ГърчописиЛятоПланиниполезноПътеписи

Трявна Ултра – можело значи

Влязле ми е в главата мухата за Витоша 100. Дотук добре, ама това си е сериозна работа, дори бих казал много сериозна. Затова реших да пробвам „що е то трейл“ с по-малко предизвикателство като Трявна Ултра 21 км. Речено – сторено. Записах се с идеята, че вече съм бягал полумаратон в Мадрид и полумаратон в планината не би трябвало да е много по-трудно, особено имайки впредвид контролното време от 4 часа.

Първото неочаквано „препятствие“ се оказа, че за тези дати в Трявна няма места – явно половин България бе решила да ходи на това събитие и всички хотели бяха пълни. Мислех за варианти наоколо, даже в Габрово, но накрая се ограничих само с една (вместо планираните две) нощувка и практически успях да запазя последните три двойни стаи в града. Защо три ли? – все пак имах нужда и от агитка и съпорт тийм.

Пристигнахме в късния следобед и след като си взех стартовия номер имаше тъй наречената „Техническа конференция“, на която разказват за маршрута и всички подробности около състезанието. Непосредствено след това беше старта на 100 км. – гледах бегачите с огромен респект и възхищение, гледах им облеклото, оборудването, маратонките и си правех „изводи“ за Витоша 100… Бегачите на 150 км. бяха стартирали още сутринта и тях не можах да видя, но организаторите бяха поставили един голям телевизор, на който в табличен вид се представяше всеки от тях докъде е стигнал и с каква средна скорост се движи. Всички те на телевизора бяха представени не само с имена и номера, но и снимки. Гледах данните на живо и им се възхищавах, а вътрешно дори леко им завиждах – 150 км. трейл – това наистина заслужава уважение.

Но да се върнем на моите скромни 21 км. Старта беше следващия ден в 07:00 ч., температурата – приятните 19 градуса (финиширах на 31 градуса). Първите два км се бяга в града, по равно, и там поддържах пейс от 7 мин/км, след това започна изкачването и тук беше голямото ми учудване, когато видях, че всички вървят. Те вървят, а аз тичам по нагорнището. Казах си нещо тук не е наред – или те не знаят че трябва на състезание да се тича или аз не съм попаднал където трябва, потичах, потичах и после и аз започнах да вървя – след като всички го правят, вероятно така трябва да бъде, все пак аз за първи път „бягам“ трейл. В последствие разбрах каква е „тактиката“ – по надолнищата бягаш, по нагорнищата вървиш, а по равното – както дойде. Много бързо се научих „в движение“.

Целта ми беше да финиширам под 3:30 часа. В пункта на Боженци (11ти км.) бях някъде към 08:40 и за миг си помислих че дори бих могъл да го докарам и до 3 часа тотал, но след Боженци започна едно брутално нагорнище, където с вървене подминах доста хора, които седяха/лежаха отстрани на пътеката и едвам дишаха. Успях да си намеря една пръчка (щото си забравих щеките в София, а 200+ лв. за нови щеки не ми се даваха) и с нея се подпирах до края на нагорнището. Там я захвърлих и след около 50 метра видях моята агитка, която ме „зареди“ с вода и ми вдъхна енергия и устрем – искрени благодарности, за което. Вече знаех че ще финиширам под целта – 3:30 ч, но също така ми беше ясно, че под 3:00 ч. няма как да го докарам, затова не си и давах много зор, което на практика значеше ,че дори по равното понякога вървях.

Още от преди Боженци постоянно взаимно се задминавахме с една девойка с доста големи задни части, в началото направо се чудех как е възможно с такова телосложение да поддържа скорост около моята (не че аз съм бягам кой знае колко бързо), но явно разликата в ЕГН-то си оказва влияние. След една дълга поляна, след като се разделих с агитката си, където явно ме е задминала, докато съм пълнел вода, пак я видях пред мен и си казах – е няма как. Няма как ТЯ да финишира преди мен, и като дадох Газ… Газ, задминах я, влезнах в Трябва, появи се асфалт и си казах – е тук, вече няма как да ме подмине, аз полумаратонец ли съм или какво, и като му ударих един спринт до финала – накрая не можех да дишам, щях да си изкашлям червата… но финиширах ПРЕДИ нея. Не я познавам, повече не я видях, желая и всичко най-хубаво в живота, но си мисля че е добре ако по време на състезание се появи случайно или не, един такъв „дразнител“ пред теб, който да те „дърпа“ и „бута“ така че не само да достигнеш, но и да надминеш целите си. Завърших за 3:11:13 ч. и съм доволен от резултата.

Трейл много се различава от бягане по асвалт, с основната разлика, че трябва практически да
гледаш всяка своя крачка – къде стъпваш, какво следва след това и къде трябва да стъпи другият ти крак. Я си се заблеял някъде, я си се замислил за нещо и си се спънал, паднал и т.н. На Трявна Ултра 21К на три пъти за малко да се спъна, веднъж обаче наистина се спънах, но успях да се задържа в равновесие и да не падна. Мисля си (засега) че няма да го повторя. Целта беше да разбера какво ме
очаква на Витоша 100 и разбрах, но адаша ми (капацитет в литературата и не само) ми каза – ако искаш да знаеш какво те чака на Витоша 100 протечи „Дългата разходка“ на Стивън Кинг. Е, прочетох я, и сега наистина ЗНАМ какво ме чака на Витоша 100.

А и вие ще разбере, ако след финала на 29.06.2025 съм още жив…

Коментари

коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.