Венеция – един от най-романтичните градове в Италия
Името говори само – Венеция – един от най-романтичните градове в Италия, та дори и в Европа. Основан през V век и разполагащ се на над 118 малки острова, Венеция се превръща в една от основните морски сили през X век. Целият град е изключително архитектурно произведение, в което дори и най-малките здания съдържат част от работата на някои световно известни творци като Тициан, Тинторето, Веронезе и др. Ето как ние го споделихме с деца
Да, точно така – с деца на по 5 години (почти).
През февруари беше доста хладно навън и обедните почивки, не са това, което са през лятото – фрапенце, сладолед, диня с колеги и други летни преживявания. Особено пък ако си хоум офис – освен да следиш цените на самолетните билети, аз не виждам какво друго можеш да правиш в обедните и следобедни почивки, релаксирайки от форкасти, куотър енд активности и др. забавни неща (финансистите ще ме разберат).
И така както си пиех горещия шоколад в следобедната почивка в един студен февруарски ден си казах, че през март никак няма да е лошо да направим едно пътуване до Италия. Детето не е ходило там изобщо, така че защо не … Видях, че до Венеция полетите са на доооста приемливи цени и остана въпроса с кого да споделим това пътуване, освен с детето и баща му, разбира се 🙂
Нашите кумове, които също имат детенце на 5 години все пак като кумове нямаше как да ни откажат и набързо взехме 6 билета за средата на март – отиване и връщане до Венеция. До тук добре, има много време (един месец :D) до пътуването – все ще направим план какво да посетим, а и къде да отседнем. Имахме 3 нощувки във Венеция и решихме да наемем апартамент с две, а той се оказа и с три спални в един от кварталите, който е на пешеходно разстояние от Piazzale Roma – Santa Croce. Последствие разбрахме, че и до другите забележителности също е на пешеходно разстояние.
Месец март
За щастие полетът закъсня съвсем малко и около 9 вечерта бяхме кацнали на летището в Тревизо. От там на гърба на летището има автобусчета, които за около 40 минути могат да те заведат до Венеция. Ние си взехме двупосочни билети, хем излиза по-евтино, хем на връщане не се редиш да си купуваш отново билет. Автобусчето беше доста чисто и децата геройски издържаха с минимални мрънкания и трансферa до Piazzale Roma.
От там за 15 минути пеша стигнахме до апартаментчето, то направо си е цял апартамент, който бяхме наели за 3 нощувки. Отпред ни чакаше жена, с която имахме уговорка, да ни настани и да платим съответно престоя. Като минус мога да отбележа, че само в брой можеше да й платим, но тя ни беше предупредила, така че нямаше много какво да направим. Беше изключително любезна и мила, отговори на всичките ни въпроси и изтърпя тези на децата 😀 Пропуснах да отбележа, че по пътя дръжката на куфара ни се счупи и добре че все пак сме с мъже и то силни на път 😀 Аз лично исках отдавна да го сменя (куфара де, не мъжа) и го приех като знак, че е редно да си купя нов. Също, по пътя спряхме в една отворена пицария (силно казано), но магазинче, в което продават пица на парче и взехме последните 6 парчета.
Настанихме се в апартамента, изядохме по една пица, убих 2-3 комара в банята, докато се освежавах и уморени легнахме да спим. Реално престоят ни във Венеция започна на втория ден, тъй като първия премина в път, а преди това в стягане на багаж. Знаете с деца е доста по-сложно, да не забравиш лекарства, играчки, някой бонбон и близалка, все забавни неща.
Сутрин във Венеция
Сутринта се събудихме отпочинали и с нетърпение излязохме до кварталното кафене – а там на всеки ъгъл има такова, можете да си представите, уютно, приятно с уникален кафе аромат и топли кроасанчета – истинска сбъдната мечта. Няма да ви занимавам с претенциите на децата – единият не иска топла пица, другият не обича маслини, състезаваха се кой колко ще изяде, кой на кой стол ще седне, кой ще се глези повече…… изобщо все приятни неща за рано сутрин. Но каквото и да кажат децата само като си помислих къде сме и каква красота има около нас си казвах, че и това ще мине 😀
Транспорт
Във Венеция както може би знаете няма сухопътен транспорт, а водни автобусчета – вапорети, които бяха изключително интересни за децата. Един съвет – ако ходите като нас през март си вземете малко по-дебели дрехи и шапки за децата. Така успяхме приятно да си изкараме, без някой да настине. Можеш да си вземеш карта за определен брой пътувания, за да не плащаш на всяко пътуване.
