.
На третият ден рано сутринта (ама наистина рано в 4:00) с пакети суха храна, чакаме бусчето да ни вземе от хотела, защото ни очаква дълъг път през пустинята до Долината на царете. Не можеше да се спи, не само заради трудното заспиване при пътуване, а заради проверките на всеки вход и изход от населено място, временния конвой (до излизане на магистралата) и безумното ми любопитство да не изпусна нещо интересно (ами за мен 99% от заобикалящия ни свят е интересен).
Нил – извор на живот
Пътувахме около 4ч. през каменистата пустиня, където тук – там проблясваха някакви храсти и изведнъж навлизаш в зеленина, бананови гори, поля със захарна тръстика, оризища и стърчащи палми и така разбираш, че Нил е наблизо и тази зеленина се полива от многобройните напоителни канали.
Херодот нарича Египет “Дарът на Нил”. Несъмнено долината на Нил е една от люлките на човешката цивилизация, като тук е възникнала една от най-значимите древни култури. Дълга е 6858 км. и официално е най – дългата река. За мен е удивително как си е пробила път в пустинята и как носи зеленина и живот. Населението на Египет и всичката земеделска продукция са по течението на тази велика река.
В миналото хората са живели в ритъма на разливите и реколтите са били максимум две. Но 60-те години на 20-ти век се построява Асуанския язовир със огромна язовирна стена (езеро Насър) и нивото на реката се регулира, което води до четири реколти годишно.
Изграждането на гигантския язовир води до екологични и други трудности, както и проблеми, свързани с опазването на културното наследство в региона.
Както казват в Египет дойдоха руснаците и изчезнаха крокодилите, защото между 1958 и 1971 г. е изградена стена на Асуанския язовир, с помощта на инженери от СССР и тя спира крокодилите. Множество ценни археологически обекти остават под водите на езерото. Най-важните са преместени, блок по блок, и разположени на нови терени. Най-известният обект, преместен по този начин, е храмът Абу Симбел, а освен него има доста.
Навлязохме в зеленото около град Кена (Qena) – административен център на региона, около на 70 км. от Луксор. Водачът ни каза да не се стряскаме от движението, защото шофьорът ни е местен и е наясно с манталитета и правилата на шофиране (предимство има този, който пръв си използва клаксона). Освен това ни поясни, че има в града един светофар, но никой, никога не е спазвал правилата му защото местните си мислят, че това е някаква сигнализация за самолети 😉
Луксор
Наричат Луксор най – големият музей под открито небе. Столица на Египет по времето на средното и част от новото царство. Древната Тива (гръцкото название на града) – възпята от Омир в Илиада. Смята се, че е разрушен 88г. преди новата ера и запазването на храмовете се дължи на тяхното изчезване в пясъците. Французите са открили храма Карнак и са отклонили водите на Нил, които са разчистили пясъка. А Луксорският храм е открит при строеж на джамия.
На западния бряг на река Нил е царството на мъртвите и там са локализирани 62 гробници, в повечето от които достъпът е ограничен. Не далеч от града се намират и двете огромни каменни скулптори, известни като колосите на Мемнон и храмът построен от жената фараон Хатшепсут.
Храмът Карнак
Смята се, че това е най-големият комплекс построен от човек. В момента не може да се насладиш на някогашният му блясък, но въпреки изминалите над 2000 години е доста внушителна гледка. Повече от 80% е забранен за достъп от туристи, заради тяхната безопасност. В древен Египет се е смятал за най-святото място, град на храмове. Разположен е на площ от над 840 декара. Построен е в чест на триадата Амон, Мут и Консу – тримата най- висши богове на Слънцето, на Земята и на Луната. Над 30 фараони са поддържали култа към Амон Ра и са се стремели да достроят нещо в този храмов комплекс, с което да останат в историята.
На входът на храма има дълга пътека от сфинксове с овнешки глави – едно от проявленивта на РА. Следва врата, на входа на която са две огромни статуи на Рамзес 2. Простолюдието е допускано само до първата врата, зад нея ритуалите и церемониите са били само за високопоставени жреци и фараони. След първата вратата е така наречената зала на хипостила – Hypostyle hall с 134 огромни колони, с височина между 10 и 23м. и диаметър около 3 м., изписани от горе до долу с йероглифи – описващи различни ритуали с богове и фараони. Огромните колони са с форма на папирус и са наистина внушителни. Да се разхождаш между тях е любопитно изживяване.
