Най-после — Връх Мусала
На тая Мусала се каня от две години, и все нещо се случва…
Първо мислех да го направя за един ден с лифта – като обикновен турист, ама докато се наканя, ха днес, ха утре и затвориха лифта за профилактика. Казах си, добре, това е знак че не трябва да се избира лесния начин и ми дойде друга идея – да го направя от Боровец. Да, ама казах си – времето няма да ми стигне – качване 1600 м. и слизане 1600 м. – трябва да тръгна рано сутринта и да се върна още по-късно вечерта, ако въобще успея да се върна… и идеята се разви от самосебе си – ще спя на някоя от хижите. Да, обаче и така не се получи – оказа се, че не само лифтът е в профилактика, ами и хижите не работят… та така, сезонът си мина и Мусала пропадна, което ме амбицира още повече, и реших – тогава пък ще направя зимна Мусала.
Снегът падна, подготвих зимните обувки, котките, обявих плановете си и от вкъщи казаха – „Сам не те пускаме“… Ама как така не ме пускате, аз да съм искал случайно разрешение, че то там хората се разминават като на Витошка…. Е да, ама като се запънаха всички – „сам няма да ходиш никъде“ и пак не се получи. Но аз се заинатих още повече – добре, щом не може сам, тогава аз ще си намеря с кого да отида.
И търсих, и намерих, ама пак проблеми – зимата трябвало с водач… вече здраво взех да се изнервям. Говорих с две фирми и си намерих планински водач. Уговорихме се, дата, заплащане – всичко точно. Моят приятел щеше да дойде от Хасково, с водача да се срещнем в Боровец. Поддържахме телефонна комуникация ежедневно, като постоянно гледахме прогнозата за времето – все пак зимата е много важно да няма метеорологични изненади. Аз, вече тотално пренавит, отидох два дни предварително в Боровец да карам ски, в очакване на големия ден. И естествено с моя късмет, водачът се обади вечерта преди изкачването и каза – времето ще се влошава, няма смисъл да ходим. И пак всичко пропадна…
Аз ли нямах късмет с Мусала или Мусала нямаше късмет с мен не знам, но явно по-висши сили бяха решили, че тая работа няма да стане. Ама, аз нали съм си Магарешки инат, в добрия смисъл на думата, и си казах – „Като не става по лесния начин, ще го направя по трудния – Ще покоря Мусала през Трионите! Ще видите вий!“ И се записах на съответната програма с една от водещите фирми в бранша.
Програмата беше ясна – в събота се качваме на Ястребец, подготовка и аклиматизация до връх Алеко, и в неделя сутрин – атака на Трионите и Мусала. Е… не станаха така нещата. Прогнозата пак се обърна – дали беше случайно? Водачите решиха да разменят двата дни и да атакуваме Трионите в събота. За да се объркат още повече нещата, един от групата закъсня и тръгнахме от София с 20 минути закъснение. Този факт допринесе в голяма степен за още 30 мин. чакане заради дължината на опашката пред лифта. И така, с тотално закъснение от един един час тръгнахме към Трионите, а зимата денят е къс…
Групата вървеше със стегнато темпо и аз започнах постепенно да изоставам и да се уморявам. Подминахме хижа Мусала и се отклонихме от туристическата пътека вляво към Трионите, аз бях изостанал с около 10 мин. от групата – не е много, но не е и малко. Чувствах умората осезаемо. Водачът каза – сега е моментът да решиш идваш ли, или се връщаш обратно. Тръгнем ли нагоре, оттук насетне връщане няма. Знаех, че нямам сили за Трионите – само като ги гледах отдолу и ми беше ясно, че това не е за мен… все още. Трябваше ли да се предам? Тъмните сили все пак щяха да победят.. И в този момент ми проблесна спасителният ход – отказах се от Тръоните, но не и от Мусала 🙂
И така тръгнах нагоре по туристическата пътека. Бавно, със задъхване и огромна доза инат. Разминах се с две македонски и една сръбска група, сложих си котките на заслон „Ледено езеро“, извадих пикела и право нагоре, покрай въжето. Гледах моята група, която бавно, но уверено напредваше по Трионите отсреща. След около час бях на върха, а те бяха на Малка Мусала. Обадих се на водача по телефона да му кажа, че съм на върха и тръгвам надолу. Падна гъста мъгла и започнах да се притеснявам да не объркам пътеката, макар че то няма накъде да се обърка. Движех се бавно, след 3 часа и половина бях на Ястребец, където ме чакаше една голяма ракия – имах нужда.
Не успях с Трионите, но все пак се качих на Мусала, при това зимата. Този път инатът ми победи лошия късмет, но предусещам, че това няма да е последната битка между тези два субекта…
- Бруталният планински маршрут – GR 20 на остров Корсика
- Трявна Ултра – можело значи
- Мадридският полумаратон
- По пътя към Еверест базов лагер (2-ра част)
- По пътя към Еверест базов лагер (част 1)
