Европа: .euПътеписи

Мадридският полумаратон

Началото

Историята започна с идеята за изкача връх Елбрус (това съм го разказвал и преди, но няма как да не го спомена, ще бъда кратък) и тъй като обичам да се подготвям теоретически за нещата започнах да чета и да гледам разни видеа какво ме чака там. Като начало разбрах, че трябва много добра физическа подготовка, а вече имах горчивия опит от Казбек и реших да не си повтарям грешката, макар още да не е късно за това. Че физическата подготовка трябва да е добра, то е ясно, ама колко добра, какво значи добра? Тук има голяма доза субективизъм. И в тоз момент дойде на помощ едно видео, където един дългогодишен гид за Елбрус обясни – „Ако искаш да изкачиш Елбрус, трябва да можеш да избягаш полумаратон“. И си казах – това е мерилото! Бягам полумаратон = качвам Елбрус.

Същия ден, щото бях много мотивиран, излязох навън да проверя колко всъщност мога да избягам, един вид да си отговоря въпроса „Къде сме ние?“ (както в рубриката в Панорама от времето на Иван Гарелов). Вързах си маратонките, разкърших тяло и бегом напред 😊 и избягах … 200 метра с 3 почивки и дотук! Направо ми се дорева – неможех да повярвам колко съм зле, едва дишах седнал на тротоара. Ама нали съм магарешни инат (в добрия смисъл на думата) си казах – започвам да тичам. Това беше преди 3 години…. и започнах. 

Поддържаха ме радостите от временните ми постижения – бях много горд когато за прът успях да пробягам 1 км без почивка – не помня колко време ми отне, но не беше малко. После сигурно ми отне повече от година да ги докарам до 5 км. без почивка – скоростта ми беше много бавна (не че сега е кой знае колко бърза). Няма да забравя първия път когато направих 10 км без почивка (мисля че беше преди около две години). Бях бягал 7,  но после едва вървях, но един уикенд си казах – сега е момента – времето слънчево, но без да напича, температурата изккючително подходяща, вятър никакъв – въобще както казват футболните ни национали „всичко беше против нас“ и 10-те км. ме очакваха. Бягах покрай реката в Киев, млади хора пият бира, рибари, влюбени двойки се разхождат – пълно с народ. След 6-тия км. започнах леко да се уморявам, след 7-мия още повече и започнаха да ми минават мисли – дали да не ги докарам до 8 днес, пък другия уикенд ще пробвам пак, но към 8-мия км. ми се приходи до тоалетната и тук изпаднах в безизходица – какво да правя? Нещата напират да излязат със страшна сила, в същия момент въобще няма къде да се случи това, заведения наблизо няма, само открито пространство и хора много. Започнах да се изпотявам от зор и вече се оглеждах да „избера“ някое близко дърво или храст – срам не срам, какво да се прави, погледнах часовника – 8.7 км. казах си ще издържа още 10-ина мин и „газ към вкъщи“. Последния километър сигурно съм го избягал на спринт с едва поносима болка в задните части, но накрая облекчението беше двойно, причините за изпотяването – също. По късно повторих 10 км без някакви сериозни проблеми, след което направих и официални 10 км. в Мадрид. Последва плавно увеличаване на дистанцията. Веднъж бягайки 15 км. на острова на Днепър, на 13тия км. ме задмина един младеж, обърна се и се провикна „дядя хорош“. Преведох си го буквално и си помислих че ме поздравявя нещо за усилето. После обаче разбрах какво означавало това – нещо от сорта „Спри щото неможеш повече“ е лек обиден елемент – явно съм изглеждал ужасно зле… но ината си е инат – продължих.

Време е за полумаратон

И така стигнах до момента когато бях готов за полумаратон 😊. Записах се за състезанието в Мадрид, там поне маршрута ми бе познат, но 4 седмици преди датата, правейки един ремонт вкъщи паднах от стълбата (която просто се разпадна, докато бях най-отгоре) и си разтегнах сухожилието… възстановяването беше бавно, тренировките преустановени, само стисках палци до датата на маратона да мога да вървя и евентуално да тичам. Е, можех.. и тичах, но резултата беше далеч от очакванията (7 минути разлика). За сметка на това пък обстановката на състезанието бе въодушевяваща, настроението приповдигнато, жива музика (естествено рок) на няколко места по трасето. Беше готино и съм щастлив че финиширах, макар и без „личен рекорд“.

Полумаратонът вече е факт, да се готви Елбрус, ама като гледам как се равзива войната, упс, нека бъдем полит-коректни: „специалната военна операция“ на Владимир Владимирович, не знам Елбрус кога може да се случи… и направо си мисля „да не би Еверест да го изпревари 😊 че тогава Елбрус съсвем ще отпадне,  даже от разширения списък с желания 😊 😊 😊

 

Коментари

коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.