Зала на хипостила 
Колоните и човек 
Изображения на бог и фараон върху колона в Хипостилната зала
Каквито и книги да четете за древната Египетска цивилизация, ще разберете, че все още има много неразбрани и неоткрити неща, въпреки оставените йероглифи върху почти вечните камъни и тяхното разчитане от Шампалион през 1922г. Може би най-голямо впечатление от разказа на екскурзовода ни, беше че от векове няма жив човек знаещ езика на древните и част от проблема е че просветените в четмо и писмо са били само жреците – а те разбираемо, защо не са били склонни да предават своите знания на простосмъртните. Надписите върху камъните са били за общуване между висшите властници жреците, Фараоните и боговете и това ги прави извисени в очите на народа.
Символът на “ключът на живота” 
Хипостилната зала, Карнак 
Йероглифи и цветен картуш 
Бог и фараон, кой, кой е? 
Над високата колонада някога е имало покрив Все пак има край на колонадата
Отличителните белези на фараоните
Как се разпознават статуите или рисунките, че са на фараони и то точно на конкретен фараон. Ако не познаваш белезите, на външен вид те са еднакви. Основните отличителни белези са короната (бяла, червена или двойна – обединена), брадата, леко извита и картуш. Картушът се оказа много интересно нещо – овална форма, в която се изписва името на фараона. Смята се, че в древен Египет всеки, които ти знае името може да прави магични заклинания с него и затова овалът около името на фараона го пази от зловещи заклинания. А овалът произлиза от диска на слънцето, но т.к имената са ставали дълги се е стигнало до овална форма. Под нея има линейна плетеница,която също е част от застраховката.
Храмът, построен от жената фараон Хатшепсут
Хатшепсут е единственото дете на фараона Тутмос I и първата му съпруга Яхмос. Омъжена е за полубрат си Тутмос II, син на баща ѝ от втората му жена Мутнофрет, който наследява престола от Тутмос I. След смъртта на мъжа си 21-годишната Хатшепсут се качва на престола, като лишава от това право 12-годишния си доведен син Тутмос III. Хатшепсут е царувала 22 години, като се издига на престола с хитрост и чуждоземни дарове за покупните жреци. Този храм е запазен, защото е в чест на боговете на задгробния живот, в чийто образи тя умело се вгражда. След смърта ѝ, качвайки се на престола Тутмос III, разрушава всичко построено от нея. В този храм, колоните в чест на бог Хатор – капителите на тези колони са с лице на богиня с извити кравешки рога и две кобри като корона (в египтологията има термин колони тип Хатор). Кобрите са атрибут на божествена власт, а между кравешките рога е слънчевият диск. Лицето на богинята има чертите на жената Хатшепсут. В Египет най-големият комплимент към жена е да и кажеш “Ти си моята крава”, защото едно от проявленията на богинята Хатор е в образа на крава.
Анубис и даровете на Тутмос III 
Колона тип Хатор 
Чуждоземни дарове за богове и жреци
На втората тераса на храма има колонада от статуи на Оризис – Хетшепсут. Скулптурите представят Хатшепсут в три образа – като Озирис, като фараон и като сфинкс. При тяхното създаване е обърнато специално внимание на външния вид на царицата, като лицето ѝ всеки път е детайлно изваяно.
Срещата с толкова много внушителни храмове, скулптури, сфинксове, невероятна обработка на огромни каменни блокове, хилядолетия история и мистериозността, която обгражда всичко това е изумително изживяване. В края на деня си буквално замаян и чувстваш сладката умора на новите впечатления и знания настанили се в главата ти. Това е магнетичната сила на Египет и затова може да преглътнеш всякакви несгоди със заобикалящият свят, дълги пътувания и какво ли още не. След този ден вече разбирах хората, които искат да се върнат тук и пак да се докоснат до разказите за вечността.
- Идеи за уикенда: екскурзия до Охридското езеро
- Маратонът
- Бруталният планински маршрут – GR 20 на остров Корсика
- Трявна Ултра – можело значи
- Мадридският полумаратон
