Истанбул: градът на два континента
Истанбул e единствения град в света разположен на два континента. Ние българите имаме невероятният късмет за добро или зло да сме най-близо до този забележителен град и да можем да го посещаваме без проблеми.

Малко цифри
И първо любимата ми статистика: дължина около 150 км, ширина 50 км, заема площ 7500 кв.км. и около 15 милиона население …… и най-интересното за мен, че всяка година градът увеличава населението си с 5%. И към това като прибавите 2 млн. туристи годишно ще разберете, че тук не е скучно 😉) Градът на срещите – на Изтока и Запада, на християнството и исляма. Тук може да се види сливането на различни култури и исторически епохи. За мен, по мащаб и исторически забележителности е сравним само с Рим 😉
Как е структуриран транспорта
Едно от летищата на Истанбул – Atatürk Airport си е едно голямо, хубаво летище с много възможности за трансфери и полети във всички посоки на света (особено на изток). Все пак Turkish Airlines се гордее, че лети до най-много дестинации, в над 120 страни. За никой не е тайна, че една от най-добрите авиокомпании в момента – не знам дали и колко е държавната собственост на компанията и летището, но тук друг самолет почти не видях. Все пак трябва да отбележа, че преди даваха много храна – 1-во, 2-ро, 3-то, даже и баклавички, а последния път се разминаха с един сандвич…. Летището е удобно и бързо за ориентиране и за много кратко време се озоваваш на станцията на метрото. Тук вече се явява първото проблемче с купуване на карта. Има само автомати и в това няма нищо лошо, лошото е, че след първото избиране на език процедурата продължава … на турски 😉) И понеже има опции да напълниш картата за многократно пътуване или да си вземеш по-скъп еднократен билет трябва все пак да попиташ някой. Обаче този някой на всичко отговаря „евет“ 😉 Преодоляваш мякак си закупуването на билети (гледаш какво правят другите, те гледат теб 😊) и се качваш в съвсем прилично метро. Тук има всякакъв вид градски транспорт – метро, трамвай, автобус, но като един от най- използваните, особено за връзка между азиатската и европейската част е морския. За всеки вид важи същата картата от метрото – доста удобно.
Исторически център
Естествено се настаняваме в едно от многото малки хотелчета в историческия център около Златния рог с прекрасна гледка към „Топкапъ“ и Св. София. Оставяме багажа и тръгваме на нощни разходки за огледи, снимки, и малко сладости – как да им устоиш 😉) На където и да тръгнеш около теб има локумчета, баклавички и подправки, малки и големи магазинчета със сувенири – атрибути за чай и джезвета за кафе.

След 5 мин се озоваваме на площад „Хиподрума“ пред красиво оформените градинки и фонтани межди Св. София и Синята Джамия. През Византийският период това е било най-свещеното място в града. Св. София е била действаща като църква, после като джамия, докато през 1943 г. Ататюрк я обявява за музей. Аз лично страшно харесвам не само красивата и и величествена архитектура, но и остатъците от прекрасните мозайки, реставрирани до колко е възможно – все пак те са били покрити само в гипс докато е била джамия. Тук се намира и второто по големина водохранилище още от Византийския период. Синята джамия е „султан Ахмет“, тя е най-голямата и изящна джамия в Истанбул. Към нея е имало болница, училище, керван сарай, магазини. За да се постои тук тази джамия са разрушени Византийския императорски дворец, половината от местата за зрителите от Хиподрума, и доста други дворцови постройки. Но младия султан Ахмет (14г.) избрал мястото заради близостта до „Топкапъ“. Джамията е с шест минарета и това е интересно. Има легенда, че султанът искал минаретата да са златни, а архитекта се оправдал, че не разбрал т.к. на турски „алтъ“ означава шест, „алтън“ – злато.
От Хиподрумът, който е бил едно величествено съоръжение, построено от Константин Велики, от където обявил Константинопол за втора столица на Римската империя (11 май 330г.), сега са останали само три обелиска. Това са Дикилиташ (Египетски обелиск), Змиевидната или винтообразна колона и Плетената каменна колона. Най-новата постройка на този площад е Фонтанът на Кайзера Вилхелм – канцлерът останал силно впечатлен от гостоприемството на Истанбул и след завръщането си изготвил проекта и го изпратил като подарък.
Дворецът „Топкапъ“
В продължение на 400 г. е тук бил центъра на държавното управление на една могъща империя – Османската. Построен е по заповедна Мехмед II Фатих (1475 – 1478). Заради големите топове до входа е получил названието си „Топкапъ Сарай“. Площта му е около 700 000 кв.м. – два пъти по голяма от Ватикана и два пъти по-малък от Монако 😉). Ограждащите го крепостни стени са 5 км., имат 28 наблюдателни кули. След обявяването на Републиката по нареждане на Ататюрк се превръща в музей. Колекцията на музея се смята за една от трите най-богати в света. За нас най-интересно е, че архитектурата на двореца се различава от класическия европейски стил. Сградите във всеки от дворовете са разположени около централна зелена градина с пауни и екзотични животни придаващи ѝ райска атмосфера.

