ГърчописиПланиниПътеписи

Аконкагуа Част 5: Изводите

Изводите не съм ги подредил по важност, но те всички са  важни в една или друга степен.

  1. Редуциране на багажа – това май ми е глобален личен проблем – винаги вземам повече отколкото реално ми трябва (уж за всеки случай), но трябва предварително много точно да се сметне кое кога ще го обличаш и колко пъти, и в крайна сметка няма нищо лошо, ако някой полар или панталон стане мръсен или започнеш да миришеш от мръсотия – просто знай че и с останалите е същото и от един момен нататък на никого не му пука. Все пак не сме тръгнали на ревю в Париж. За статистиката – на другите багажът беше 17-18 кг, моят беше 22 кг.
  2. Да се пие вода по схемата литри = височина/1000. ЗАДЪЛЖИТЕЛНО !!! Колкото и да не ти се пие или да не ти е приятно, макар да знаеш, че ще ставаш до тоалетна – количеството вода е MUST! Като се стане сутринта на Summit day, веднага да се започне с пиене на вода и преди да се тръгне да са изпити минимум 2 литра, по-добре 3+.
  3. Да се носят няколко флакона с разтворими таблетки електролити – могат да се сметнат на база (дни*литри)/таблетки). За Аконкагуа – тотал 52 литра вода = 52 таблетки разтворими електролити. Тъй като водата от сняг няма никакви минерали, а и е много гадна на вкус тези таблетки са задължителни!
  4. Към Лекарствата (всички лекарства се носят с идеята да не се ползват), освен предвидените, задължително да има:
    • За гърло за смучене
    • Спрей за запушен нос
    • За настинка
    • Обезболяващи (в графа непредвидени, но задължителни) + допълнителни, които смекчават действието на обезболяващите върху язвата
  5. Начин да се пие вода бързо и лесно докато вървиш нагоре – Camel back в случая не върши работа, освен ако не е от военните с външна обвивка, защото иначе замръзва (и да се държи маркуча с накрайника вътре в якето). Възможно решение – Малък термос 0,5л, закрепен с карабинер пред тялото.
  6. Енергийни Гелове (не повече от 100 ккал/час + ВОДА)
  7. 2 флакона бустер (= 4 кафета), ако случайно ти се приспи
  8. Нокторезачка

Основният извод е, че при подобни експедиции трябва да се излезе от зоната на комфорт, но не само да се излезе, а и въобще да се забрави, че съществува такава.

Защо не успях да изкача върха (според мен):

  1. Недостатъчна хидратация (започвайки от Базов лагер нагоре) довела до загуба на сили и симптоми на височинна болест.
  2. Настинка + хрема (заради босото преминаване на ледената река);
  3. Малшанса да се спъна и да си усуча мускул или сухожилие (и аз не знам какво точно) до ребрата, което доведе до болки при дишане и кашляне.
  4. Лошо възстановяване след дневните преходи (след Базов лагер нагоре).
  5. Фактът, че почти всяка нощ трудно спях – причините са много и вече ги изброих.
  6. Може би (според гида, но не и според мен) недостатъчна физическа подготовка.
  7. Фактът, че тръгнахме с повече от половин час закъснение от Лагер 3.

Ами това е. ММ (Мисли Мъдро) какво правиш нататък.

Коментари

коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.