Идеи за уикенда: Седемте рилски езера

Денят е сряда и с приятелката ми Йоанна, с която ходихме до магнетичната Испания, се разбрахме да се видим за обяд. Уговорката ни беше да обядваме в 13:00 ч. и се срещнахме направо в ресторанта. Тогава се заговорихме за уикенда и тя ми сподели, че в неделя имат идея с мъжа ѝ да ходят до рилските езера. Никога не бях ходила на седемте рилски езера и щом ми предложи да отидем, въобще не се зачудих и веднага се организирахме.

В неделя сутрин станахме по-рано. Подготвихме си раници със сандвичи, които прилежно бяхме направили предишната вечер, няколко нектаринки, вода, кърпички, плажно масло, за да не изгорим, и не на последно място нещо връхно (най-добре ветровка) и тръгнахме в 8 и 30 ч. от София. След около час вече бяхме в Паничище… Е малко се въртяхме на кръговото в Дупница, но така ни каза GPS -а на телефона… От там си хванахме лифта (тук сигурно ще си кажете, че сме будала туристи, но привечер трябваше да сме в София, а не знаехме колко време ще ни отнеме ходенето до там) и стигнахме до хижа Рилски езера на 2135м. … е от там вече е пеша, но гледката си заслужава.

Разходката – изкачването

Така, нека продължим с разходката пеша. Преди да тръгнем към седемте рилски езера бях чела няколко статии какъв е маршрута – бил лесен и нямало много изкачване след лифта. Всъщност не беше толкова тежък прехода. Маршрутът наистина е приятен и има леко изкачване в началото около 600-700 м. (началото на пътеката, която се вижда от хижата) и след това се ходи водоравно докато се стигне езерото Бъбрека. Има две пътеки – старата и новата. Доколкото разбрах новата са я изградили през октомври, но с тези малки камъчета, които са положили по пътеката е неудобна и хлъзгава и затова повечето хора ходят встрани или по старата пътека.

Има и още една част с изкачване – към панорамната гледка. От там може да се видят 6 от езерата, защото едно остава в гръб от площадката, която е изградена и няма как да се заснеме (освен ако не е с дрон). В първата част на маршрута, теренът е предимно почвен, а след това става каменист. На езерото Бъбрека обикновено хората си правят почивки и имаше много хора, които си бяха седнали на полянката и се любуваха на гледката. Така направихме и ние. Хапнахме по един сандвич, починахме си, погледахме езерото и продължихме.

От езерото Бъбрека продължаваме наляво, за да стигнем до езеро Сълзата. Надясно маршрутът води до хижа Иван Вазов, но ние искахме да стигнем панорамната гледка на езерата и затова продължихме към следващото езеро. След като се прави обиколка на Бъбрека, се продължава отново по обособена пътека. Наскоро са я построили, има и подобие на стълби и парапети, които вече са счупени, но отново не е много удобно и е хлъзгаво, затова ние избрахме да ходим встрани. Когато стигнахме езерото Сълзата имахме отново леко изкачване до панорамната гледка. От Бъбрека до панорамната гледка ни отне точно един час да се качим и да слезем.

Панорамната гледка е впечатляваща. До сега е имало само една гледка, която е спирала дъха ми и това е било на Бекови скали. Тази гледка е втората такава. Останахме няколко минути само, за да се любуваме на природата.

Панорамната гледка

Слизането

Казват, че слизането е по-трудно и са прави. Въпреки, че слизането ни отне по-малко от 30 мин. внимавахме много повече и слизахме настрани. Готовата пътека беше ужасно хлъзгава и веднага се отбихме от нея и слизахме по камъните. Когато стигнахме езерото Бъбрека продължихме до хижа Рилски езера по пътя откъдето дойдохме и не ходихме до хижа Седемте езера, но винаги трябва да си оставим и нещо за следващия път, нали? Пътят на обратно е приятен, но трябва да внимаваме да не се подхлъзнем и ако сме с туристически обувки ще е най-добре. Ние, разбира се, бяхме с маратонки 😀

След като вече стигнахме хижата решихме да пием набързо по един домашен сок от малини и топъл чай и продължихме надолу с лифта. Спряхме в Хижа Малка Юрта за да обядваме (бяхме паркирали наблизо и затова избрахме точно нея). Вече беше почти 16:00 ч. и освен сандвичите и малко баница на закуска не бяхме хапнали нищо. Разходката ни приключи с обилен обяд, включващ скара, бира и пърленки. В 19:00 ч. вече бяхме в София и стигнахме навреме и за другата ни среща 😉

Коментари

коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.