Ние направихме така и според програмата за деня използвахме т.нар. градски транспорт. Същото важи и за забележителностите – има пакет, който включва огромен брой музеи и забележителности, които можете да посетите.
Градът сам по себе си е забележителност – наричан още „град на водата“, „град на мостовете“ и „кралицата на Адриатика“, Венеция мигновено и завинаги ни плени. Най-добре можете да усетите духа на Венеция, докато вървите – да преминете през малките мостчета, малките кафенета, пазарчета и да се полюбувате на водата – във Венеция има 180 канала и 450 моста. Това звучи нереално дори, но наистина, разхождайки се на където и да се обърнете има мостче. През тези три дни, в които бяхме в магичната Венеция, успяхме да посетим няколко емблематични забележителности.
Забележителности и музеи
Разбира се, Канале Гранде – това е най-големият канал във Венеция, който пресича централната й част – от Санта Лучия до Сан Марко. Той от своя страна се пресича с 4 моста, като ние успяхме отблизо да посетим Риалто – наистина впечатляващ.
Друга емблематична забележителност, която посетихме беше Дворецът на дожите – в миналото това е било резиденцията на дожите – две от фасадите му гледат към Венецианската лагуна и площада Сан Марко. Няма как са пропуснете да се разходите по площада, дори и да вали. Ние успяхме по залез слънце да се качим на часовниковата кула Сан Марко – казват, че тогава гледката към Адриатика е най-красива. Не са далеч от истината – поглеждайки отгоре очите ти потъват в безкрайната шир на Венеция и Адриатика.
За щастие от четирите дни, в които бяхме във Венеция само няколко часа от единия ден преваля, но ние използвахме това време, за да обиколим повече музеи. Ето и някои от тях:
Музей на стъклото
Този музей е истинска наслада за очите. Разположен на остров (Мурано), до който се стига отново с обществения транспорт, вътре можеш да видиш уникални форми и елементи, сътворени от стъкло. Там ще намерите и популярното венецианско стъкло мурано. За да стигнете до музея, хванете вапорето номер 41 или 42, вашата спирка е Музей Мурано.
Природонаучният музей
Намираща се във Фонтего деи Турчи, на Канале Гранде, тази важна научна институция е домакин на разнообразие от колекции и голяма библиотека. Нейната мисия включва изследвания и мониторинг на Венецианската лагуна и нейнатa фауна. Децата бяха супер впечатлени от цялата обстановка.
Музеят на Дантелата
Остров Бурано – Изложбата на първия етаж на музея документира изкуството на дантелата във Венеция от 16-ти до 20-ти век с над двеста редки и ценни примера. Уникални шедьоври, сътворени от Дантела – отново до там може да стигнете с вапорето.
Музеят Палацо Мочениго
Дворецът е голяма сграда в готически стил. Той е възстановен в началото на 17-ти век. През този период е бил резиденция на Сан Стае, клон на семейството Мончениго, една от най-важните венециански фамилии. Седем от членовете на семейството са били дожи във Венеция. В музея се помещават тъкани и облекла от минали епохи. През 2013 г. музеят е изцяло реновиран и разширен, като е добавено ново крило, посветено на
парфюмите.
Също в една от вечерите успяхме по женски да отскочим и да се насладим на 4 seasons на Вивалди в уникалната сграда на операта. Беше наслада за сетивата.
В последния ни ден от престоя полетът ни беше късно вечерта, така че използвахме времето пълноценно, като посетихме остров Бурано, както ви разказах за музеят на дантелата и да хапнем отново от вкусния сладолед. Няма как да не го спомена – навсякъде, буквално на всеки ъгъл се продава Gelato – уникално вкусен и покрай децата и ние похапнахме доста от него. За аперол няма да ви говоря, също уникално вкусен, пиците и пастата – знаете са запазената марка на италианците.
На връщане полетът ни закъсня с един час и към един през нощта живи и здрави пристигнахме в България, взехме си колата и право вкъщи
Пътуването с деца е абсолютно възможно, те самите бяха много впечатлени и отново искат да се върнат там. А ние, мисля, също