В първия двор са били жандармерия, болница, сервизни помещения за персонала и е бил достъпен за народа и чуждестранни гости. Вторият двор също е бил общодостъпен, макар че тук са две от най-важните части на двореца – Кухнята и Дивана. Диванът е учреждението, където везирите, начело с главният везир са се събирали 4 пъти в седмицата да обсъждат въпросите на вътрешната и външна политика на империята. Тук в горната част на заседателната зала е стаята от където падишахът, наблюдавал скришно събранията. Днес тук са изложени оръжия, като за най–ценни се смятат сабите на Мехмет Фатих и бронята на коня на султан Селим Язус. Има доста интересни екземпляри дори за хора не разбиращи от този вид хладно оръжие.
За мен доста впечатляваща беше Кухнята. Тя е комплекс от 10 помещения, където са работели над 1200 души (около 25% от персонала на двореца). По запазените кухненски разписки се вижда че са се консумирали около 20 000 овце, 15 000 телета, над 30 000 кокошки и тонове плодове годишно. Използваните съдове са китайски порцелан и златни и сребърни прибори. Има специално помещение за изготвяне на сладки неща „Халбахане“, където са се приготвяли и лекарства, от които до днес са запазени над 180 рецепти и формули. Имало е маслобойна, помещение за сапун и какво ли още не. Сега в залите са изложени час от колекциите с порцеланови сервизи и сребърни и златни прибори, както и стъклени изделия произведени специално за двореца от Венециански ателиета.
В третия двор е най- интересното – Харемът. Арабската дума „харам“ означава скрит, забранен. А харем е мястото, където живее падишахът и неговото семейство. Тук имат право да влизат само най-близките роднини и избрани слуги. Особено място тук заемат жените и майката на султана, както и наследниците. Но аз си мисля, че последните творения на турското филмово изкуство добре представиха тази тематика пред българския зрител 😉) Аз само малко цифри ще посоча. Харемът е с площ 6700 кв.м., разположен около три големи двора. Има над 300 стаи, 46 тоалетни, 8 турски бани, 4 кухни, 2 джамии, 6 килера, един басейн и една болница.

Следващия по значения комплекс е Хазната. В момента тук е изложена съкровищницата, но за съжаление е в реставрация и моя милост не можа да се възхити на златни тронове и ювелирно изкуство.
Преминаваме през следващата врата и се озоваваме в четвърти двор, където е разположена една от най-красивите градини – но в целият си блясък може да се види през месец май. От тук се разкрива прекрасна панорама към Златния рог и Галата. Има прекрасни тераси и Багдатски дворец.

Абе добре са си живели султаните и обкръжението им 😉
Ако сте решили да разглеждате Двореца идете рано, веднага след закуска, после опашката за билети става умопомрачаваща. Има автомати за билети, но те естествено не работеха. Може да си наемете гид – има дори и на български, другия вариант е аудио-гид като вариантите са английски, руски, испански, френски. А разбира се може просто да се разхождате из двореца и помещенията и да разглеждате. Има и едно ресторантче в края на Двореца, на ръба на скалите – гледката е страхотна (не само за селфита). Идете и изпийте едно турско кафе с поглед към Босфора и азиатската част на града – заслужава си. Въобще Топкапъ – заслужава си, Истанбул – заслужава си.
Приятно прекарване 😊