Аконкагуа Част 3 (ден 9-12): Нагоре
Планът за този ден беше да стигнем до Лагер 1. От Базовия лагер нагоре ползвхме носачи и уговорката бе багажът да не е повече от 20 кг. Същата уговорка имаше и когато изкачвах Килиманджаро, но там тя не се спазва много стриктно и си мислех, че и тук е така, да ама не. Сутринта носачите премериха раниците и моята излезе 22 кг. и за тези допълнителни 2 кг. трябваше да платя 30 $, обаче нашият гид успя да се разбере за някакво преразпределение на килограмите и се разминах с плащането (то в последсвтие ми излезе и по-скъпо, защото последния ден установих че ми липсват очилата за ски, които струват доста повече…).
Очаквах, че ще тръгнем рано сутринта или най-късно веднага след закуска и затова станах рано, но водачът реши, че трябва да обядваме и чак тогава да потеглим нагоре. Оказа се прав, защото изкачихме 500м. денивелация до Лагер 1 (5000 м.) за 2.5 часа, а там абсолютно няма какво да се прави, а и обядът се оказа много вкусен – пилешко с ориз и зеленчуци и разбира се десерт :). За десертите трябва да отбележа, че колежката, с която бях в тази експедиция не ги ядеше, защото е вегетарианка (не че в десертите имаше месо, но тя и сладко не ядеше) и така аз на всяко хранене изяждах по два десерта.
Точно преди лагер 1 пътеката е доста стръмна и когато пристигнахме там бях малко уморен. Като си оправих палатката легнах да почина и съм задрямал за около половин час. За вечеря гидът беше „сготвил“ от готовите храни – телешко с картофи и след вечерята веднага легнахме да спим, защото в този лагер няма интернет и няма какво да правиш.
В Лагер 1 започнах леко да кашлям, на което не обърнах особено внимание, защото си мислех че е от височината – първата от поредица грешки.
Следващия ден потеглихме за Лагер 2 (5500 м.), отново 500 м денивелация с много стръмен участък накрая. Изкачихме го за 2:45 ч., но бях много уморен. Влязох в палатката и веднага заспах. Спал съм сигурно 30-40 мин и като се събудих се чувствах значително по-добре. Чай, интернет, съвсем лека разходка и в 19:00ч. водачът вече беше сготвил равиоли за вечеря. Пак чай, пак интернет и се надявах да видя залеза, но запспах преди него….
Следващият ден беше определен за почивка в Лагер 2. Събудих се в 05:00 от страшен вятър, палатката направо щеше да хвръкне. Погледнах прогнозата за времето и въобще не ми хареса, но това е нещо, което не зависи от мен. Не можах повече да заспя и се въртях до 09:00, когато беше закуската. Учудващо за мен водачът каза „прогнозата е ОК, нещата остават по план“.
Това че „нещата оставаха по план“ беше добре, но моето физическо състояние започна постепенно да се влошава – към кашлицата се прибавиха и сополи, но по-лошото беше, че когато кашлях изпитвах болка в лявата част на гърдите – нямах представа каква е тази болка (впоследствие се оказа, че при спъването и падането ми по пътя към Confluencia съм си разтегнал нещо около ребрата… това беше заключението на доктора в Киев след рентгеновата снимка)
Следобяд си направихме кратка аклиматизационна разходка (100 м. денивелация) и след вечерята – направо в палатката за сън.
Следващата сутрин пак започна със сериозен вятър, по-силен от предишния ден. Започнах сериозно да се притеснявам дали няма да хвръкна заедно с палатката… погледнах прогнозата – нищо добро. Закусихме и тогава гидът отложи тръгването нагоре с половин час, и на мен ми се развали настроението… 10-ина мин по-късно една група се отказа и пое обратно към Лагер 1, и това съвсем ми скапа настроението, постоянно гледах прогнозата за някакъв ъпдейт – не, все същото, но след малко 3-ма ентусиасти тръгнаха нагоре и си казах – „има надежда“.
Нашият гид постоянно говореше по радиостанцията, но на нас нищо не ни казваше. Седяхме и чакахме. След малко дойде и каза – “багажът за носачите да е готов в 11:30“ и си тръгна. То хубаво ще е готов, ама накъде ще тръгваме? Нагоре или надолу? Седяхме и чакахме, а незнанието е най-неприятното възможно състояние. Настроението ми се скапваше с всяка изминала минута, но гидът се появи и каза – „след 30 минути да сте готови, тръгваме нагоре“ – направо светнах като 100-ватова крушка в тъмно мазе. Следващите 500 вертикални метра ги взехме за 2.5 часа. Лагер 3 е малкък, но доста пренаселен – вероятно над 100 палатки на площ по-малка от училищен двор.
Аз продължавах да се влошавам. Болката в гърдите вече се появяваше не само когато кашлям, а и когато си вземам дълбоко въздух. Пих чай, макар и трудно – подремнах малко и в 19:00 бях на вечеря и брифинг за големия ден, след което се отправих към палатката за сън. Температурата беше -7 -8, а каквото е навън, такова е и в палатката.
След базовия лагер нагоре вода няма и за пиене се топи сняг, вкусът е отвратителен. Този вкус и изключителното неудобство вечер при ходене до тоалетна (излизаш от спалния чувал, обличаш се, отиваш навън на вятър и студ и като си свършиш работата – обратната процедура, което съвсем те разсънва) доведоха от самосебе си до факта, че пих доста по-малко от необходимото количество вода – следващата голяма грешка.
Следващият ден беше Денят за атака на върха, но бе и 13-тия ден от експедицията….
