Най-после — Връх Мусала

На тая Мусала се каня от две години,  и все нещо се случва…

Първо мислех да го направя за един ден с лифта – като обикновен турист, ама докато се наканя, ха днес, ха утре и затвориха лифта за профилактика. Казах си, добре, това е знак че не трябва да се избира лесния начин и ми дойде друга идея – да го направя от Боровец. Да, ама казах си – времето няма да ми стигне – качване 1600 м. и слизане 1600 м. – трябва да тръгна рано сутринта и да се върна още по-късно вечерта, ако въобще успея да се върна… и идеята се разви от самосебе си –  ще спя на някоя от хижите. Да, обаче и така не се получи – оказа се, че не само лифтът е в профилактика, ами и хижите не работят… та така, сезонът си мина и Мусала пропадна, което ме амбицира още повече, и реших – тогава пък ще направя зимна Мусала.

Снегът падна, подготвих зимните обувки, котките, обявих плановете си и от вкъщи казаха – „Сам не те пускаме“… Ама как така не ме пускате, аз да съм искал случайно разрешение, че то там хората се разминават като на Витошка…. Е да, ама като се запънаха всички – „сам няма да ходиш никъде“ и пак не се получи. Но аз се заинатих още повече – добре, щом не може сам, тогава аз ще си намеря с кого да отида.

И търсих, и намерих, ама пак проблеми – зимата трябвало с водач… вече здраво взех да се изнервям. Говорих с две фирми и си намерих планински водач. Уговорихме се, дата, заплащане – всичко точно. Моят приятел щеше да дойде от Хасково, с водача да се срещнем в Боровец. Поддържахме телефонна комуникация ежедневно, като постоянно гледахме прогнозата за времето – все пак зимата е много важно да няма метеорологични изненади. Аз, вече тотално пренавит, отидох два дни предварително в Боровец да карам ски, в очакване на големия ден. И естествено с моя късмет, водачът се обади вечерта преди изкачването и каза – времето ще се влошава, няма смисъл да ходим. И пак всичко пропадна…

Аз ли нямах късмет с Мусала или Мусала нямаше късмет с мен не знам, но явно по-висши сили бяха решили, че тая работа няма да стане. Ама, аз нали съм си Магарешки инат, в добрия смисъл на думата, и си казах – „Като не става по лесния начин, ще го направя по трудния – Ще покоря Мусала през Трионите! Ще видите вий!“ И се записах на съответната програма с една от водещите фирми в бранша.

Програмата беше ясна – в събота се качваме на Ястребец, подготовка и аклиматизация до връх Алеко, и в неделя сутрин – атака на Трионите и Мусала. Е… не станаха така нещата. Прогнозата пак се обърна – дали беше случайно? Водачите решиха да разменят двата дни и да атакуваме Трионите в събота. За да се объркат още повече нещата, един от групата закъсня и тръгнахме от София с 20 минути закъснение. Този факт допринесе в голяма степен за още 30 мин. чакане заради дължината на опашката пред лифта. И така, с тотално закъснение от един един час тръгнахме към Трионите, а зимата денят е къс… 

Групата вървеше със стегнато темпо и аз започнах постепенно да изоставам и да се уморявам. Подминахме хижа Мусала и се отклонихме от туристическата пътека вляво към Трионите, аз бях изостанал с около 10 мин. от групата – не е много, но не е и малко. Чувствах умората осезаемо. Водачът каза – сега е моментът да решиш идваш ли, или се връщаш обратно. Тръгнем ли нагоре, оттук насетне връщане няма. Знаех, че нямам сили за Трионите – само като ги гледах отдолу и ми беше ясно, че това не е за мен… все още. Трябваше ли да се предам? Тъмните сили все пак щяха да победят.. И в този момент ми проблесна спасителният ход – отказах се от Тръоните, но не и от Мусала 🙂

И така тръгнах нагоре по туристическата пътека. Бавно, със задъхване и огромна доза инат. Разминах се с две македонски и една сръбска група, сложих си котките на заслон „Ледено езеро“, извадих пикела и право нагоре, покрай въжето. Гледах моята група, която бавно, но уверено напредваше по Трионите отсреща. След около час бях на върха, а те бяха на Малка Мусала. Обадих се на водача по телефона да му кажа, че съм на върха и тръгвам надолу. Падна гъста мъгла и започнах да се притеснявам да не объркам пътеката, макар че то няма накъде да се обърка. Движех се бавно, след 3 часа и половина бях на Ястребец, където ме чакаше една голяма ракия – имах нужда.

Не успях с Трионите, но все пак се качих на Мусала, при това зимата. Този път инатът ми победи лошия късмет, но предусещам, че това няма да е последната битка между тези два субекта…

Коментари

коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.