Многоликият грузински град Батуми

„Дори да си обиколил света Грузия ще намери с какво да те изненада.“
Много ми разказваха за тази прекрасна Грузия, за нравите, за природата, за храната и какво ли още не, все интересни неща разгарящи любопитството ми. Е трябва да я видя с очите си, да я усетя с кожата си и да вкуся тази прелест. Нашето пътуване към Батуми – столицата на Аджария започна в прекрасно юлско утро от летище Бориспил-Киев. Летяхме 3 часа над Украйна и над Черно море. Прекрасна беше гледката от високо, когато през мъглата се показаха леко върховете на Кавказ. И след това, обгърнато в нежна мъгла се показа крайбрежието с модерни високи сгради.
Летището в Батуми е малко и не е нищо особено. Посрещането (трансфер от хотела) закъсня по Грузински :), но веднага отговори на очакванията ни: усмихнат типичен кавказец със завидно желание да завърже разговор на трудния за него английски език. Когато разбра, че сме българи и веднага прецени, че не може да не разбираме руски направо се „отприщи“. Всичките му препоръки бяха като за „брат мой радной“ и естествено знаеше всичко – от най–изгодния курс за обмяна на валута, през забележителните (и не толко забележителни) места в Батуми, до това какви са пътищата в България ;-)). Хотелът всъщност се оказа не точно по нашите очаквания. Макар, че беше непосредствено до плажната алея, прекрасно изглеждащите три кули с амбициозното име „Holiday resort apartment“ се оказаха не е точно хотел, а тип различни апартаменти. Всеки апартамент явно си има частен собственик, който си го обзавежда по собствен стил и вкус и го дава под наем, а цялата система се менажира от един юридически субект. До 22-рия етаж, където бяхме настанени се качихме с асансьор, който тръгва само с карта и отчита по 0,3 лари (1,00 лв. =1,47 Грузинската Lari (GEL) на всяко качване (А слизането беше безплатно ;-). Собственикът ни каза на ден по две качвания – другото се доплаща, но гледката отгоре си заслужаваше: можеше да се види най-прекрасния залез в морето.

 

Batumi by night
Гледката ни привечер от терасата на хотела

Започна да се свечерява – идеалното време за разхока. Тръгнахме по хубавата крайбрежна алея, минавайки покрай Колизеума, обърнатия надолу Бял дом, Италианската кула, няколко заведения и стигнахме до прекрасните френски фонтани (не разбрах защо ги наричат френски, но са наистина красиви). Не можехме да откъснем поглед от тях – причудливи плетки от изригваща водна струя в ритъма с прекрасна музика и обляни в цветове, преплитащи неземни синьо-виолетови галактики, искрящи огньове и звездно студено бяло. Тази вълшебна илюзия от танцуваща цветна вода те кара да останеш без дъх и да не може да откъснеш поглед от тях. Така омагьосани седнахме да вечеряме в едно от заведенията с тераса, гледаща към фонтаните. Целият синхрон беше наслада за душата – вкусовете от грузинската кухня, гледката към фонтаните, мелодия, цвят, ритъм … нямам думи, а и снимките не са това, което трябва да са 😉

 

Fontans
„Френските“ музикално цветни фонтани в Батуми.

На връщане към апартамента се впечатлихме от чистата, осветена, зелена алея на една крачка от морето. Учудващо беше, че не се чуваше морски шум, прибой на вълните и дори никак не миришеше на море. А аз както винаги бях жадна, така че към 1ч. посред нощ търсех къде да си купя вода. И едно малко симпатично магазинче работеше, и освен че имаше вода и какво ли още не, имаше и български стоки ;-))

На сутринта, въпреки че времето беше прекрасно, решихме да видим града в повече дълбочина, вместо да ходим на белокаменния плаж. Тръгнахме противоположно на крайморската алея (просто успоредната пресечка, по навътре в градските дебри) И да, противоположната посока, носи и противоположни усещания ;-)) Само на 2 м от модерните кули се разполагаха добре познатите ни гледки от „зрелия социалистически реализъм“  наречени панелки. Не, че искам да си кривя душата, ама заради влагата ли, заради поддръжката, от какво ли не знам, изглеждаха много по ужасно от нашите. Може би заради влагата доста от облицовките, на случаен принцип естествено, бяха … ламаринени. Пранета се разполагана навсякъде и висящите от всички страни чаршафи и гащи даваха много колорит на пейзажа.  Все пак положението не е неспасяемо, има първи стъпки. Например за разделно събиране на отпадъците има чисто нови технологии, които лично аз бях виждал само в Холандия с подземни контейнери.

 

 

 

 

Гледката зад модерните сгради
Впечатляващо наследство от зрелия социализъм

Вървейки през града, виждайки почти мили родни картинки, само че с надписи на красивите окръглени букви на грузинската писменост, минахме през центъра наподобяващ италианска пиаца и стигнахме до едно забележително място Площад Европа. За туристите по известен като площада на Медея, защото в центъра се издига статуята на таз богиня. Легендата разказва, че на територията на Аджари в древността е била територия на Колхидско царство. Медея, дъщерята на царя, се влюбила в Язон и му помогнала да похити Златното руно, след което напуска родината си с него. По късно заради изневяра на Язон убива двете си деца и погубва съперницата си. Съдби ….. Та затова на този площад е увековечена Медея със златното руно и кораба на аргонавтите АРГО. Грузинците смятат, че тази статуя символизира богатство, просперитет и свързаност на Грузия и Европа. На същия този площад има прекрасна композиция на бликащи от земята фонтанчета. И тъй като беше доста топло вече, а и защото сме си още не сме пораснали си поиграхме на веселото фонтанче, като децата.

Площад Европа, всъщност Медея със златното руно

Наиграли се и разхладени тръгнахме към двете емблеми на Батуми – Кулата на буквите Alphabetic Tower (Georgianანბანის კოშკი) и сградата с часовника.  Кулата на буквите е висока 130м и показва уникалността на грузинската азбука. Съоръжението представлява структурата на ДНК с преплетени 33 алуминиеви букви всяка с височина около 4м. В средата на кулата има асансьор с който се издига на върха и има прекрасна гледка към крайбрежието и планината. Кулата е построена през 2010г. от испанска компания. http://www.alphabetictower.com/

Естествено, се качихме горе и останахме очаровани….



Коментари

коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.