Идеи за уикенда: Седемте рилски езера
Денят е сряда и с приятелката ми Йоанна, с която ходихме до магнетичната Испания, се разбрахме да се видим за обяд. Уговорката ни беше да обядваме в 13:00 ч. и се срещнахме направо в ресторанта. Тогава се заговорихме за уикенда и тя ми сподели, че в неделя имат идея с мъжа ѝ да ходят до рилските езера. Никога не бях ходила на седемте рилски езера и щом ми предложи да отидем, въобще не се зачудих и веднага се организирахме.
В неделя сутрин станахме по-рано. Подготвихме си раници със сандвичи, които прилежно бяхме направили предишната вечер, няколко нектаринки, вода, кърпички, плажно масло, за да не изгорим, и не на последно място нещо връхно (най-добре ветровка) и тръгнахме в 8 и 30 ч. от София. След около час вече бяхме в Паничище… Е малко се въртяхме на кръговото в Дупница, но така ни каза GPS -а на телефона… От там си хванахме лифта (тук сигурно ще си кажете, че сме будала туристи, но привечер трябваше да сме в София, а не знаехме колко време ще ни отнеме ходенето до там) и стигнахме до хижа Рилски езера на 2135м. … е от там вече е пеша, но гледката си заслужава.
хижа Рилски езера
Разходката – изкачването
Така, нека продължим с разходката пеша. Преди да тръгнем към седемте рилски езера бях чела няколко статии какъв е маршрута – бил лесен и нямало много изкачване след лифта. Всъщност не беше толкова тежък прехода. Маршрутът наистина е приятен и има леко изкачване в началото около 600-700 м. (началото на пътеката, която се вижда от хижата) и след това се ходи водоравно докато се стигне езерото Бъбрека. Има две пътеки – старата и новата. Доколкото разбрах новата са я изградили през октомври, но с тези малки камъчета, които са положили по пътеката е неудобна и хлъзгава и затова повечето хора ходят встрани или по старата пътека.
Има и още една част с изкачване – към панорамната гледка. От там може да се видят 6 от езерата, защото едно остава в гръб от площадката, която е изградена и няма как да се заснеме (освен ако не е с дрон). В първата част на маршрута, теренът е предимно почвен, а след това става каменист. На езерото Бъбрека обикновено хората си правят почивки и имаше много хора, които си бяха седнали на полянката и се любуваха на гледката. Така направихме и ние. Хапнахме по един сандвич, починахме си, погледахме езерото и продължихме.
Новата пътека 
езерото Бъбрека 
езерото Бъбрека 
езерото Бъбрека
От езерото Бъбрека продължаваме наляво, за да стигнем до езеро Сълзата. Надясно маршрутът води до хижа Иван Вазов, но ние искахме да стигнем панорамната гледка на езерата и затова продължихме към следващото езеро. След като се прави обиколка на Бъбрека, се продължава отново по обособена пътека. Наскоро са я построили, има и подобие на стълби и парапети, които вече са счупени, но отново не е много удобно и е хлъзгаво, затова ние избрахме да ходим встрани. Когато стигнахме езерото Сълзата имахме отново леко изкачване до панорамната гледка. От Бъбрека до панорамната гледка ни отне точно един час да се качим и да слезем.
Панорамната гледка е впечатляваща. До сега е имало само една гледка, която е спирала дъха ми и това е било на Бекови скали. Тази гледка е втората такава. Останахме няколко минути само, за да се любуваме на природата.
Слизането
Казват, че слизането е по-трудно и са прави. Въпреки, че слизането ни отне по-малко от 30 мин. внимавахме много повече и слизахме настрани. Готовата пътека беше ужасно хлъзгава и веднага се отбихме от нея и слизахме по камъните. Когато стигнахме езерото Бъбрека продължихме до хижа Рилски езера по пътя откъдето дойдохме и не ходихме до хижа Седемте езера, но винаги трябва да си оставим и нещо за следващия път, нали? Пътят на обратно е приятен, но трябва да внимаваме да не се подхлъзнем и ако сме с туристически обувки ще е най-добре. Ние, разбира се, бяхме с маратонки 😀
След като вече стигнахме хижата решихме да пием набързо по един домашен сок от малини и топъл чай и продължихме надолу с лифта. Спряхме в Хижа Малка Юрта за да обядваме (бяхме паркирали наблизо и затова избрахме точно нея). Вече беше почти 16:00 ч. и освен сандвичите и малко баница на закуска не бяхме хапнали нищо. Разходката ни приключи с обилен обяд, включващ скара, бира и пърленки. В 19:00 ч. вече бяхме в София и стигнахме навреме и за другата ни среща 😉
езеро Сълзата 
- Бруталният планински маршрут – GR 20 на остров Корсика
- Трявна Ултра – можело значи
- Мадридският полумаратон
- По пътя към Еверест базов лагер (2-ра част)
- По пътя към Еверест базов лагер (част 1)
