Колко ли пък да е хубаво на остров Бали?
Е хубаво е! Уверих се в това 😉) Пожелавам на всеки четящ да се увери сам.
Много се говори, че пътуването до Бали е в мечтите на всички и всеки стигнал до там се чувства на седмото небе (или по точно на седмата земя) . За мен не е било никога бленувана мечта, а решението за пътуването до там беше почти спонтанно. Но по мое скромно мнение си заслужаваше.
Разказах Ви за невероятните природни красоти на планините и джунглата в Бали, за сърцето на културата и изкуството – град Убут, оризовите тераси и маймуните и слончетата и е време вече да се отдадем на блаженството на балийските плажове. О, май забравих за фермите за кафе Kopi Luwak, но подробности за него – в следващата статия за индонезийските и малайзииските деликатеси
Морският бряг и океанският (даже)
Имахме късмет да се настаним на едно прекрасно място, малко европеизирано, но идеално за почивка в прословутия NusaDua. Комплекс с къщички с огромни дървени врати с балийски орнаменти, с огромна зелена поляна и естествено собствен храм, на една крачка от Индийския океан. Плажът, покрит с любимия ситен, жълт пясък, с няколко романтични дървени къщички, беше почти без хора. Много любопитно беше да видим осезателната разлика в плажната ивица дължаща се на приливите и отливите. Пристигнахме в късния след обяд и веднага искахме да се топне в океана. Отиваме на плажа, а там първо, че няма хора и някак си стой неестествено – след няколкото метра суха пясъчна ивица имаше около 70 – 100м. странна мокра ивица с водорасли и животинки, които по принцип трябва да са на морското дъно. И изведнъж загряхме, че водата се е оттеглила – плаж има, вода няма…. На следващата сутрин закусваме в ресторанта до плажа и водата си беше там. Приливите и отливите променят денивелацията на водата на този бряг с около 2,8м през август и то незакономерно сутрин и вечер. Това го видяхме в месечната справка за нивото на водата налепена на доста места по входовете към плажа.
Второто ми голямо изумление бяха безбройните хвърчила в небето. Хвърчилата бяха толко цветни и разнообразни и много. Обясниха ни, че по принцип балийците обичат да се занимават с хвърчила, но точно в тази седмица е фестивала на хвърчилата и всеки местен пуска хвърчило и се стреми да е най-шарено и оригинално. И не само го пуска и издига, а някак си го закрепва и с дни се вее из небето… много красиво и романтично ми се видя.
Но още по-романтични са вечерите на плажа. Нали остров Бали е най- посещаван от младоженци и влюбени двойки. Индустрията тук не спи. На плажа има специално изградени места за романтични вечери, всяка една уважаваща себе си агенция или плажен комплекс задължително имат в набора си от услуги, не само хиляди видове СПА терапии, но и романтична вечеря на морския бряг. Запалени факли, балдахини, дискретно обслужване от усмихнати балийци и едно незабравимо романтично изживяване.
Естествено не се задоволихме само с този прекрасен плаж, защото пусто любопитство, все те ръчка и не ти дава мира. Наоколо е пълно с интересни неща и не се знае дали ще имаш възможности да дойдеш пак да ги видиш. Та хванахме пак такси, което си е емоция само по себе си, и след 15 мин пазарене се запътихме към прословутата Kuta. Ние го оприличихме на нашия Слънчев бряг – дълга плажна ивица с всевъзможни заведения за хранене и забавления и хотелчета от всякакъв калибър. Хора от всички краища на света са плъзнали навсякъде в този хаос и единственото, което го откроява са декора от храмове и божества 😉. Тук се предлагат всякакъв вид забавления и атракции – водни и земни и си е един голям развлекателен център. Абе с две думи за млади и динамични хора с интереси към екстремното, публичното и забавното. Ние май си бяхме добре в тихия и спокоен комплекс. В Kuta видях истински сърфисти в действие, спускащи се по големите вълни – точно като по филмите… гледката е зашеметяваща. Ние, като не толкова изявени спортни натури, решихме да пием по бира в Hard Rock Café – също си заслужава ♥
Божества, демони и храмове - навсякъде около теб
Как ли би изглеждал този очарователен остров без храмовете и будистките вярвания и божества? Вероятно скучно и стандартно 😉) Както разбрахте от досегашния ми разказ, навсякъде може да видиш малки и големи храмове, във всяка обществена или частна сграда задължително си има място за божество. Но все пак има няколко големи и важни храма с особена популярност и почит. Ние успяхме да видим ТаханЛог – прекрасния почти морски храм. Тук може да се снимат прекрасни залези, ако имаш търпение да ги изчакаш в блъсканицата с народ от целия свят към когото се добавят индонезийските търговци на хиляди джиндурийки. Незнам защо, но комерсиализацията на това място хич не ми допадна. Освен това всичко около и на територията на храма беше в ремонт и не само това. Просто беше едно от най-мръсните и нехигиенични места. Това някак си ми загуби интереса за снимане на залез и даже побързахме да си тръгнем доста по-рано от предвиденото.
Танци и театър на остров Бали
Човек израсъл в Европа сред нравите и обичайте на белите хора, ще се учуди и удиви на странните движения и звукоизвличане в балийския театър. Дори разказваните истории, са доста различни по сюжет и разбирания от вечните човешки теми за любов, добро и зло, семейство и оцеляване. Успях да гледам две представления – едното с прекрасно изтанцувани две истории за първа среща и влюбване на млади балийки и другото с доста странна за мен древна приказка изиграна с танци, но като театрално представление. Да, има добро и зло, има странни изблици на любов, но като цяло аз не разбрах добре изводите от някак недовършените за моите разбирания сюжети. Но може би точно това е очарованието на пътуването – да срещнеш друга представа за красиво, добро и зло. Да се увериш с очите си, с ушите си, със всичките с сетива, колко различни и богати на сюжети са човешките фантазии и преживявания.
Все пак е важно да отбележим, че тук театъра не е това понятие на което ние сме свикнали. Балийския театър е по-скоро религиозно представление или ритуал. Местните театри, не са насочени към туристи и представленията се изпълняват при религиозни празници и представляват определени ритуали. Интересното е, че в класическия местен театър, наличието на зрители няма никакво значение, точно защото те са церемонии за боговете и демоните, за да цари хармония на острова и в света.
В канала ми в YouTube съм заснела няколко интересни момента и по любопитните могат да видят и чуят странното преживяване.
