Аконкагуа Част 2 (ден 7): 5-тият 5-хилядник
Тръгнах за едно, получи се друго. Забелязвам, че все по-често взе да ми се случва тази комбинация. Но, да се върна на историята. Имах идея и желание да направя 5-тия си 5-хилядник преди 55-тата си годишнина, но нямах тази възможност – все нещо се случваше и изоставих идеята. Оказа се обаче, че като тръгнах към поредния 6-хилядник (Аконкагуа) направих непланирано своя 5-ти 5-хилядник (вр. Бонете) и това се случи, докато още бях на 55. Връх Бонете (5052 м.) не беше част от аклиматизационната програма, но гидът реши да го направим и така се получи, че той ми остана и единственият връх по време на тази експедиция.
Тръгнахме сутринта от базовия лагер – Plaza de Mulas (4367 m.). Пътеката слиза до една река, която всъщност представлява над 20 успоредно течащи потоци, вливащи се един в друг, разделящи се и образуващи жив воден лабиринт, който постоянно се променя. Сутринта беше студено и минахме „реката“ по един заледен мост. След този природен брод, пътеката се изкачва и минава покрай един хотел. Да, истински хотел на 4400 м.
Собственикът го построил с идеята „да замени“ Базовия лагер, обаче не си направил добре сметката и на практика приходите не могли да покрият разходите, и като резултат военните взели хотела и там сега се разполагат те – все пак сме много близо до Чили. Решихме, че това е хотелът на (не)сбъднатите мечти и го кръстихме х-л Калифорния по едноименната песен на Eagles (орли), все пак бяхме в земята на техните първи братовчеди – Кондорите.
И така, минахме покрай х-л Калифорния, след което започва стръмно изкачване (на зиг-заг) и преминаването на още една река. Тя поне нямаше разклонения, но пък беше доста пълноводна и я преминахме, скачайки от камък на камък, докато стигнем до другия бряг. И така на зиг-заг, на зиг-заг, 700 вертикални метра, след което следва малък катерачески участък, на едно място дори „ходиш на четири крака“, но според мен дори хора без особен опит ще го преодолеят. Видях някои от другите групи, качващи се нагоре, да си слагат каски на този участък, но според мен това съвсем не е нужно. Още малко скали и бяхме на върха 3.5 часа след тръгването.
Гледката от върха е страхотна – целите Анди: Чили, Аржентина и разбира се точно срещу теб – Аконкагуа. Вижда се целият път от Базовия лагер до върха – Лагер 1, Лагер 2, Лагер 3, The Cave (La Cueva) и разбира се – Върхът.
Поседяхме 15-ина минути на върха за по-добра аклиматизация, хапнахме по парче черен шоколад, направихме си няколко снимки и тръгнахме надолу. Слизането беше доста по-бързо, тъй като се движехме директно надолу, а не на зиг-заг, преминахме първата река, после покрай х-л Калифорния и тъкмо предвкусвах обилен обяд и следобедна дрямка, когато се натъкнахме на неприятна изненада – мостът, по който дойдохме, вече не беше проходим – беше се стопил, половината под вода, а другата половина напукана и готова всеки момент да се срути. Тръгнахме нагоре по течението да търсим брод, прескачахме по-малките поточета, после пак се връщахме и така час и половина лутане във водния лабиринт. След като се оказа че брод, който може да прескочим НЯМА, водачът реши да си събуем обувките и чорапите и да прецапаме реката. Помислих, че няма да е голям проблем и физически не беше, но последствията се оказаха по-дългосрочни. Водата беше ледено студена, не знам колко градуса, но със сигурност под 4-5. Минахме реката за около 2 минути и първите ми думи, като стъпих бос и зъзнещ на другия бряг, бяха „дано само да не изстина…“. Е… изстинах.
След 2 дни бях с хрема и кашлица, а на Лагер 3 вече бях съвсем болен…
Това се оказа една от ключовите причини за неуспешното изкачване на Аконкагуа. Дори някога да пробвам отново първенеца на Южна Америка, повече на Бонете – НЕ. Много ревнив се оказа тоя връх, гледа как да попречи на всички тръгнали към съседката му (Аконкагуа). Ми, то какво друго му остава? Стои до нея, а не може да я достигне. Хората я изкачват, а той може само да гледа отстрани като воайор… тъжно наистина.
Все пак, без да съм го планирал (тъй като не беше в предварителната програма), вече имам пет (5) 5-хилядника. Не планирам да инвестирам повече във върхове с такава височина, но знае ли човек какво и къде ще го изненада…. Освен това съм решил – тръгна ли към връх с женско име, ще избягвам всички „мъжки“ върхове по пътя – човек трябва да се учи от грешките си.
Към Част 1: Имах аз една мечта
