Ефес – знаете ли, че … ?
Любопитството ми
се изостри, когато разбрах, че разкопки от 1990г. на хълма Аясуллук дават основание да се смята, че името Ефес произлиза от Апаса, а тя е столица на кралство Арзава. Градът е бил разположен тук до 560г.пр.н.е., когато е нападнат от лидийския крал Крез. След това е построен отново в подножието на хълма над храма на Артемида.
През 1992г се намират артефакти с 2 хиляди години по-стари от Апаса- датират се от 5000г.пр.н.е. ножове и остриета изработени от обсидиан. После река Мендерес (Меандър) напълнила залива и го превръща в мочурище, като го отдалечава от морето.
За любознателните да кажа, че думата меандър на река произлиза именно от тази река и означава – извивка на речното корито във форма на подкова, но е стилизиран в геометричен орнамент, във вид на линии, пречупващи се под прав ъгъл, и обикновено многократно повтарящи се в ред.
Една от многото истории написани от Херодот
Естествено има интересна история написана от Херодот за произхода и създаването на града, но на нея сега няма да обърна нужното внимание. Само ще отбележа, че има оракул, предсказание, риба и глиган. Други древни писатели пишат, че Ефес е основан от Амазонките.
Има интересни истории много, но мен ме впечатли как са направили конкурс за избор на най-добра статуя за храма на Артемида и всеки скулптор гласувал на първо място за собствената си скулптура, а на второ място за тази на Поликлет и в края на краищата Поликлет спечелил.
Тук е било царството на скулптурите и е имало в изобилие за всеки храм, богата къща или по главните улици. Малко е жалко, че сега доста от оригиналните скулптури са по музеите в Европа и света, а не на мястото си ;-(
Градът естествено е бил завладяван и побеждаван. Един от най-известните победители, завладял града е Крез. Като победител цар Крез, съдействал за построяването на нов храм на Артемида. Но и победителите не са за винаги – цар Крез попада в плен на персииците.
Добре, че се ражда Александър Македонски (нашето братско македонско момче), че да разгроми Персите и да ги прогони от Гърция и Тракия. Така Александър Македонски идва и в Ефес и обявява свободата на града. И той също финансира възстановяването на храма на Артемида подпален от лудия Херострат. И тук много интересен диспут се поражда, защото жителите на Ефес виждали в Александър Велики бог и смятали за неудобно бог да строи храм на друг бог.
Римските времена
През 133г.пр.н.е. градът влиза в състава на Римската империя. Градът достига своята най-висока точка на развитие по време на император Августин, превръща се в един от най- важните градове и седалище на проконсула на провинция Азия. Доста от възстановените от археологическите разкопки обекти са именно от този период – Търговската агора, Вратата на Мазеус и Митхриатес, Базиликата, Храмът на Аугустин и други.
И така до 262г.пр.н.е готите нападат Ефес. Храмът на Артемида е опустошен и разграбен. Градът се опитва да се възстанови след нападението на готите, но не успява да достигне доскорошният си разкош и една от причините е че пристанището е затлачено. Днес морето е на около 6 км. …
Градът има и християнска история за църквата св. Йоан и Ефеския вселенски събор през 431 г, които след три месечни безрезултатни заседания е бил разпуснат. Следват тежки времена за Ефес и през 10 век получава името Хагиос Теологос и малко след това турците променят името на Аясулук.
Малка, бърза разходка
Но стига история, тя тук струи от всеки камък – така, че нека се разходим малко по запазените улици на този град. Още след входа на сегашния археологически комплекс се виждат останки и реставрации на Агората. Тук са били извършвани всички търговски дейности и може да се определи и като център за управление на страната. Трябва малко въображение, за да си представим величието на тази важна Агора.
Сега тук има множество колони, очертаващи формата и даващи представа за размера – но много от тях са изкуствено слепени или изляти само за да се придобие представа. До нея има съоръжение наподобяващо каменен театър това е Одеон – малкият театър.
Мястото, където заседават в определени дни двата управляващи народни съвети. Единият е съставен от граждани на град Ефес, а втория наречен буле е от 300 души и има решаваща роля.
