„Желязната църква“ св. Стефан в Истанбул
Целенасочено (почти поклонническо) пътуване
Последното ми посещение в Истанбул беше целенасочено. След толко много представяне на реновираната църква св. Стефан в медийното пространство, си припомних как преди близо 10 години не ни пуснаха да влезем вътре заради опасното ѝ и окаяно състояние. Искам да посветя днешния си пътепис на тази църква. Няма да Ви изненадам, защото много се знае за нея, а и след официалното и откриване след реставрацията всички сте успели да я видите от екрана. Около трети март се говори много за нашето освобождение, но по мое скромно мнение това, което е било като борба за църковна независимост е Голямата, Важната и Съществената първа стъпка, а събитията са се развивали именно тук, около Златния рог 😉)
История на църквата
В средата на XIXвек, със специално разрешение на султан Абдулмеджит (ферман от 17.10.1849г. за собствен молитвен дом на българите), в подарения от Стефан Богориди голям двор с три постройки, българите си направили дървена църква. Тържествено осветена на 9.10.1849 г. тя става люлка на българското духовно Възраждане. Естествено е наречена св. Стефан на покровителя на основния дарител. Но дървената църква изгаря и през април 1892г. се поставят основите на новата, конструирана от арменски архитект Ховсен Азнавур и изпълнена от австрийската фирма „Рудолф фон Вагнер“. Поради някои особености на терена, църквата е от сглобяеми чугунени плочи с общо тегло над 500т. Докарана е с кораб от Виена, по р.Дунав, през Черно море и Босфора. Частите са сглобени за един месец, 6 години след първата копка. Новата църквата „св.Стефан“ е осветена от екзарх Йосиф на 8 септември 1898г.
Желязната църква
В Истанбулския квартал „Фенер“, на брега на Златния рог се издига желязната църква св. Стефан. Има красива украса на фасадата, която се вижда от далече. Нарича се „Желязната църква“ защото цялата и конструкция е излята от чугун.
Желязната конструкция е с дължина 30м широчина 20 метра и се издига 40 м. камбанария. Олтарът е обърнат към златния рог, в посока север-изток. Шестте бронзови камбани са излети в руския град Ярослав и две от тях са запазени и до днес. Иконостасът, първоначално пристигнал с желязната конструкция по католически канон, е променен и изработен в Москва по православен стил.
Културното и историческа богатство
Цариградските българи (макар и малобройни) казват, че не е важна числеността, а богатството на културно историческото наследство. И те са горди пазители на това наследство днес. Ще използвам изтърканата фраза, която тук обаче страшно пасва: Днес българските паметниците в Истанбул са призвани да се превърнат в мост между минало, настояще и бъдеще. И аз лично мисля, че едно смислено нещо е направено между Република Турция (в лицето на тяхното министерство на културата) и Министерството на културата на България, като се подписва Програма за сътрудничество в областта на опазване на културно-историческото наследство. Централно място в тази програма е отделено на най-значимите паметници на българското Възраждане в Истанбул и някои съответни турски паметници и джамии в България. Тук това са сградата на Метоха и желязната църква св. Стефан.
Реконструкция
Главен архитект по реставрацията на историческия храм е г-жа Фикрие Булумназ (аз лично мисля че тази жена си е свършила много добре работата и е отдала доста часове личен труд на обекта)
Метохът, построен 1851г. към църквата е имал помощни функции. Служел е за подслон на пътуващи поклонници, после се превръща в сборно място за занаятчии, търговци, първенци, вестникари, свещеници, учители. Бил е и редакция, и печатница, и семинария. Днес е паметник на културата и се стопанисва от Фондацията на православната църква на Българската екзархия. През 2016г. след ремонтирането му се организира музейна експозиция и библиотека. Тук се съхраняват документи от църковното-национално движение за създаване на Българската екзархия. Историческата документация и снимки са представени в пет тематични кръга на три езика: български, турски и английски.
С чувство на национална гордост мога да кажа, че в сърцето на многомилионния Истанбул, в един от най-старите и туристически квартали Фенер, има място, което разказва за българската история, за големите възрожденски дейци. Тук са погребани Иларон Макареополски, Аксентий и Мелетий Велешки и Паисий Пловдивски – все ярки деятели движението на църковна независимост.
Как да стигнете до там
Balat Mahallesi, Mürselpaşa Cd. No:10, 34087 Fatih/Şişli/İstanbul, Turkey
Ако не сте с организирана екскурзия, може да стигнете до тук по няколко начина: пеша, с такси, с публичен транспорт. Малко сложно се получава, ако не знаете как да си купите карта за градския транспорт от автоматите – първото съобщение може да е на английски или какъвто език си изберете, но следващите естествено си продължават на турски 😉) Е можете и да си вземете еднократни билети, но все пак са доста по скъпи. Отправната точка трябва да ви е прочутия мост Галата. До него има трамвай и всякакъв градски транспорт ( включително и воден). От там може да хванете автобус за 4 спирки и се озовавате на 2 мин от църквата😉) Ако решите да се разхождате около Златния рог, ще ви отнеме около 15 мин, но поне в момента гледката не е много атрактивна т.к. се строи метро (или трамвай) точно до водата и не е достъпна бреговата алея.
Моето посещение
Влизайки в църковният двор ме обгърна атмосфера на спокойствие и красота, въпреки наличието на доста хора – главно туристи и то не само българи. Дворчето е много чисто и добре оформено, тук са паметника на княз Стефан Богориди, чешма в много интересна форма дарена от Пловдивски комитет за възстановяване на реликвите в Цариград и няколко гроба на видни възрожденци и църковни деятели.
Едно момче от поддръжката на св. Стефан, с българско потекло, ни каза, че както някогашните възрожденци са жертвали време и средства за да отидат до Йерусалим, за да укрепят своята християнска вяра, така днес ние можем да обновим нашия интерес към националното минало и към делото на Българската екзархия в Цариград, към дейците на Възрожденската епоха, извършили истински духовен подвиг в най – смутните времена за България. Също ни разказа, че църквата обявена за най- красивата църква на територията на Турция.
Много ни хареса това момче, е трудно говореше български все повтаряше, че разбира и ще се научи да го говори. Посочи ни уникалната икона Богородица с Кирил и Методи, която не може да се види никъде другаде 😉 И докато си говорехме, времето има свойството да тече и църквата трябваше да затваря. Работното време е от 9:00 до 17:00 и има действащи църковни церемонии в неделя и на празници. Доста украинци и други православни се възползват да провеждат там кръщения и обреди.
