Моята първа среща с Египет

Как да започна като знам, че всеки още от ученическите години знае за древната цивилизация на египетските фараони, много са гледали филми пълни с мистика за гробници, пирамиди и мистерии, а догадките за строежа на пирамидите са пробуждали любопитството на много от нас. За мен това беше движещата сила и искрено желание да посетя Египет, но по стечение на обстоятелствата се оказах в организирана от туристическа агенция едноседмична почивка….

Как стигнах до там

Е добре ще започна от началото на моето пътешествие с вътрешното ми усещане за мистичност и изненади. Най-баналната изненада беше, че полетът ми закъсня с някакви си 12ч. Но какво да се прави като си с чартърен полет, организиран от украински подизпълнител на немска туристическа компания …. Тръгнах от заснежена писта и кацнах след 4-часов полет на новичко и спретнато летище в Хургада.  Оказа се, че това е доста млад град има няма 30 – 35 години от създаването му специално за обслужване на туристи по Червено море. Естествено те чака трансфер до хотела, който се оказа затворен комплекс с охрана на около 20 мин. от летището, разположен на брега на Червено море. 

Първи и нереалистични впечатления

Настанихме се, поокопитихме се малко и тръгнахме из доста големият хотелски комплекс да се запознаем с обстановката. Като се знам какви сме, по-добре още в началото да видим плажа и басейна, че после няма да остане време (и точно така стана). Единственото отличаващо този комплекс от стандартните, на пръв поглед беше стилът – всичко беше като в сарай (направо арабски нощи). Силен вятър и непосредствена близост на пустинята също бяха изненадващи за мен. Всичко зелено си имаше собствен извод на маркучето на напоителната система – ако нея я няма просто нищо не може да оцелее. Водата е прекарана от Нил с водопровод по Арабската пустиня до Хургада (около 250 км през камениста пустиня) – това за мен беше удивително. 

И както си вървим по алеята около нас търговски обекти и всеки те кани, на какъвто език налучка… Малко се загледах в една витрина с много интересни епруветки, стъкларии и лампи като на Аладин и точно до 5 минути вече седяхме вътре на миндера и собственика ни правеше чай и ни обясняваше колко безценни са египетските масла и парфюми. И така ни настани, че той леко притвори вратата и си седна така, че да не може да се измъкнем. А ние още шаранчета хич не се усетихме и се наложи половин час да пием чай,  да миришем разни ухайни аромати, даже ни намазаха с благовонни масла и добре че нямахме парички в нас, та само обещахме, че ще дойдем да си вземем непременно от тук. Определено беше трудно измъкването.

Докато разгледаме и се топнем в Червено море то денят си свърши, хапнахме и вече уморени си легнахме. Трябваше да се наспим, защото следващият ден се бяхме записали за среща с бедуини в реална среда и нещо като сафари.

 

Излизаш от комплекса и челен сблъсък с реалността

С придружители и джип, в една групичка рускоговорящи се озовахме на около 20 км. навътре в пустинята. Аз се вълнувах, защото си представях бедуините едни високи хубавци с прозрачно сини очи, владеещи магии и хипнотизиращи змии и исках час по скоро да видя с очите си всичко това. Да ама не – то в туристическата индустрия Холивуд е навлязъл със всички възможни средства 😉

Първо с веселяка екскурзовод се наредихме в една редичка пред АТВта, за първа стъпка в програмата – каране в пустинята. За цела освен машина ти трябва и шал с които добре да се замотаеш, така че да не ти влиза пепел и пясък в устата. Появиха се няколко момчета, по-тъмнички, и с удивителна сръчност ни замотаха по много особен начин шаловете на главата, така че да не мърдат и да не те задушават. Единият от тях водач, другарят въоръжен със завита с фолио камера и един палещ моторите. След 1 -2 минутен инструктаж, яхваш  машината и пред теб простор.  Караш като луд – но в редичка из неравната пустиня и някак ти се вдига адреналина.

Дали това бяха бедуините ?

Влязохме още по-навътре в пустинята в подножието на красиви каменисти възвишения, където беше организиран лагера на бедуините. Докато се усетим и ни бяха качили на по една камила. За мен язденето, се оказа по-сложно от каране на АТВ. Не стана много ясно дали са бедуини, но от няколкото камиларя все пак имаше един с прозрачно сини очи. След като слязохме от камилите ни показаха малко зоо- кътче с няколко змии обитатели на пустинята, (както сподели Илиан – братовчедките ми). После един бедуин (май беше истински) разказваше за лечебните средства – растения и други, добивани от пустинята. С две думи лекуваха всичко. В съседния навес една баба и малко босо дете месеха и печеха царевични хлебчета.

И под последният навес един дядо ни направи чай – каркаде естествено ( макар да не се сещам как расте в пустинята) в едни чашки от времето на прабаба ми от алпака.

И макар, че очаквах много повече когато започна да залязва слънцето и направи възвишенията ярко червени с невероятни отенъци и дива красота, бях готова да остана с тази гледка докато се наситя, но трябваше да се връщаме. 

Всъщност отидохме в първоначалния лагер където ни чакаше вечеря и програма. Програмата включваше момче, което лягаше на всякакви остри предмети като пирони, стъкла и т.н. и хора от публиката допълнително стъпваха върху него. Малко цирково ми беше, а и някак ми навя много тъга. После египетска танциорка ни игра кючеци – ама в нашите чалготеки може да попаднеш на доста по добри изпълнения. Затвърждаващото ми тъжно и меланхолично чудачество от програмата под открито небе в тази звездна нощ, беше от последното изпълнение на момче танцьор със светещ  няколко ката дрехи върху него, които въртейки се около половин час около себе си, събличаше ефектните си поли.

Военен ред (туристическа полиция), „чистотата“ и египтяните

Още тръгвайки от летището разбрахме, че има проверки на всякъде. За някакви си 30 км. спирахме на чек поинти 3 или 4 пъти и аз си мислех че са за тол такси или нещо такова, но на всякъде имаше въоръжени с автомати. Предупредени бяхме, че трябва да сме с гидове или да си носим паспорти. Гидовете имат лицензионни карти, с който минават през тези оградения. После разбрахме за туристическата полиция и строгите правила, но все пак се нагледахме на доста смешни ситуации. При вход и изход на всяко населено място има такива проверки както и при отклонения от пътя.

Разбираемо е че има прах и пясък навсякъде, вятърът от пустинята навява и това до някъде оправдава запрашеността. Все пак някой преди да тръгна ми беше казал, че в Египет всичко е автентично, просто защото никой, никога не е чистил. Аз съм склонна да мисля, че е така. Но освен разбираемите причини просто манталитета е такъв, че боклуци с разнообразен произход има навсякъде и за местните това е в съвсем нормално. Имам потресаващо наблюдение от пирамидите, където е едно от малкото места с кофи за боклук – на 10 – 15 метра, до тях задължително седи по един възрастен, който държи лопата и метла, но явно не знае как да ги използва и за сметка на това проси от всеки минал турист. А боклука си се навява накъдето го духне вятъра.

Имам още много да разказвам, но стана дълго и ще продължа в друга публикация за впечатленията си от Долината на царете около Луксор и Кайро.

Коментари

коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.