От тук тръгваме по каменна улица от широки камъни и минаваме покрай Пританеон, където е горял вечен огън в чест на богинята на домашното огнище Хестия. Статуите на Артемида са намерени при разкопките именно тук – сега са в музея.
Стигаме до храмът на площада на Домициан – тук е разположен паметника на Мемнос, внук на Сула. От двете страни има релефи облечени в тоги, които всъщност са образите на папа Кай и Сула. На две крачки е барелефът на летящата Нике, държаща лавров венец в едната ръка и клон с фурма в другата. От тук почва алеята на куретите, тя стига чак до библиотеката на Целз.
Пак за любознателните: Курети е так наречено съсловие от монаси първо 6 а после 9 монаси всяка година извървявали пътя до Ортигия – родното място на Артемида и да пресъздадат великото раждане на богинята.
Между колоните по алеята са разположени паметници и бюстове на личности допринесли за развитието на града. Голяма чест е било да си сложиш статуята на тази алея, но може да смениш и само главата ….
Малко по-надолу е баня Сколастука – абе личи си, че тия работи със СПА-то римляните много добре са ги разбирали. Сградата има огромна съблекалня, топло помещение, студено помещение с басейн за охлаждане след парната баня …. Банята се е отоплявала с пещ и проводи между тухлите за топлия въздух, които циркулирал в стените. В стените също е имало прокарани циментови тръби със същото предназначение. Банята е била посещавана и от бедни и от богати, просто някои прекарвали повече време в личен басейн.
И тук е една от най- известните забележителности ЛАТРИНА или иначе казано обществената тоалетна. Това е било култово място за обмяна на новините в града и дори са си записвали часове хората. Освен това е била смесена, унисекс, за да върви процеса гладко в центъра е имало оркестър.
Точно срещу най-общественото място в града са били разположени и най – богатите къщи. “Къщите на склона” са били на богаташи, на южен склон и само малка част от тях сега са изследвани и все още тук има археологически разкопки. Къщите са били доста обширни със забележителните римски мозайки и впечатлителни дори за днешните възможности за разкош. Големината на доста от тях е около 1000 кв.м., отоплението им се реализира чрез движение на топъл въздух в стените къщите, а канализацията си е показателна и за топла, и за студена вода и много други екстри …
Най-забележителната сграда, емблемата на Ефес е станала “Библиотеката на Целз”. С нея завършва алеята на куретите и има малък площад, от които започва Мраморната улица. На фасадата са били статуи на четирите добродетели Епистоме – знание, Арете – справедливост, Енония – хуманност и София – мъдрост. Тук е била и скулптурата на Целз, но сега вече оригиналът е във Виена. Фасадата е реставрирана по проект на австрийци и финансирана от Калингер Прскавец. Разказаха ни за тайни тунели водещи от библиотеката към градския публичен дом и други пикантни истории, но както се казва всеки има човешки и физиологични нужди ;-))
Тръгваме по мраморната улица, която и досега е цялата с бял мрамор. Тук има запазено нарисувано сърце пронизано с лък и отпечатък на стъпка, което се смята за най-древната реклама, за най- древната професия ;-)) Около тази широка и бяла улица са били търговски сгради и води до големия театър. Амфитеатърът се е смятал за един от най-големите – около 25000 места, построен е 1ви век и разрушен след земетресение през 262г. , но естествената акустика на мястото е спомогнала за възстановяването му. Днешно време е напълно използваем със завидна акустика и още впечатлява с размерите си. Провеждат се интересни концерти тук и миналата година дори Стинг е пял ( и аз го слушах миналата година, но по скромно в София).
От тук се тръгва по Пристанищната улица, където се минава покрай театрална гимназия, стадион и се достига прословутият храм на Артемида (в момента белязан от издигаща се една колона, висока 14м., поставена през 1973 г. да отбелязва мястото). Статуята на Артемида Ефеска се намира в салона на Артемида в музея на Ефес. Тя е една от най- големите ценности, само за детайлите по нея мога да напиша минимум още една такава статия…
Кратката разходка, се оказа по дълга от очакваното и ако искате да разгледате този град с подробности и да му отделите нужното внимание са нужни поне три дни (по мое скромно мнение).
