Кенийското ми сафари

Кения – кратки факти

• Население: ~55 млн. души
• Столица: Найроби
• География: Източна Африка, екваториална зона; савани, планини, езера и Индийски океан, съседни държави са Танзания, Уганда, Южен Судан, Етиопия и Сомалия
• Основни източници на доход: земеделие (чай, кафе, цветя), туризъм, услуги
• Икономика: една от водещите икономики в Източна Африка
• Природно богатство: национални паркове, миграции на диви животни, биоразнообразие
• Парична единица – кенийски шилинга
• Езици – кенийците имат два официални езика, английски и суахили, като вторият се говори от 90% от населението

За мен Кения е интересна дестинация с много разнообразни пейзажи, които са несравними и впечатляващи по своему. Тук може да видиш динамиката на Саваната макар и кротка като пейзаж, спокойтвието на мангровите гори, прекрасните плажове по крайбрежието на Индийския океан и планините, както и големия разлом.

Моето пътешествие

1. От Найроби към Масай Мара – през Голямата рифтова долина (големия разлом) – Пътуването започва от Найроби с джип към резервата Масай Мара.
2. Обратно към Найроби през планината пак с джип
3. Вътрешен полет до Момбаса
4. Трансфер с бус до Диани Бийч
5. и обратно към Найроби

Пътуването от Найроби до Масай Мара

Стандартно кацнахме в Найроби с турските авиолинии след 7 часа полет от Истанбул. Летището не е нищо особено – даже бих казала скучно. Но тук започват да се вдига очакванията, веднага щом се качихме на джиповете и тръгнахме към един от най – титолованите национални паркове Масай Мара. Предупредиха ни, че пътя ще е дълъг (около 5 ч.) и ще минаваме по асфалт с различно качество, но сравнително нов, както и различни пейзажи от планински, минавайки през големия разлом (или Големата рифтова долина) и достигайки възловия град Нарок и от тама се отправяме към Саваната.

Маршрутът минава през Голямата рифтова долина – огромна геоложка структура, образувана от разместване на земната кора, простираща се от Близкия изток до Мозамбик. Две от неговите тектонски плочи — Сомалийската и Нубийската — бавно, но сигурно се отдалечават една от друга. А между тях зейва гигантска пукнатина, дълга 3000 километра — Източноафриканският рифт.

Тук релефът рязко се променя – стръмни склонове, езера и вулканични форми, които ясно показват „жива“ геология. Макар и в мараня успяхме да видим това чудо и да си представим за малко как след милиони години Африка ще се раздели по тази линия на сблъска на две тевтонски плочи.

Минаваме през последния голям град Нарог, който е с около 120000 населения предимно масай. Тук започва да се сменя терена и растителността, но най-вече ме учудват хората как се движат около пътя, с традиционните си масайки одежди и дебели якета и одеала, някои безразборно други със стада от странно кльощави африкански крави и кози.

Пътят започна да става асвалт с дупки или без асфалт и по това разбрахме, че наближаваме Масай Мара. Районът около резервата Масай Мара е роден дом на маасаите.

Обстановката и местните жители около Масай Мара

Местното население – Масаите

Районът около резервата Масай Мара е роден дом на масаите. Маасаите са номадски и пасторалистки народ от нилотски произход, населяващ избрани, но големи части от северна, централна и южна Кения

Традиционен начин на живот:

Маасайските общности са сред малкото племена, които са запазили и консервирали традициите си сравнително добре (макар аз много да не вярвам). Те продължават да живеят по полу-номадски начин, занимавайки се с отглеждане на добитък. Маасаите живеят в структури, известни като “маняти” – ниски жилища (колибки), направени от кал, крави и други изпражнения и дърво, с един вход и минимални странични прозорци. Тези къщички са строени от жените, които са съпруги на един мъж (всяка си строи за нея и децата си). Жените вършат повечето домакинска работа и помагат при доенето, докато мъжете-воини винаги защитават общността! При създаването на резерватите основния поминък на масайте е нарушен и те започват да съществуват в селища около природните паркове и чрез отдаване на земите им под наем за туризъм маасаите са гарантирани със стабилен месечен доход от сафари операторите. По някои статистики годишните плащания за наем възлизат на над 4.9 милиона долара, плюс допълнителни 46,200 долара от заетост като рейнджъри. Туристите могат да посещават маасайски села срещу такса от 25-50 долара на човек.

Саваната на Масай Мара – пейзажът, който диша

Саваната на Масай Мара не е просто равнина – тя е жив организъм. Просторът е отворен докъдето стига погледът, тревите се люлеят от вятъра, а хоризонтът е „начупен“ от разпръснати акации – много красиви самотници. Тези характерни дървета с плоски корони не са случайни – те са символ на африканската савана. Акацията оцелява при суша, дава сянка на животните и е част от хранителната верига – жирафи и антилопи често се хранят с листата ѝ, въпреки бодлите.

Тишината в саваната никога не е пълна. Винаги има движение, но част от него е някак задколисно – стадо зебри в далечината, самотен жираф, който крачи бавно, или хищник, който се слива с тревата.

Саваната на Масай Мара е характерна с: тревисти равнини със самотни разпръснати акации и огромно разнообразие от диви животни: лъвове, слонове, жирафи, зебри, антилопи, биволи

Препоръката беше да видим “Големите пет“ – срещи и липси

Масай Мара е дом на т.нар. Big Five (Големите пет):

1. Лъв
2. Слон
3. Бивол
4. Леопард
5. Носорог

По време на сафарито успях да видя лъвове, слонове и биволи.
Лъвиците – организирани, търпеливи и смъртоносно ефективни – показаха истинското лице на дивата природа в онази дълга и изтощителна битка с бика.

👉 Носорогът остана „невидимият“ от Големите пет.
Той е изключително рядък в Масай Мара заради бракониерството и строгата му охрана – срещата с него е въпрос на голям късмет.

Най-силният момент

Най-впечатляващото преживяване е реална сцена от дивата природа:
👉 четири лъвици нападат възрастен бик.
Битката продължава около 50 минути – тежка, изтощителна и показваща суровите закони на саваната. Това не е „филмова сцена“, а реалност, която остава дълбоко в съзнанието.

Обратно към Найроби и към Индийския океан

След сафари приключението:

1. Джип обратно до Найроби
2. Вътрешен полет до Момбаса
3. Трансфер с бус до Диани Бийч

Следва – 2ра част

Националната кухня е взривоопасна смесица от африканска, индийска и европейска. Взривоопасна, ако си позволяваш да ядеш както месните люто, но това го правят еденици. Имам много забележки по приготвянето на месо, нещо не е по нашите вкусове.

Коментари

коментари