8 градуса на юг от екватора
Остров Бали
8 градуса южно от екватора
Балииско божество
Остров Бали – екзотична смесица от джунгла в планините, вулкани- пак там, море, океан и всичко това на 8 градуса южно от Екватора. Един от 17 000 индонезийски острова с уникална автентичност, смесена с глобализиращия се свят. Известен е като островът на хилядата храма, което за мен беше доста стряскащо, защото храмовете са посветени на специфичния балииски индуизъм, със страховити божества, издялани от дърво или камък в причудливи форми. Населението на остров Бали наброява близо 3 милиона души, 93% от които са хинди, но за разлика от Индия тук кравата не е свещено животно.
Когато се подготвяхме за пътуването, имаше доста спорове къде да отседнем, дали до морския бряг или някъде в планинските джунгли. И както винаги стигнахме до компромисно решение да видим по равно и двете ;-))
Джунглата
Пристигнахме привечер и забелязвахме, че тук се стъмва изведнъж, има няма за 5 мин нищо не виждаш 😉 Но пък като се стъмни какви огромни звезди има, сякаш от небето се изсипва звездна светлина и мечтания за далечни светове, планети и галактики. От летището хванахме такси, което за около два часа ни закара в един изолиран комплекс в планината Агунг, близо до град Убуд, в сърцето на джунглата. Цялото пътуване от Денпасар до Убуд беше доста напрегнато за мен, макар че дружелюбно си говорихме с шофьора. Просто пътя е като нашите нормални двулентови пътища, но тук движението е обратно и колкото са леките коли, двойно повече са скутерите и моторчетата на същото платно. Пространство между градове и села не видяхме – от едното влизаш в другото, а тук там, според мен и на центъра на населеното място, може да видиш оризище. Храмове със странните божества (страшилища според мен) стърчат буквално на всяка крачка. Първо си мислех, че са крайпътни магазини за атрибути за храмове, но после питах шофьора и той ми разясни, как всички са вярващи и във всяка къща има специално място за храм по съответните изисквания за съответното божество, което си е избрало семейството. Няма значение колко си беден, първо трябва да си осигуриш храма. Ако съвсем нямаш пари да си купиш, си дялкаш от дърво … ако има по – висок статут в обществото, то храма ти е по мащабен, каменен и цветен и т.н.
Та за джунглата щях да Ви разказвам, но първо като слизайки от колата в доста богата зеленина пак ми се появиха от тъмното тези божества. Така, че първо трябваше да си преодолявам страха и учудването, после да се огледам какво има около мен. Рецепцията на хотела беше невероятна смесица от арт пространство, молитвен храм или павилион на открито. Буквално в тунел от зеленина (вече осветена от най- разнообразни лампички) стигнахме до вилата с басейн, който създава илюзорната представа, че свършва в нищото, насред хълмистата джунгла. Посрещането си беше по балийски – окичват те с гердан от ухаещи франджипани и по пода и на леглото естествено има листа от рози ….. На сутринта се пробуждаш облян от светлината на слънцето и невероятно живописно зелено.
Убуд - артистичен, културен и исторически център на острова
Нашата цел беше да видим градчето и локализираната в него Гора на маймуните (Monkey forest). Учудих се, защо пред всяка врата и на вилите, и на рецепцията, и на ресторанта има бананови листа с ориз, цветенце и димяща ароматна пръчица? Това се оказа част от ежедневните ритуали за поднасяне на дарове на богове и демони. По традиция се прави по пет пъти на ден и навсякъде може да се видят такива подносчета – на улицата, пред магазините, пред домовете, в колите …
Самият град, на мен лично не ми заприлича на град – къщички, по-малки и по–големки, не повече от двуетажни, всяка с храм с тези странните божества. Може би се характеризира за град с наличието на голям пазар – даже на него е сниман част от филма „ Яж, моли се и обичай“. Илюзорно си представях, че мога да срещна някак Хавиер Бардем и аз – ама не би. Разходихме се от паркинга в центъра до крайната ни цел – Мънки Форест и видяхме много интересни и нови за нас гледки. В реставрация беше един от древните символи на боговете храма за церемонии в центъра на Убуд – Pura Desa. Пред няколко търговски обекта преди да отворят, облечени в балийски премени, жени правеха процедурата по палене на ароматни пръчици на банановите подносчетата с ориз и т.н. След пазара на всяка крачка има галерии, спа-масажи, всякакви сувенирчета и тук там нещо друго.
Да се забавляваш с … маймуни
Стигнахме до крайната цел – маймунската гора, което се оказа много весело и колоритно място. Маймуните там са съвсем в свободен режим и си имат всичко, даже два храма. Ние се заредихме с малки бананчета и инструкции. Най-интересно в инструкциите ми беше: да не гледаме маймуните в очите. Аз нещо много се впечатлих от това и все в очите ги гледах – направо си е страшно. И при маймуните, както при хората, има всякакви: закачливи, весели, гладни, страхливи, нахални, малки и големи 😉) Аз едвам опазих фотоапарата, а бананите заминаха безславно още на 5тата минута, след нападение над съпруга ми няколко маймунчета нахално му ги отнеха, обелиха си ги и си ги изядоха с кеф.
Пазарът и пазаренето
Много обичам пазарите, за разлика от пазаренето. Но уви тук е жизнено необходимо. Първо паричната единица е индонезийска рупия и съотношението е 1 евро= 15 877,96 IDR (петнадесет хиляди осемстотин седемдесет и седем индонезийски рупии). Повярвайте като не е написано е страшно объркващо… Примерно една луксозна вечеря с много екстри за двама може да е около 65 евра, което прави стряскащият един милион рупии 😉) Та по принцип балийците като те видят бял ( а ти някак няма как да го скриеш) те мислят за бог, и то бог с пари, и ти казват цена колкото си искат по 3. И тук трябва да се почва един пазарлък …. Дето аз не го мога, затова и не пазарувах. Добре, че не бях сама…..
Да си на .. слон
На следващият ден рано сутринта тръгнахме към Elephant Safari Park. Успяхме да гледаме сутрешния тоалет тези огромни, но добродушни животни. Декларацията на ръководството на парка е, че стриктно се спазват петте свободи за хуманно отношение към животните – те са нахранени, обгрижени, не им се причинява болка и дискомфорт, лекуват се, ако е необходимо и им се осигурява достатъчно пространство. Призивът е да опознаем как всеки слон има индивидуалност, да поиграем с малките слончета, да научим повече за тях от музейната експозиция и да прекараме времето си споделено с природата и тези мили и огромни животни. Паркът съществува от 20 години и всички слонове са спасени и докарани от Суматра, като внимателно е избран най-подходящия терен за разположението на парка. Имат поддръжката на WWF и National Geographic. Освен, че гледахме как се къпят сутрин слоновете, се разходихме на гърба на един из джунглата – е около 30 минути. Гарантирам, че за него бяхме като перца, не сме му причинили никакъв дискомфорт. После гледахме представлението на малките слончета, учещи се да рисуват, броят, играят футбол и какви ли не други веселби – абе малко като в цирка ама без купол. Най – весело беше когато позирахме с малките слончета за снимки, а те ни прегръщаха с хобот или ни потупваха по главата и накрая ни сложиха цветен венец на двамата- все пак сме на острова на сватбените пътешествия. Беше весело, любвеобилно и много, много смях и положителни емоции.
От толко забавления в джунглата и животинките почти не ни остана време да се любуваме на басейна, но все пак направихме едно топване преди да се стъмни….
А за морския бряг, храмовете, балийския театър и танци, вълшебните изгреви и залези ще разберете при следващата ни среща 😉
